В страните от Централна и Източна Европа националистите напоследък експлоатират болезнената тема за Втората световна война. Целта им е да разпалят антируски настроения и да реабилитират крайно десните формации на фона на растящото обществено недоволство от развитието на икономиките. Този процес, естествено, предизвиква и съответната реакция в Русия.

Последното от цяла редица подобни крачки бе решението на полските власти да блокират възобновената руска експозиция в музея на бившия нацистки концлагер Аушвиц. Причината за това било, че някои от неговите жертви (живели на територията, която е била част от Полша до войната) са наречени съветски граждани. Трудно е да си представим



по-печален и циничен спор



като този за гражданството на милиони хора, които са загинали в лагера. В по-голямата си част те са били евреи, като нацистите смятали хора втора класа както поляците, така и руснаците.

Решението на полските власти бе прието няколко седмици след като естонските депутати спряха пренасянето на съветски монумент от центъра на Талин в друго място. Парламентът в Естония дори прие преди това "Закон за разрушаването на забранените съоръжения" - доста оруеловско наименование за новата студена война срещу историята. В дадения случай става дума за "забранено съоръжение" във вид на двуметрова бронзова статуя на съветски войник, построена през 1947 г. в памет на загиналите червеноармейци в борбата срещу нацизма.

Разрушаването на бронзовите и мраморните войници засегна цяла Източна Европа. Тази кампания започна през 1989-1991 г. с изтеглянето на съветските войски от региона. Съветските мемориали се унищожаваха, улиците и площадите, които носеха руски имена, бяха прекръстени, а червените звезди се изтриха от стените. Това беше донякъде очаквано заради тежките вреди, нанесени от комунизма. В повечето страни това напрежение спадна след бурния период на трансформация, но не и в Прибалтика. Изглежда в балтийските републики тази антиисторическа студена война се е превърнала в перманентен Кръстоносен поход.

Пренасянето на



талинския паметник е само върхът на айсберга



В момента в парламента на Естония се разглежда поредният скандален законопроект. Според него естонците, които са служили при фашистите, в това число и в 20-а гренадирска дивизия на СС, трябва да бъдат признати за "борци за независимост на Естония". Като тази военна служба ще бъде зачетена като трудов стаж, а казармата в Червената армия, която бе част от антихитлеристката коалиция, няма да бъде вписана в трудовата книжка.

Активно преписват историята и десните сили в Латвия. За маршовете на латвийските легионери от СС вече е добре известно, като тези нацистки паради се провеждат при открита подкрепа на държавата. Това шокира всички, дори и приятелите на Латвия в лицето на САЩ и Западна Европа, които няма как да бъдат заподозрени в симпатии към комунистите. Голяма част от латвийските евреи са загинали от ръцете на местната полиция. Човек изпитва истинска погнуса, като чете десетки латвийски сайтове и книги, в което евреите - жертвите на Холокоста, се обвиняват в "сътрудничество със сталинския режим", който също не ги е толерирал много.

Хубаво е, че не всички хора в балтийските републики подкрепят подобно почитане на нацисткото си минало. Демократите в парламентите на Естония и Латвия, да не говорим за силните позиции на левите в Литва, медиите и неправителствените организации се опитват по всякакъв начин да защитават антифашистките мемориали



и се противостоят на нацистките сборища



Чест прави на естонския президент Тоомас Хендрик Илвес, който се обяви против "безотговорното поведение" на тези, които подкрепят закона за разрушаването на "забранените съоръжения". Много латвийци са против маршовете на есесовците и се обявяват за предоставянето на равни права на представителите на руското малцинство, което, леко казано, е открито дискриминирано в страната. Тези сили имат нужда от по-голяма подкрепа от страна на Западна и Централна Европа.

За разлика от Източна Европа съветските мемориали в Берлин се почитат и не са разрушени. Посетителите на възстановения Райхстаг, в момента парламент на Германия, могат да видят надписите, оставени от руските войници на неговите стени през 1945 г. ФРГ показа добър пример за това как трябва да се отнасят страните към нацисткото си минало, но повечето нейни източни съседи явно не са готови да го следват.

В родния ми град Будапеща основният съветски паметник на Площада на свободата преживя не едно ляво и дясно правителство. Но м.г. десните радикали, които подпалиха сградата на телевизията по време на антиправителствените демонстрации, също така атакуваха и него. След победа на местните избори т.г. първото, което предложиха няколко нови администрации, беше ликвидирането на съветските паметници и символи.

На Запад паметта за антифашистката коалиция е жива и на нея не се посяга. Само групички от немногобройни екстремисти заявяват, че би било по-добре



да се воюва на страната на Хитлер



срещу СССР. Но на Изток падането на Берлинската стена създаде исторически вакуум. Новите политици и медии не успяха да приподнесат правилно сложната истина за войната на хората и на мястото на старите съветски клишета дойдоха нови - антисъветски.

Трагедията на балтийските републики, които бяха под съветска окупация, не променят факта, че лагерите на смъртта в Освиенцим бяха създадени от нацистите и освободени от Червената армия. А престъпленията на сталинския режим не променят факта, че милиони съветски войници загинаха за свободата на Европа.

Нормално е в балтийските страни да помнят за жертвите на сталинизма и трябва да се разбере, че по отношение на Русия там хората изпитват сложни и противоречиви чувства. Но за всеки нормален човек тези, които са отдали живота си в борбата с нацисткия режим, те винаги трябва да си останат герои.

Аз помня дните на съветската агресия след войната. Когато през 1956 г. в Унгария избухна въстанието, аз бях на пет години. Веднъж дори си играех с приятели върху съветски танк, който бе повреден от коктейл "Молотов". Аз знам колко героичната бе борбата на унгарците със съветските войници. Някога те бяха дошли като освободители, но заради геополитическите интереси на Москва бързо се превърнаха в поробители. Но тази съпротива срещу окупацията не означаваше, че искаме завръщането на нацизма.

Гигантската статуя на жена на хълма Гелерт в Будапеща, издигната по разпореждане на маршал Ворошилов, продължава да приветства освободителите от Изток. Войниците загинаха, ние помним за тяхната героична смърт, а животът продължава. Точно заради това при нас стоят паметниците. Това е урок за всички страни от Източна Европа, в това число и за балтийските републики.



--------------------------------------------------------------------------------------------------

Гюла Хеги* - унгарски депутат-социалист в Европейския парламент.