В неделя вечерта, докато Боянската река бурно се разхождаше из столичния квартал "Бъкстон", а Владая бедстваше, традиционните партии на прехода окончателно слизаха от политическата сцена.

Българската десница записа една гигантска нула на първите евроизбори, а могъщата БСП спечели два пъти по-малко гласове от мрачната за социализма 1997 г., та накрая се чудеше на кого да даде шампионската титла - на прохождащата партия ГЕРБ или на младшия си партньор в тройната коалиция - партията на етническите турци ДПС. Накрая се стигна дотам, че Ахмед Доган - Великодушния, им каза: "Айде, мойте момчета, мислете се за голямата работа". Живи да ги ожалиш.

Защо БСП заприлича на балон без въздух? Поради сто причини. Това е основната партия във властта и съвсем естествено всички скандали, произтичащи от нея - като този с Овчаров и следствието, или извън нея - като убийствата и угодническото поведение на правоохранителните органи към Маджо, рефлектират върху резултатите й. В предизборен период БСП допусна вътрешните конфликти да изплуват на повърхността. Нямаше нужда някой да обяснява, че скандалите ще мобилизират социалистите, защото бе ясно, че ще се случи точно обратното - кризата обхвана дори твърдия електорат на БСП.



Червената бабичка си тръгна



И не дъждът я изплаши.

Разбира се, има доста по-сериозни неща, които провалиха БСП. Тази партия така и не се научи, че славната история невинаги помага в трудното настояще, че градският човек има нужда от реално усещане за просперитет, а не от N-то обещание за промени. Нелепо е вината за провала на БСП да се търси извън БСП. Нелепо е БСП да не забелязва, че е тръгнала по пътя на СДС от 1999 г. БСП просто трябва да се научи да действа адекватно, а не да влачи проблемите си.

ГЕРБ печели, но какво от това? Никой не бива да подценява качествата и възможностите на Бойко Борисов, но на този етап победата на тази партия е само поредното доказателство, че българинът е тотално объркан избирател. Той скача от ляво, на дясно, после се прехвърля към ексмонарха, после търси национализма, сега харесва човек, който е полегнал върху цялата политическа плоскост, но още не е готов да му даде цялата си подкрепа. Две победи - мажоритарната на местните избори през 2005 г. и тази в неделя, въобще не стигат на Борисов, за да твърди, че е траен играч в политиката - това може да се говори едва след негова победа на изборите през 2009 г. и успешен мандат. Сега българите просто избраха "47-годишен мъж, когото въпреки елегантния тъмносин костюм бихте взели по-скоро за пазвантин пред дискотека". ("Тагесцайтунг", 18 май). Утре кой знае кого ще изберат.



Може би най-кресливия...



Истина е, че партията на Борисов можеше да бъде далеч по-убедителен победител на тези избори. При малко по-смислена кампания, ако беше слязъл от телевизора и бе тръгнал сериозно из провинцията, генералът щеше направо да отвее конкуренцията. Дори победата му да беше на парламентарни избори, не е индикация за бърза промяна на статуквото. От 10 години насам тази страна се управлява от коалиции, а с кого да направи коалиция егоцентричният Борисов, който се разсърди на целия свят, че не го признал в неделя вечерта за бог? Той играе играта така, че да подчертае егото си. Кара се с БСП, обижда Доган, разграничава се от "Атака". Пише се за десен, но освен лозунг, това нищо не значи. С кого да управлява? Борисов е сам.

Поради същите причини резултатът на "Атака" няма никакво практическо значение. Тази партия сама избра ролята на черна овца. Сега Сидеров се опитва да хвърля мостове - също към разбитите авари от десницата, но там първо няма никой, а и да се появи, едва ли подобен съюз ще бъде разчетен като действащ. Тези избори доказаха, че "Атака" има трайно място на политическата сцена, но какво от това - нима е добре да седиш на сцената като храст, пък бил той и говорещ?

Подочул, че ДПС е първа политическа сила, Доган с право обяви 20 май за звездния миг на партията си. Той побърза да изживее славата си може би защото бе наясно, че от 21 април пътят му тръгва в друга посока. Вчера вече ДПС бе трета политическа сила и бог знае на кое място ще бъде наесен.



ДПС е константна величина -



на изборите те спечелиха само със 70 хил. гласа по-малко, отколкото през 2005 г., и със сигурност ще повторят резултата си и при следващи избори. Въпреки лафовете му за цъфтежа на либералния вектор гласоподавателите на Доган няма как да станат повече. Те са си все около 400 хил. Той се опитва да създаде погрешното впечатление, че организацията му се развива, че има "нова проекция" на ДПС, че дърпа напред политическата система. Защото всъщност става точно обратното - Доган стои на едно място, а светът около него се върти - партиите се раждат и умират. В един момент обаче това преструктуриране би трябвало да спре и Доган ще се озове пак там, където беше - с 5-7% подкрепа на парламентарни избори. В мига, в който хората отидат да гласуват, а това ще стане само ако има за кого, ДПС ще престане да бъде "непреодолим фактор". А докато дойде този миг, няма нужда да се изживяваме като България през 1364 г., когато всеки болярин се е смятал за цар и всички били наясно, че ще дойдат турците. Сега сме в Европейския съюз, а Ахмед не е Баязид. Доган правилно разбира, че българите не са готови да приемат, че ДПС може да е първа политическа сила. Ако е умен, той няма да чака "гражданското общество да узрее" за подобна мисъл - това никога няма да се случи. Ако си говорим честно, едва ли и ЕС е готов да приеме факта, че в държава-член първата политическа партия е на етнически турци, но това е друг въпрос.

Скоро Доган ще се завърне там, където му е мястото - партията му ще си има едно малко, резервирано място в българския парламент. Там вече се намира



НДСВ - една малка партия,



която ще продължи да крета на ръба на оцеляването. НДСВ направи хубава кампания, която позволи на партията да продължи да съществува. И нищо повече. Нито от властта, нито от опозиционните си залитания, нито от анти-ДПС настроенията - от нищо НДСВ не извлече дивиденти. Единствено от безалкохолната напитка "Вот".

Другото е ясно - предсрочни парламентарни избори няма да има. До тях се стига само по един начин - с парламентарна криза. А такава няма кой да предизвика - нито единственият депутат на ГЕРБ, нито дясната опозиция, която, освен да си хвърля оставките, би трябвало да си зарови главата в пясъка и там да намери ново лице, което да покаже.

Тъжно е, когато лидерът на първата политическа сила иска да набие лидера на третата, а лидерът на четвъртата иска не само да бие всички останали, но и да ги изсели извън страната. Тъжно е, когато най-голямата парламентарна партия се тресе от корупционни скандали, а царският й партньор мъдрува: "Да гледаме позитивно...." Каква държава е тази?



Други статии от автора -

http://petyotsekov.dir.bg