Инатът на САЩ да разположат противоракетния си щит в Чехия и Полша може да превърне Европейския континент в буре с барут. За това предупреди неотдавна руският президент Владимир Путин. Той отиде и още по-далече с хвърления в градината на Буш камък, че диктатът и империализмът на някои държави излагат на ненужна опасност отношенията в Европа и в света. Вашингтон не можа да отговори на това най-остро изказване на руски държавен глава от времето на студената война по друг начин освен с успокоителни слова, че противоракетната отбрана не е насочена срещу Москва, а цели да неутрализира възможна иранска или севернокорейска заплаха. Този довод обаче е неубедителен, тъй като сега иранските ракети са с максимална далекобойност 2000 км, а разстоянието от Техеран до евентуалните цели в Европа е 8000 км. Едва ли някой е очаквал, че от Кремъл ще гледат безучастно как се опитват да минират вратата на апартамента им, както образно се изрази руският министър на отбраната Анатолий Сердюков.

Доказателство, че Москва не вярва на сълзи, е и изстрелването на новата междуконтинентална балистична ракета РС-24. От Кремъл веднага се похвалиха, че тя ще може да преодолява без проблеми както съществуващите, така и най-новите системи за противоракетна отбрана.

Работата по изграждането на американската противоракетна отбрана (ПРО) протече в два етапа, като първият започна в края на 40-те години на миналия век и беше ознаменуван през 1957 г. с излизането на бял свят на системата "Найк-Зевс" за защита на обекти от ядрени ракети чрез засичането и следенето им с радари. Първите й успешни изпитания бяха през юли 1962 г., но скептицизмът на администрацията на Кенеди спрямо ефективността на тази система доведе до прекратяване на работата по нея. Година по-късно - през 1963, американските военни заченаха ново отроче - системата за ПРО "Найк-Икс" за засичане на ракети с многофункционални радарни станции с фазирана антенна решетка. Унищожаването на натрапниците трябваше да става на два рубежа: на 650 км от отбранявания обект или много близо до него, на височина 30 км. В Пентагона се потиха над "Найк-Зевс" до 1971 г., като същевременно научните му екипи насочиха своя хъс към системата "Сентинел", предназначена да брани от вражески ракети крупни региони по северните граници на САЩ и около Вашингтон, Ню Йорк, Бостън и т. н. Проектът щеше да даде плодове за 5-6 години, но администрацията на Никсън отряза финансирането му. Новата система "Сейфгард" трябваше да бди над американските силози за балистични ракети. Предвиждаше се засичане на съветските "нашественици" с радари ПАР и МСР и унищожаването им или надалеч чрез противоракети "Спартан", или отблизо с посестримите им "Спринт". Планираше се да действат 12 комплекса "Сейфгард" с 40 противоракети "Спартан" и 75 противоракети "Спринт". Един от тях пое бойно дежурство през 1975 г., но скоро цялата система отиде в архив.



Вторият етап в развитието на щатските програми за ПРО



стартира през 80-те години на миналия век с любимата рожба на тогавашния президент Рейгън - т. нар. програма "звездни войни". Краят на студената война отне аргументите на привържениците на звездните войни и те бяха преориентирани към програмата "Джи Палс" за защита от ограничен ракетно-ядрен удар, изтъква сайтът СНВ. През 90-те години тя даде живот на противоракетните комплекси "Пейтриът", "Иджис" и ТХААД. Администрацията на Клинтън лансира програма за ПРО в три етапа, за която се зае с още по-голям ищах след влизането си в Белия дом наследилият я екип на сегашния президент Буш. Първото действие в американската противоракетна пиеса приключи през 2005 г. с подслоняването в Аляска на нов радар и 20 ракети-прехващачи там и в базата "Ванденбърг" в Калифорния. Модернизирани бяха радарите във Великобритания и Дания. До края на тази година броят на ракетите-прехващачи в Аляска ще нарасне до 100, а до 2015 г. - до 250. Ще заработят и още 8 радара.

За администрацията на президента Буш защитата на американската територия от ракетно нападение се превърна в приоритет от първите дни на управлението й. Претърпя изменения позицията на Вашингтон по отношение на Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972 г. Докато по времето на Клинтън САЩ се опитваха да убедят Русия в необходимостта от някои промени в този документ, новият екип в Белия дом въобще не виждаше необходимост от запазването му. Американците наричаха договора отживелица от времето на студената война и отсичаха, че въпросите на стратегическата стабилност ще се решават в рамките на новите партньорски отношения. За Кремъл договореностите с Вашингтон от началото на 70-те години на миналия век бяха крайъгълен камък на стратегическата стабилност. Москва предложи създаване на съвместна система за противоракетна отбрана за защита на Европа. На 14 декември 2001 г. американците уведомиха руските си партньори, че се оттеглят от Договора от 1972 г.



САЩ се опитаха да парират гнева на Русия



с обещание за сключване на ново споразумение за ограничаване на стратегическите въоръжения, което да предвижда изискваните от Кремъл проверки. Навремето Путин осъди остро тези американски действия, но изключи какъвто и да е руски агресивен отговор.

За намерението на Вашингтон да разположи елементи от своята ПРО в страни от Източна Европа се заговори именно след излизането на САЩ от договора за ПРО. Предвижда се стойността на проекта да бъде $ 1.6 млрд. Той включва настаняването на 10 ракети-прехващачи в Полша и радар за поддръжка в Чехия. Само изграждането и изпитанията на радара ще струват $ 500 млн. Не по-малки ще бъдат разходите за прехващачите на полска територия. Планира се Полша и Чехия наред с Аляска и Калифорния да бъдат т. нар. трети позиционен район от щатската система за противоракетна отбрана, коментира в. "Независимая газета". На среща край Прага чешкият президент Вацлав Клаус и полският му колега Лех Качински се разбраха да координират позициите си по отношение на общия им бизнес със САЩ. Полският държавен глава обаче не отговори какви са изгодите за неговата страна от базата за противоракетна отбрана. Миналогодишно проучване показа, че близо 2/3 от поляците са против да бъдат домакини на американски противоракетни гости. Анкета на чешкия изследователски център "Ипсос-Тамбор" сочи, че против радара са 55.8% от чехите, а феновете му са едва 28.2% от тях.

От друга страна, анализатори изразяват



сериозни съмнения в ефективността на ракетите-прехващачи,



които трябва да се настанят в полския си дом. Според анализатора Шанън Кайл от Стокхолмския институт за международни мирни изследвания, цитирана от сайта ISN, щатските ловци на вражески ракети са недоразвити, а резултатите от изпитанията им са лоши. И експертът на "Грийнпийс" по разоръжаването Мерав Датан не си поплюва с твърдението, че никой извън тесния кръг щатски спецове не мисли, че ракетите-прехващачи ще си свършат добре работата.

Острата реакция на Москва спрямо намеренията на Вашингтон за разширяване на американския противоракетен щит върху Чехия и Полша може да се раздели на две части - политическа и военна. Към първата се отнасят гневът на Русия, че с действията си САЩ целят да отслабят позициите й в регион, който тя разглежда като традиционна своя сфера на влияние. Заплахите на Путин, че руски ядрени ракети ще бъдат насочени към нови цели в Европа за сефте след края на студената война, също могат да се разглеждат като част от сложната му политическа игра на покер с Буш. Дали Путин блъфира, за да окаже натиск върху Вашингтон, Прага и Варшава, времето ще покаже. Военната част от руско-американския ракетен спор съдържа опасенията на Кремъл, че с прехващачите от полска територия и радарът на чешка земя Америка, както цветисто се изразява "Независимое военное обозрение",



забива нож в гърлото на руските стратегически ракетни войски



Новите планове на Пентагона ще му позволят да засича балистичните ракети на Кремъл в най-уязвимата им фаза - още на старта. Освен това с помощта на полско-чешкото мероприятие и едно рамо от ракети-прехващачи от английска земя, за което Лондон даде тайно съгласие още преди три години, САЩ ще си осигурят възможност за практически пълен контрол на руския космодрум в Плесецк.

Че руските военни няма да се оставят да бъдат надиграни в сложния шахматен двубой с американските им колеги, говори не само наличието на балистичната ракета РС-24. В края на миналия месец на полигона Капустин Яр, Астраханска област, беше извършен успешен опит с новата руска крилата ракета Р-500, която е предназначена за ракетния комплекс "Искандер-М" и също като балистичната си посестрима може да преодолява сегашни и бъдещи системи за противоракетна отбрана. Окончателните изпитания трябва да приключат догодина.

Могат ли ракетните търкания между Русия и САЩ да доведат до надпревара във въоръжаването, позната ни от епохата на студената война, е уравнение с много неизвестни. Белият дом и Кремъл ще кръстосат шпаги по темата и на срещата на Г-8 в германския град Хайлигендам, като резултатът от двубоя се очаква с интерес.