Около влизането на България в ЕС заканите, че българските лекари масово ще напуснат страната, ескалираха. По форуми и в частни разговори множество медици заплашват, че ще заминат за Европа, лекарският съюз обявяваше апокалиптични данни от Полша, която загубила 5500 лекари след влизането си в ЕС, и предричаше, че ни очаква внос от Третия свят.

Наскоро шефът на съсловната организация Андрей Кехайов обяви, че само за месец съм Европа са отпътували 30 медици, основно за Германия, Франция и Англия. В БЛС има запитвания и от Чехия, Испания, Франция. Търсят се психиатри, хирурзи, анестезиолози, акушер-гинеколози, педиатри, обща медицина.

Това е логично. В ЕС не само заплатите започват от 1200 евро нагоре, и то в по-бедните страни, но и здравните системи са далеч по-уредени и се работи в по-нормална среда. Съпоставено към недоволството у нас, това би трябвало да захрани Европа с потоци от български лекари.



Нищо подобно обаче не се случва на този етап



"Броят на напускащите лекари не е съществен, за да бъде отчетен", обяснява зам. здравният министър Валери Цеков. МЗ дава сертификати на медиците, които искат да работят в ЕС, и от 1 януари досега са дадени около 500 удостоверения за петте медицински специалности - медицина, стоматология, фармация, сестрински грижи и акушерство. Според МЗ те са разпределени поравно между 5-те професии, т.е. лекарите са около една пета от всички.

"Освен това над 90% от тези сертификати са дадени на българи, които отдавна са в чужбина. Сега те просто искат да си вземат документ, с който да им признаят правата да работят като медици", допълва Цеков. Досега те са работили в ЕС, но като помощник-лекари или нещо друго, а с този документ могат да практикуват като лекари.

Европа обаче все още не признава автоматично българските медицински дипломи. Датата, след която това ще става, е 1 януари 2007 г., т.е. едва тези, които ще започнат да се обучават през тази година и студентите след тях, ще имат автоматично приета диплома, която ще им е достатъчна, за да практикуват в ЕС.

Затова към момента МЗ може само да издава документ, който да удостоверява, че медикът е практикувал професията си в 3 последователни години от последните 5. При сестрите и акушерките условието е 2 последователни години от последните 10. Този документ дава същите права на медика да работи като такъв в ЕС, каквито би му дала и признатата диплома. Разликата от времето преди членството ни е, че преди 1 януари МЗ не можеше да дава и това удостоверение, т.е. действително след 1 януари за българските медици е по-лесно да работят в Европа.

Това е и единственият документ, който в момента дава право за практикуване в ЕС. Лекарският съюз може да издава сертификати за членство, но те не дават абсолютно никакви права на докторите, казват от МЗ.

Въпреки това от началото на годината досега документ за практикуване от МЗ са поискали 600 души от 5-те медицински професии. Удовлетворени са около 500 молби, останалите не са подали коректно документи, сочат данните на МЗ.



На какво се дължи неочакваната липса на интерес?



"Това е проблем на индивида, не на здравното министерство. Вероятно е заминаващите да са малко, защото всяка страна има преходни периоди за допускане до трудовия си пазар", смята Валери Цеков. В бившите източноевропейски страни, сега членки, обаче няма такива преходни периоди, но въпреки това и за там няма наплив. В Чехия например има интерес към наши кадри, но предлаганата там заплата е 1200 евро по данни на лекарския съюз.

Проблем може да бъде и езиковата бариера - всеки, който иска да работи навън, трябва почти перфектно да ползва езика, защото иначе няма как да практикува. Да не говорим, че трябва да остави семейството си, родителите, средата. Затова, ако някой заминава, това биха били основно млади лекари.

"Сигурно след няколко години заминаващите за Европа ще са повече и ще има отлив", смята Цеков. Връзките ще се задълбочават повече, манталитетът ще се промени - ще свикнем с мисълта, че с личната си карта можем да отидем навсякъде в Европа. "А когато и тук се въведе еврото, ще падне още една бариера", разсъждава зам.-министърът.

Макар че в ЕС заплащането е по-добро, там и разходите са различни. В Англия например доходът може да стигне до 3000-4000 паунда на месец, но и животът е различен - от тези пари могат да останат 200 лири - данъците са големи, разходите за жилище и храна също. Освен всичко друго там е прието, че лекарят трябва да има определен стандарт - не може да живее скромно, в скромен квартал и къща и да кара скромна кола, пояснява Валери Цеков.

Битува и мнението, че българските лекари не напускат родината си, тъй като тук имат възможност да си изкарват нерегламентирани доходи. Заплатата в болницата може да е 700 лв., но медикът реално си докарва двойно и тройно повече. Някои работят допълнително, други си изкарват комисиони с помощта на фармацевтични фирми или търговци на медицински изделия. Трети пък директно си искат подкупи. В чужбина това няма как да се случи - там се плаща много, но и се работи много.

"Нагласата, че масово ще се заминава в чужбина, се случва в медиите, а не в реалния живот. В България лично аз не съм очаквал и не съм помислял, че може да има голям отлив, въпреки че навсякъде по медиите се говори за това", казва Цеков. "Към момента не засичаме липса на кадри в системата, дори и на медицински сестри. Те намаляват, но още няма липса, която да пречи на работата", допълва заместникът на проф. Гайдарски.



Търсене и предлагане



В МЗ няма справка къде какви специалности се търсят, такава статистика не се води и в ЕС към момента. Когато издава удостоверение за трудов стаж, МЗ не се интересува и в коя държава е човекът, който го иска, нито за коя държава му е нужен. Въпреки това Цеков твърди, че и в Европа няма особена липса на лекари за разлика от медицински сестри.

Той предполага, че в бъдеще ще има и обратна миграция - хора от Румъния и Гърция ще започнат да идват тук. Засега обаче интересът от граждани на ЕС към медицинска работа в България е минимален. За разлика от гражданите на трети страни, които желаят да работят в България - Македония, Молдова, Ирак. В момента обаче те имат доста труден достъп до работа по медицинските професии в България - дипломите им трябва да се легализират от министерството на образованието, трябва да положат изпит по български език, за професионални познания, трябва да имат и разрешение на агенцията по заетостта.

И все пък след няколко години ще има отлив на кадри, повтаря Цеков. И най-вероятно това ще са младите лекари - те са с различен манталитет и няма какво да ги задържа тук. Мисли ли държавата за този момент и как може да се компенсира евентуалният недостиг?

За да не се получи все пак дефицит, тази година ще бъде обявен по-голям прием в университетите - 500 места за лекари и 670 места за медицински сестри. Освен това вече държавата ще поема специализацията на лекарите, т.е. на специализиращите няма да се налага да си плащат, припомня Цеков.

А ако се наложи, може да се облекчи режимът на внос от трети държави, в които има адекватно обучение.

"Никой не обмисля как да сложи пранги на краката на хората, казва Цеков. - Хората могат да бъдат задържани със стимули. И не толкова държавата, колкото обществото е в състояние да измисли тези стимули, когато установи, че лекарите са станали твърде малко. За да останат тук, те трябва да се чувстват адекватно платени и адекватно уважавани", допълва зам.-министърът. По европейски.