Ерата "Стоичков в националния отбор" завърши така, както и започна - в чужбина. И началото, и краят станаха по любимия на бившия национален селекционер начин - двулично. През лятото на 2004 г. той преговаряше с шефовете на БФС да поеме "А" отбора, докато в същото време Пламен Марков провеждаше тренировка на тима във Варзим (Порт). Онзи ден обяви, че се отказва от тима, докато пътуваше за Виго (Исп), който впрочем е съвсем близо до Варзим.

Географията в случая едва ли има толкова голямо значение, въпреки че за Стоичков тя е много важна. Просто той



обича една друга държава повече от България



Става въпрос за любимата му Испания или още по-точно Каталуния. Е, засега не го огрява да работи в "Барцилона", както нарича каталунския клуб, и ще трябва да се задоволи със "Селта", но пък никога не се знае. Впрочем какво може да се очаква от човек, който захвърли на пистата националната си фланелка по време на мач в София. Пак той години по-късно изведе българския "А" отбор като капитан, но лентата бе в цветовете на любимата му Каталуния. Същият, който от САЩ обяви преди време, че няма да стъпва повече в България, понеже българите го мразели.

Само за 3 години Стоичков успя да разсипе един отбор, който без особени проблеми се класира на европейско първенство през 2004 г. И това е съвсем логично, като се има предвид, че се зае с националите, без да има и ден стаж като треньор. Липсата на познания и опит не му пречеха през цялото време да се бие в гърдите, да се вози показно в джипа със синия буркан и да обяснява, че всичко в отбора е нормално, че тези момчета са най-добрите футболисти в света и че ще ги защитава докрай.

Преди две седмици в една от редките си прояви пред български медии даже пак избърбори, че със зъби и нокти ще се бори националният да се класира на европейското през 2008 г. А в същото време близки и познати му търсеха отбор в Испания. Двуличие!

Най-странното е, че каквото и да правеше през тези три разсипнически за "А" тима години, Стоичков продължаваше



да се ползва с огромна подкрепа от БФС



Шефовете го оставиха да си разиграва коня, въпреки че някои от тях знаеха за мераците му да води тим в Испания - и как не, след като един от неговите най-близки публично обяви, че преговори с клубове от Примера дивисион вървят от няколко месеца. По същото време наш Христо обясняваше как ще изпълни договора си с БФС и няма да се поддаде на натиска да се маха. Двуличие на квадрат!

Същото бе положението и когато се закле, че няма да вика в отбора натурализирани чужденци и Пеев, който се гевезеше, че не му се играе като десен бек. Година по-късно не само Зоран Янкович бе върнат в държавния тим, ами компания му правеха Лусио Вагнер и Игор Томашич. Тиаго Силва също можеше да слуша химна, но пусто - имал някакъв си мач за юношеска формация на Бразилия. И Жорко Пеев също се появи, макар по-добре да не го бе правил. Двуличие на куб!

Аверите на Стоичков в БФС обаче се правеха, че нищо не е станало. Както и при бойкотите - на вратаря Здравко Здравков, на защитника Илиян Стоянов, на капитана Стилиян Петров. И няма как да е друго, защото именно президентът на БФС Борислав Михайлов лобираше най-силно за подновяването на договора на Стоичков след провала за Мондиал`06. Но и Боби накрая бе изигран, когато бившият му съотборник се изсули по терлици, та сега спешно трябва да търси нов селекционер, който да оправя бакиите.

Впрочем



управниците на футбола сами са си виновни



Стоичков задължително трябваше да бъде уволнен веднага след резила срещу Албания. А още по-добре това да бе станало още след световните квалификации, в които се провалихме тотално под ръководството на треньора гений. Но не - шефовете мазохистично изчакваха Стоичков да си намери нов отбор, та да не се стига до уволнение, което той не заслужавал заради името си. И когато ги огря и "Селта" си взе белята "Христо" на главата, от футболния съюз гордо обявиха, че треньорът и мениджърът Димитър Димитров-Херо са подали оставки. И така всъщност ситуацията съвсем се омаза.

"Не съм подал оставка, а се разделихме по взаимно съгласие, за да предпазя момчетата". Точно тези думи на Стоичков обясняват и хаоса в БФС, и всичко. Дори и след закопаването на цял национален отбор обичащият Каталуния си мисли, че той е правият. Мегаломанията до такава степен го е обсебила, че се вижда като "жертва". Или може би като спасител на един иначе симпатичен, но затънал на дъното отбор от Испания.

Но няма как да е другояче, защото като комерсиален човек той съвсем скоро ще забрави за авантюрата си в националния тим на България. Този филм вече сме го гледали, та нали именно звездата на "Барцилона" бойкотира държавния тим, за се върне малко по-късно с цветя и извинения, когато от спонсора "Пума" го понатиснаха малко. Дано това му оттегляне бъде за последно, защото на хората тук взе да им писва...