Социолозите са объркани и не смеят да дадат точни прогнози за резултатите от евроизборите заради непредвидимия характер на вота. Като причина изтъкват факта, че за първи път българите ще гласуват за наши представители в ЕП. Неподлежащ на прогноза се оказва и ефектът от мажоритарния елемент, който позволява пренареждане на листите. "Избирателите останаха неориентирани за какво точно гласуват, което допълнително усложнява прогнозите", признаха от НЦИОМ.

Последните сондажи дни преди вота не успяват да измерят и реалното влияние на новобранеца ГЕРБ, който участва за първи път на избори. "Поведението на гласоподавателите на партията не е наблюдавано в реални изборни условия. Възможно е да има разминаване между декларираната готовност за участие във вота и реалния резултат в изборния ден", смятат социолозите. Трудни за уцелване са и резултатите за ДСБ и социалдемократите зад Константин Тренчев, чиито избиратели са неравномерно разпределени в страната.

Последната прогноза на НЦИОМ отрежда 5-6 евродепутатски места за БСП, 4 за ДПС, 3 за "Атака", 2 за НДСВ и 1 сигурен за СДС. Партията на Иван Костов засега виси под изборния праг, но има шанс за един представител в ЕП при ниска избирателна активност. При много ниска активност обаче са възможни размествания. Най-оспорваната конкуренция е за второто, третото и четвъртото място.

Според социолозите до урните ще отидат 35 процента от избирателите, а в столицата - и доста по-малко. Най-висока вътрешна мобилизация има в движението на Ахмед Доган и "Атака".