Какво е общото между българските и английските обитатели на малкото и скрито от любопитни очи великотърновско село Хотница? Англичаните, както и българите, не вярват на политиците и ги подозират в добре познатите грехове - корупция и празнословие. Има обаче и една съществена разлика - англичаните вярват, че има смисъл да се гласува. Затова и 12 души, наскоро преместили се от Великобритания в Хотница, подадоха документи в ЦИК да им се разреши да гласуват на изборите за евродепутати на 20 май.

До село Хотница не се стига лесно, но пък е интересно. Колата се отклонява от главния път за Велико Търново по 9-километрова криволичеща отбивка, дупките по която приличат повече на кратери. Някъде по средата на огромната равнина, по която минава автомобилът, на пътя се изпречва лениво движеща се крава. Още двайсетина нейни посестрими преживят спокойно в слънчевата сутрин. Заобиколили успешно малкото препятствие, неусетно се озоваваме в Хотница.



"Къде живеят англичаните?",



питаме първия срещнат човек - мъж на средна възраст, поседнал на пейка край пътя. "Кои по-точно?", отвръща мъжът и ни праща към заведението на селския мегдан, където често могат да бъдат открити британци. Този път обаче нямаме късмет - откриваме само няколко местни лелки. Те пък ни пращат към читалището - секретарката знае точно къде живеят всички англичани. По първоначални данни те са 12. С учудване разбираме обаче, че са поне 40 души. "От българско село скоро ще станем английско, купили са тук поне 40 къщи", казва ни друг мъж от селото, който отказва да се представи. Иначе е приказлив, може да ни каже по нещо за всичките си британски съседи. Едни например били млади и се занимавали с посредническа дейност - помагали на свои сънародници да си купят къщи в селото. Преди време една къща се продавала за 22 000 евро, но сега цените скочили в пъти. Други пък - англичанин и съпругата му рускиня, били доста необщителни. Мъжът с охота ни завежда до къщата им, но се оказва, че ги няма.

Най-сетне успяваме да открием един поданик на кралицата - Кийт. Той отваря вратата по домашни къси панталони и потник. Щом съзира екипа, Кийт възкликва: "Папараци, моля, не". Нежеланието му да говори с журналисти е обяснимо - през последните дни през прага му са се изредили не един и двама пишещи братя.

Медицинската сестра



Сюзън също ни посреща подозрително,



но се съгласява да отговори на няколко въпроса.

Интересуваме се, естествено, от желанието й да гласува на българските избори за евродепутати. Сюзън не познава кандидатите, няма информация за партиите и техните платформи. Въпреки че със съпруга си Бари живеят в Хотница вече 2 г., говорят слабо български. На английски пък информация почти няма, с изключение на интернет. Интернет в Хотница обаче също няма. "В края на краищата ще намеря нужната ми информация и ще гласувам", категорична обаче е Сюзън. "Какъв е смисълът да се гласува?", питаме ние с пословична българска мнителност. "Всичко, което става в Европейския парламент, ще се отрази на живота на всички тук", отговаря убедено британката. И продължава: "Трябва да има човек, който да защитава интересите на всички българи. Не само на богатите или на бизнесмените. Обикновено обаче държавниците не мислят за обикновените хора, пенсионерите и младите с малки деца, а за тях шокът от покачването на цените ще е най-силен". Сюзън си припомня как при влизането на Англия в ЕС и с навлизането на европейските директиви животът изведнъж осезателно се променил. "Някои малки фирми трябваше изцяло да променят начина, по който работят. Мой приятел имаше големи овощни градини. В един момент се оказа, че по европейските стандарти ябълките му не стават за ядене. Той накара да ги оберат, събра ги в един ъгъл и ги заля с боя", разказва Сюзън.

Тя и съпругът й са пенсионери. Те дошли на почивка в България и се влюбили в красотата и спокойствието в страната ни. Затова преди 2 г. купили къща и се установили в Хотница. Сюзън е убедена, че случващото се в Европарламента ще засегне и нейния иначе откъснат от забързаното ежедневие живот.



"Това е нашият дом,



надяваме се да изживеем остатъка от живота си тук, затова се интересуваме от бъдещето на България", подкрепя я индиректно и Мария Скийтс. За разлика от другите британци в Хотница тя и съпругът й Ричард с охота отварят вратите на дома си за нечакани гости. Те са във възторг от страната и хората, въпреки че са срещали и доста негативно отношение към себе си. "Някои българи ни казват, че нямаме права, защото сме чужденци", разказва Мария. Тя обаче не е съгласна. "Европа вече е една общност, ние, както и вие, сме европейци, затова виждаме смисъл да гласуваме за вашите представители в Европейския парламент", добавя тя. Мария и Ричард също не познават нито партиите, нито кандидатите и програмите им. Но също се опитват да си набавят нужната информация чрез приятели, които я търсят в интернет. "Ако не успеем да се ориентираме, няма да гласуваме", зарича се Мария.

Двамата съпрузи обаче са твърдо убедени в смисъла да се гласува. "В Англия жените са се борили и умирали, за да извоюват правото си на глас. По света още има жени, които нямат това право", пали се британката. И добавя: "Тези, които не гласуват, избират да не изберат как да се развие страната им..." "И оставят друг да решава вместо тях", веднага продължава мисълта й Ричард. Той е убеден, че само чрез гласуването българите могат да направят страната си такава, каквато я искат. "В Европейския парламент ще се реши как ще се развива България занапред.



От Европа ще дойдат много пари,



които ще отидат за пътища, здравеопазване, образование. Ако човекът, който сте изпратили там, не е подходящ, няма да получите тези пари", убеден е Ричард. "Колко пари ще получи България в близките години?", питаме Мария. "7 млрд. евро", отвръщаме. "Знаете ли колко много са тези пари?", намесва се и Ричард. Жена му приглася: "Какво ще се случи с тях, ако хората, които изберете, не са точните - ще отидат в техните джобове и банкови сметки". За да подплатят мнението си с аргументи, британците дават прост пример - ако пътят между София и Велико Търново бъде ремонтиран, това ще подобри живота на много хора. Това пък може да стане с пари от еврофондовете. "Но ако в Европарламента някой каже: няма да похарчим тези пари за вас тази година, вашите представители ще скочат и ще се възпротивят, това е смисълът", подчертава отново Ричард.

Мария и Ричард живеят в България от 1 г. Имат стара къща, строена през 1870 г., с огромен двор, в който отглеждат зеленчуци и цветя. В момента ремонтират старата постройка, ще я направят по българска традиция, но с английско влияние. След като приключат ремонтните работи на къщата, смятат да вземат караваната си и да обикалят из страната. "Това е мечтата и на много българи, но за тях сега тя изглежда непостижима, негодува Ричард. Но добавя. - Ако имате добри представители в Европа и това скоро ще стане."

В Хотница двамата британци се чувстват наистина у дома си. За първи път Ричард усетил това, когато влязъл в местния музей и видял каменни



сечива и златни находки от могила,



открита наскоро край селото. "Тези каменни инструменти и злато са абсолютно същите като тези, открити на моя роден остров Портланд", обяснява с учудване той. Съпрузите познават историята на страната и може би заради това я харесват още повече. В Англия обществото е било разделено на благородници и слуги, на собственици на земята и на такива, които я обработват. Това и сега е така, хората разбират за директивите на ЕС едва след като те изцяло променят живота им, обяснява Ричард. За разлика от родината му тук, в България, се сменяли различни системи, идвали нашественици, но хората се вдигали на бунт и ги изгонвали. "Ето затова най-много харесваме страната ви", добавя англичанинът.

Разбрахме едно от англичаните от Хотница - човек трябва да се интересува и да е активен, защото има поне малка надежда да промени живота си. Дори с една бюлетина.