Наближават избори и в забравеното и от Бог, и от Аллах гето „Столипиново" в Пловдив отново настъпи оживление. Пак тъй натрапчиво - както винаги преди да са необходими гласове за нечие избиране, за ромите се загрижиха представители на местната и държавната власт. Режимът на тока, безработицата, социалните проблеми и лошата инфраструктура, които от години са превърнали ромския квартал в анклав насред Пловдив, изведнъж се набиха на очи на местните управляващи и те с пламнал ентусиазъм тръгнаха да ги разрешават. Причините за ухажването на компактното население от над 40 000 роми са ясни - тези бедни и необразовани хора са лесно достъпен и манипулируем електорален ресурс.

Гетото е място, където се пазаруват гласове и е основен източник на нарушения в изборния ден на всеки един вот в Пловдив. На предварителните избори за кандидат-кметове през 1999 г. на "Раковски" 134 бяха подадени няколко сигнала за опити за купуване на гласове. Единият бе, че хора на цар Киро



давали брашно и салам за ромите,



за да гласуват за д-р Иван Чомаков. Другият кандидат - инж. Димитър Хаджипетров, пък бе обвинен, че купувал избиратели в същия квартал. Той пък от своя страна написа в официална жалба до Районната избирателна комисия, че в изборния ден хора на д-р Чомаков са раздавали салами "кучешка радост" на ромите в квартала. На парламентарните избори през 2001 г. екип на „Сега" видя как в къщата на ромския лидер Ашим Асан се раздават замразени пилета срещу личните карти на хората. Стопанинът на дома се оправда, че в дома му имало сватба и той просто решил да раздаде по едно пиле на бедните си съкварталци. На кметските избори през 2003 г. в избирателната комисия постъпиха около 10 жалби от щабовете на двамата кандидати за кмет на Пловдив - Иван Чомаков и Захари Георгиев. Сигналите бяха всъщност взаимни обвинения в незаконна агитация пред секциите в „Столипиново". През 2005 г. на последните парламентарни избори раздаването на пакети с храни бе заменено с плащания кеш. Тарифите бяха от 10 до 50 лева за глас. По предварително замислени и организирани схеми някои партии платиха тези пари, за да могат да привлекат допълнително гласове. За целта те използваха две схеми. Едната бе т.нар.



" пирамидална" - чрез "стотници" и "десетници",



разпределящи средствата. Другата бе "индийска нишка" - чрез предаване на предварително попълнена бюлетина на всеки пореден гласуващ и изнасяне на непопълнената, която е получил от избирателната комисия.

"Държавата от години се е оттеглила от кв. „Столипиново", той се използва само за купуване на гласове и раздаване на кебапчета по време на избори", казва Красимир Кузмов, кмет на район „Източен", където е и гетото. С времето обаче раздаването на кебапчета и дребни банкноти стана слаб коз в ръцете на местните политици. Най-грозната спекула те направиха с режима на тока в квартала. Тежката ситуация с ограниченията в подаването на електричество, от която до днес страдат и роми, и българи, и редовни, и нередовни платци, си има история. Тя започва през далечната 1998 г., когато тогавашният кмет и виден деец на СДС Спас Гърневски в реч заявява, че "ромите са социалнослаби и поради това не трябва да плащат ток". Така повечето жители на гетото, веднага идентифицирали се като бедни, спряха да плащат сметките си и започна трупането на гигантския дълг за електричество на квартала. Така се стигна и до онези бунтове в нощта на 18 февруари 2002 г., когато след внезапното спиране на тока ромите излязоха на улицата и пред смаяните погледи на полицията започнаха да трошат витрини, да хвърлят камъни по автобуси и магазини, да блокират улици. В следващите месеци местните първенци, депутати и шефове на енергото се разбраха с ромските лидери жителите на „Столипиново" да плащат една сметка, да получават ток и така да покриват дълга си малко по малко. Накрая



от енергото решиха да действат кардинално



и почнаха да спират тока наведнъж в целия квартал. И до днес електричество има само в тъмните часове на денонощието.

Така се стигна до паметната за ДПС 2005 г., когато след изказване на техния лидер Ахмед Доган, преразказано от регионалния водач в Пловдив Фикрет Сепетчи, се оказа, че Сокола обещава режимът на тока да падне. Това окрили наивния електорат в гетото и моментално изстреля самия Сепетчи в парламента. С този ход на Доган движението за пръв път в историята си спечели мандат в Пловдив. Същата година ДПС взе в страната безпрецедентните почти 13% при средно 7,4% и 7,6% от подадените бюлетини от основаването си насам.

Политиците обраха парсата, но проблемът с неплащането на сметките за ток и вода остана. Дивидент от него не пропуснаха да натрупат и ВМРО-БНД. С декларация, гласувана от местния общински съвет, те опитаха да заставят австрийската компания EVN, мажоритарен собственик на пловдивското „Електроразпределение", да каже колко е дългът на „Столипиново". Австрийците обаче отказаха да назоват число.



Събираемостта в гетото е едва 3%,



дълговете за електричество са 12,1 млн. лв., а за вода - 2,1 млн. лв., казаха управителите на комуналните фирми. Срещата им завърши с подписването на обща декларация за сътрудничество в осигуряването на равнопоставеност при потреблението и заплащането на комунални услуги от всички жители на града, която се реши да бъде предадена на кмета и областния управител на Пловдив, както и на премиера, Европейската комисия и Европейския парламент. Само седмица по-късно проблемът бе яхнат отново от местната и държавната власт, като по-бомбастично за него никога досега не бе говорено. Програмата „Столипиново" вече щяла да се нарича проект „Столипиново". Казусът с дълговете щял да се решава с разработен от общината публично-частен проект, с който пък ще се кандидатства по оперативните програми на ЕС, обясни областният управител Тодор Петков. Той допълни, че проектът е в две части - краткосрочна и стратегическа. Краткосрочната включвала инвестиции, с които са се ангажирали отделните институции. Стратегическата ще е глобален проект за благоустрояването на квартала. Чиновниците от областната управа и общината обещават да решат нещата в близките месеци. В началото на май програмата за разрешаване на проблема ще бъде предложена за широко обществено обсъждане и след това утвърдена. Звучи ли ви познато?

Докато институциите в града под тепетата се упражняваха в поредното говорене за „Столипиново", местното ДПС бе по-чевръсто. За нула време с помощта на частен бизнесмен то отвори



луксозна кинозала в сградата на партийния си клуб



на ул. „Правда" в гетото. Събитието за многохилядното население бе голямо, защото кино тук не е имало. Премиерата пък беше нашумелият турски филм „Музиката на Истанбул". Градският лидер на ДПС Еньо Петров се надява времето да покаже дали хората ще плащат за билети, но подчерта, че партията на Доган има „преференции за социалнослаби хора", ще се организират и безплатни посещения. Петров не скри, че новият салон със 122 места ще се използва и за партийни сбирки, както и за събрания за агитация преди предстоящите местни избори.

Районният кмет Красимир Кузмов, избран от квотата на ДПС, има и друга идея - да се отвори частна трудова борса в „Столипиново". Безработицата в „Източен" е 18%, но в гетото тя достига 71 на сто. Намеренията са трудовата борса да работи постоянно и да предлага работни места в цялата страна и в чужбина. В „Столипиново" има огромен потенциал от работна ръка, която може да захрани строителни обекти, шивашки цехове, производствени предприятия, смятат в кметството.

Всичко, което се случва със „Столипиново" през последните 15 години, не само че не е в посока на социализация и интеграция на това компактно етническо общество, не само че се използва вулгарно от политиците и местните големци по пътя им към властта, но и задълбочава пропастта между ромите и българското население. В квартала живеят много българи, които понасят солидарно съдбата на ромите. Те също имат режим на тока, макар да плащат редовно, те също страдат от лошата инфраструктура, от мръсотията, от цялата цигания на гетото. А това противопоставяне между българи и роми работи единствено за хора като Волен Сидеров и, разбира се, за техните партии.