На рождения си ден премиерът Сергей Станишев си направи интересен подарък като отстрани, макар и временно, министъра на икономиката Румен Овчаров. Сега политикът Станишев е по-възрастен и по-силен. Безспорно това бе най-добрият ход, който премиерът можеше да предприеме точно в този момент. Всеки ден колебание носеше негативи и за БСП, и върху лидера й, а ситуацията бе на път съвсем да излезе от контрол.

Решението на премиера бе абсолютно изненадващо. Ден по-рано никой в София нямаше и идея, че дните на Овчаров като министър внезапно ще привършват. В петък самият Овчаров бе на мнение, че отстраняването му, макар и временно - докато трае прокурорската проверка, ще бъде



гигантска победа за злите сили



Вчера говорителят на БСП Ангел Найденов определи решението на премиера като "малко очаквано". БСП тепърва се кани да заеме политическа позиция по скандала, напомни пък депутатът и член на ВС на БСП Пламен Ранчев. Т.е. - ходът на Станишев от събота е минал без санкцията на пленума на партията. ИБ също не се е събирало - Станишев е обсъдил намеренията си само със заместниците си - Румен Петков и Ивелин Николов. Всичко това показва, че от една страна Станишев има характер, за да взема самостоятелни решения, но от друга страна - че е изправен пред едно от най-големите изпитания в кариерата си като партиен лидер. Той трябва да покаже, че може да овладее сепаратистките течения в БСП. Овчаров е силен играч, който не може да бъде лесно пренебрегнат. Ако поради една или друга причина той реши да се прави на засегнат, ако реши да отмъщава, то БСП скоро може да се цепне от София към провинцията. Вече се чу, че откъм неговия лагер се готвят нови компромати - примерно за ситуацията в Държавния резерв. "Този път сме готови да вървим докрай", рече Илияна Йотова, за която не е тайна, че е в най-тесния кръг на Овчаров.

От друга страна обаче, в случая Станишев може да получи неочаквани съюзници. Онези, които преди дни защитаваха Овчаров и поискаха оставката на Ангел Александров, вече казват, че ходът му е "мъдър". Таня Дончева млъкна, а Михаил Миков заяви: "Готовността на министър Овчаров да подаде оставка, ако това ще допринесе за стимулирането на реформите в следствието и съдебната система, е една отговорна позиция".

Станишев няма да има проблем в партията, ако продължи да действа безкомпромисно. И ако разсее съмненията на Овчаров и приятели, че зад атаката седят кръгове в БСП, свързани с бившата Държавна сигурност. Това е важно, защото ще е доста неприятно за цялата партия,



ако накрая се окаже, че всъщност шестаците са победили



Ходът на Станишев сега би трябвало да предизвиква адмирации и поради друга причина - той отстрани Овчаров в предизборна ситуация, в която рейтингът на БСП всеки ден се топи (дори и да не е в пропорциите, които предсказват някои социологически агенции). Премиерът можеше да избере друго - да замотае нещата още две седмици, до 20 май. Това щеше да е напълно в духа на традиционно политическо поведение в България. Всички политически противници на Станишев точно това вещаеха - че случаят ще се потули след среща на голямата тройка (Бойко Борисов), че премиерът няма смелост да посегне на втория в партията (дясната опозиция), че БСП ще се прави на умряла лисица до изборите и т.н. Цялата предизборна кампания за евроизборите от седмица насам се върти около скандала. Никой вече не помни кого и защо ще пращаме в Брюксел. А това просто закопава БСП. Фактът, че Станишев реши да действа сега, ясно говори, че скандалът е толкова всеобхватен, толкова сериозен, че



дори и Партията минава на заден план.



Не са прави онези, които се опитват да внушат, че с отстраняването на Овчаров, премиерът всъщност му прави услуга и че министърът ще се върне на бял кон само след няколко седмици. В събота Овчаров на практика бе изхвърлен от голямата политика поради една проста причина - пребиваването в нея никога не се е измервало с категории като "виновен" или "невинен". Животът в политиката винаги се е мерил с "доверие" и "недоверие". Така че дори и след три седмици Румен Овчаров да бъде върнат на работа, отношението към него никога вече няма да е същото. (Видяхте какво стана с царя след Савойската афера - може и да е невинен човекът, но доверието към него още се срива).

С решението си Станишев помага не само на БСП. Той на практика



развързва ръцете на прокуратурата



- главните герои в скандала вече не могат да влияят институционално върху нея. От главния прокурор в момента зависи колко бързо ще бъдат изяснени фактите. Велчев трябва да разсече този възел и то бързо - иначе рискува името му да стане част от скандала, а не част от решението. Още повече, че Европейската комисия отблизо следи как ще се разплете кълбото по-нататък. А това означава, че на карта е заложена кариерата и на самия Велчев, който до този момент се ползва с огромно доверие и надежди от страна на евроструктурите.

С червения картон, който получиха от премиера, зам.-министърите Корнелия Нинова и Делян Пеевски бяха превърнати в емблеми на корупцията в България. Но на всеки е ясно, че корупцията по тези политически върхове не е вълк единак, тя може да съществува само като организирано явление. В този смисъл е хубаво да се знае, че Нинова и Пеевски са бушони по веригата, които гърмят, но предпазват системата от рухване. И работа на прокуратурата е да разбие системата за крадене.

Станишев трябва да е наясно, че пълната оценка за хода му в събота ще бъде дадена едва след като се види



решимостта му да продължи по този път -



да действа винаги, бързо и безкомпромисно при появата на корупционни съмнения. Отстраняването на Овчаров може да се коментира по много начини - дори и като вътрешнопартийна борба. Принципната борба с корупцията обаче е много по-сложна и непопулярна. Тя не се изчерпва с пращането на един министър в отпуск и уволнението на двама зам.-министри. Тя минава през борба с приятелските кръгове в ДПС; отстраняване на сивите икономически интереси в социалистическата партия; пресичане на всякакви нерегламентирани лобистки интереси. Този път е труден, защото той поставя на карта съществуването на самата коалиция. Точно затова големият въпрос е дали Станишев ще се задоволи с решението си от събота или радикално ще се опита да заздрави властта. Желанието на трите партии от управляващата коалиция да я запазят въпреки различията все още е силно и това дава козове на Станишев. В името на принципите той даже би могъл да си позволи



лукса да изключи оная партия от коалицията,



която стана вече нарицателно със своя обръч от фирми, и пак да запази властта.

Моментът е много удобен за подобни радикални действия. Опозицията реагира абсолютно неадекватно на скандала - тръгна да иска вот на недоверие, при условие, че това винаги води до заздравяване, а не до разклащане на една власт. Лидерите й пък изобщо не могат да се ориентират какво става - едни смятат Овчаров за пешка (Петър Стоянов), а други броят отстраняването му за награда (Стефан Софиянски).

По-неадекватно от опозицията реагира може би само един човек - президентът. Едва вчера, на именния си ден, той промълви нещо по скандала. Обясни на избирателите, в това число и на Борис Велчев сигурно, че в този случай не може да става дума за партийно противопоставяне на икономическа основа... Дали Първанов не предопределя посоката, в която трябва да се търси истината?



Още статии от автора: http://www.petyotsekov.dir.bg