На 4 април президентът Ахмадинеджад реши, че ще пусне пленените британски моряци, за да направи подарък на Великобритания. |
Според повечето хора поддържането на световния ред представлява най-малкото борба с похватите на пиратството. Тук обаче вместо борба наблюдавахме тиха капитулация.
Не е трудно да се разгадае замисълът на постановката
Ирански "дипломат", държан в плен в продължение на два месеца в Ирак, бе внезапно освободен. Също толкова внезапно Иран получи достъп до петима ирански "консули" - военнослужещи в Революционната гвардия, които са обучавали шиити да убиват американци и други чужденци. Те бяха задържани от американците в иракския град Арбил през януари. Вероятно е имало и други отстъпки, за които обаче никога няма да разберем. Но най-важното в случая е, че действията на САЩ допринесоха за разрешаването на кризата.
А какво предприе Европейският съюз? Тези петнайсет заложници са в крайна сметка не само британски граждани, но съгласно европейското право и граждани на Европа. Въпреки това ЕС не направи нищо за тях.
Европейците непрекъснато изразяват предпочитанията си към т. нар. "мека сила" за разлика от онези неандерталци в САЩ, които си служат с жестоката военна сила. В случая меката сила се криеше в нестабилната иранска икономика, която е силно зависима от европейските кредити, търговия и технологии. Великобритания призова ЕС да заплаши Иран със замразяване на износа, годишните приходи от който възлизат на 18 милиарда долара. По този начин Иран щеше да загуби основния си търговски партньор. ЕС обаче отказа да направи това.
Защо нищо не беше предприето?
Причината е проста. Съюзът функционира добре като зона за свободна търговия, но политическото му единство представлява фарс. Той продължава да бъде съвкупност от суверенни страни с различни интереси. Замразяването на икономическите отношения с Европа щеше да нанесе тежък удар на иранската икономика. "Холандците заявиха, че е важно да не се рискува диалогът да бъде прекратен", писа лондонският "Таймс". Дотук с европейската солидарност.
Подобно на други прехвалени наднационални институции ЕС е безполезен играч на международната сцена. Но не защото членовете му са корумпирани, а защото са суверенни. Просто интересите им се различават.
Проблемът засяга най-силно ООН, основната наднационална институция, чиято задача е да пази международния ред и сигурност. При създаването й страните бяха водени от общ интерес - победа над нацистка Германия и нейния съюзник Япония. Войната приключи, но някогашната антихитлеристка коалиция между Великобритания, Франция, САЩ, Китай и Русия се провъзгласи за пазител на следвоенната "колективна сигурност" в лицето на Съвета за сигурност.
И тук възниква един малък проблем: интересите не са колективни.
Те са индивидуални. Вземете например иранската ядрена програма. Русия и Китай правят невъзможно налагането на каквито и да е било тежки санкции. Китай има интерес да поддържа добри отношения с основния си доставчик на електроенергия и не е готов да рискува влошаването им заради иранската ядрена програма, която не представлява никаква заплаха за страната. От своя страна Русия вижда в Иран полезен съюзник, с който би могла да осуети стремежа на Запада да доминира в Персийския залив.
По ирония на съдбата наличието на наднационални институции като ООН затруднява предприемането на колективни мерки срещу лошите актьори. В миналото засегнатите страни просто се съюзяваха в коалиции и правеха каквото трябва. Сега това е много по-трудно, тъй като според тях подобни действия без съгласието на Съвета за сигурност са неправомерни. Резултатът е пределно ясен. Не беше предприето нищо срещу иранската ядрена програма. Всъщност единствените ефективни санкции са тези, налагани едностранно от американската държавна хазна.
Спомняте ли си голямото завръщане към многостранните действия в началото на втория мандат на Буш, когато непрекъснато се говореше за ролята на дипломацията и "сътрудничеството със съюзниците". За всеобща радост скоро тези илюзии бяха забравени.
Какво постигнахме чрез многостранната дипломация?
Северна Корея изпробва ново ядрено оръжие. Иран ускори ход към създаването на ядрена бомба. Прозападното правителство в Бейрут може всеки момент да бъде свалено. Геноцидът в Дарфур продължава със същите темпове.
Задържането и освобождаването на британските заложници отново показват колко са безполезни "международната общественост" и нейните институции. Искате си хората обратно? Заявете го твърдо пред Европейския съюз. Накарайте Съвета за сигурност да вземе такава позиция, която отказва дори да "осъди" тези пиратски похвати (и не приемайте унизителни изрази като "този въпрос е от голямо значение").
След това се обърнете към презираните американци. Те ще се заемат и ще решат проблемите ви.
-----------------
Заглавието е на "Сега"