Как би реагирал човек, ако изведнъж на входната му врата позвъни някой, представяйки се за търговец, и му заяви, че купената на еди-коя си дата стока трябва да се доплати? Защото тя е от пратка, на която цената е била сгрешена, а пък и на следващия ден след покупката е минал метрологичният контрол и е установил, че кантарът в магазина показва два пъти по-малко от действителното? Всеки би се изсмял и би отпратил нахалника по живо, по здраво.

Не така става обаче във все по-заплетените казуси с парното. В ролята на бакалина онзи ден влезе не кой да е, а министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Според концепцията на икономическото министерство е абсолютно нормално един отоплителен сезон да е протекъл при едни условия и цени, а когато трябва да се тегли чертата, да се окаже, че сметките изобщо не са такива, каквито би трябвало да бъдат.

Последните поправки в Закона за енергетиката, гласувани от парламента през октомври 2006 г., дадоха 6 месеца срок, в който хората на Овчаров да напишат нова наредба за топлоснабдяването. И ето че те са спазили срока - наредбата ще бъде обнародвана, но ще действа със задна дата. Според нея фирмите за топлинно счетоводство ще определят нов процент за сградна инсталация, който да се приложи за отминалата вече зима. Досега този процент от показанията на общия топломер, който се разпределя между всички живеещи в сградата, беше от 15% до 30% в зависимост от решението на общото събрание на етажната собственост. Тази практика е от години и е нормално да се предположи, че всеки си е направил сметката да ползва толкова парно, колкото му позволяват възможностите.

Да, но новата наредба изисква фирмите за топлинно счетоводство сами да определят този процент, като при това няма горна граница - може и 100% да е. Така на практика онези, които най-усърдно са пестили топлинна енергия, ще доплащат най-много при изравнителните сметки. За да имало справедливост за другите, които не са пестили.

Човек трудно може да си представи, че държавата ще измисли такава



узаконена форма на изнудване,



но ето че и това се случи.

Никой не отрича, че сметките за парно някъде трябва да се коригират. Затова е и топлинното счетоводство. Промяната на условията със задна дата обаче е абсолютно недопустимо. Сега излиза, че всякакви общи условия, договори и прочие юридически упражнения, които бяха надълго и нашироко дискутирани месеци наред, са били просто занимавка за наивници.

Още по-абсурдно е положението с трите фирми за топлинно счетоводство в столицата, които са нарушили закона, но няма да понесат санкции за това. Обясненията са направо за учебниците по право. Накратко ситуацията е следната: клиентите са подписали договори с фирмите, в които са определили някакъв процент за сградна инсталация. Фирмите обаче едностранно и без предупреждение са изменили процента и са изчислявали сметките, както те са сметнали за справедливо. Кой им е дал това право? И как се решава кое е справедливо за клиента и кое - не? Като се имат предвид гигантските сметки, които получиха закрепостените за парното тая мека зима, направо не е за мислене



какви суми ще има в "по-справедливите" изравнителни сметки.



На този фон още по-странно е поведението на икономическото министерство, което трябва да контролира фирмите за топлинно счетоводство. То отказва да ги накаже, защото, за да се стигнело до глоби, трябвало да се правят много по-обстойни ревизии?! Защо? Ситуацията е ясна и проста - има нарушение, което министерството е установило, а фирмите не отричат. Значи трябва да има и наказание! Какво тук има да му се усуква? Да, обаче как да накажеш някой за неспазен договор, като самият ти изменяш вече действащи правила със задна дата? Ама че дилема!

Не е трудно да се предположи какво ще се случи оттук нататък. През август-септември мнозинството от софиянци ще получат озадачаващо високи изравнителни сметки за доплащане. Естествено, няма да ги платят. Вследствие на което събираемостта на сметките ще падне и под сегашните 27%. И положението на столичната топлофикация ще стане още по-безнадеждно.

Затова обаче най-малко виновни ще са клиентите, които не плащат. Защото цялото отношение към тях е сбъркано. Те са закрепостени към парното - няма значение дали и колко топлина ползват, все плащат. Няма значение дали са доволни или не от услугата - все плащат. Няма значение дали и кой от кого краде - все плащат. Няма значение дали и с колко им надписват сметките - все плащат. Затова тези, които продават топлоенергията, нямат никакъв стимул да подобряват работата си. Затова онези, които събират парите, гледат да натъкмят сметката към произведената от продавача енергия, а не към реално употребената от даден клиент. Докато всичко това не се промени, за никаква справедливост в сметките не може да става и дума.