Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС "Галъп".





- Г-н Георгиев, как оценявате промените в правителството?

- Когато говорим за промени в правителството, трябва да очакваме поне 3 типа - персонални, структурни и това, което е най-важно и засега относително най-малко прояснено - промени в политики. Това е само началото на цикъла промени, който ще се реализира в близките месец-два. Едва тогава ще имаме представа за техния пълен обем и политически и социален смисъл.

- Не се ли губи ефектът на изпускане на напрежението?

- Ако тези промени се правят само за да послужат като отдушник на посъбраното напрежение, не бих ги оценил като сериозни. Промени са нужни по други причини. Очевидно за да станат те възможни, са нужни допълнителни консултации между коалиционните партньори.

- Очаквате ли други смени на министри?

- Засега не. Не мисля, че това е особено важно. Когато се оценява работата на един министър, коректният начин за оценка е до каква степен е успял да реализира политиката, която правителството му е възложило. В здравеопазването трябва да стане ясно какви ще бъдат приоритетните цели през следващата година и какъв ресурс ще бъде осигурен, в социалната политика трябва да се разсъждава по същия начин.

- Не е ли странно, че Румен Овчаров трябваше да излезе в отпуск до края на проверката, а след като тя приключи без доказателства срещу него, все пак беше принуден да подаде оставка?

- Разследването продължава, но аз се съмнявам, че то ще доведе до факти, които да направят Овчаров уязвим по съдебен начин. Очевидно и той, и премиерът, и БСП са решили, че по-добрият вариант засега е да бъде изконсумирана неговата оставка и да се търси решение чрез нов министър на икономиката. За мен е странно, но в политиката стават странни неща.

- Как тълкувате, че Станишев изпреварващо обяви промените преди пленума и поиска оставката на цялото изпълнително бюро?

- Нищо особено драматично няма. Има конгрес след 13 дни, 80-90% от ръководството ще бъдат същите.

- Защо изобщо се налага тогава свикването на този конгрес?

- Този конгрес е нужен. БСП не може да се прави, че представянето й на евроизборите не е далече под очакваното. Не може да се прави, че не забелязва негативния наказателен вот спрямо себе си на 500-600-700 000 свои бивши избиратели. Не може да не забележи, че има сериозно нарушен диалог между ръководството, нейното присъствие в правителството и типичния електорат на БСП. Конгресът е начин този диалог да бъде възобновен и да се направи сериозен анализ какви сигнали са отправили негласувалите симпатизанти на БСП и кои от тях могат да се трансформират в промени в политиката. И партията да представи една нова визия за своето присъствие във властта през оставащата част от мандата. В противен случай една значителна част от електората ще се чувства ограбена и лишена от политическо представителство. Което е сериозен проблем.

- Оставката на ръководството е фиктивна, така ли?

- Не, но аз не виждам причина една голяма част от ръководството да не бъде преизбрана. Най-малкото, че не виждам много други персонални алтернативи. В рамките на изпълнителното бюро ще има преразпределение на отговорности.

- Става въпрос за баланса между лагерите в ръководството на партията.

- Чак лагери в ръководството няма много. Има малки групи във Висшия съвет. Не виждам някаква особена драма да се стигне до някакъв консенсус около политики между тези на пръв поглед различни лагери.

- Може ли случилото се на форумите на БСП и НДСВ да доведе до дестабилизация на коалицията?

- Естествено, и тази възможност я имаше още в началото на нейното формиране. Но не вярвам това да се случи до местните избори. След това всичко е възможно. Ако БСП и НДСВ се представят слабо, това брожение вероятно ще се засили. И на лидерите на двете партии ще им бъде все по-трудно да удържат тези центробежни тенденции вътре в партиите си. Но при добро представяне на местните избори се съмнявам да се стигне до сериозни вълнения по повод съхраняването на коалицията в този й вид.

- Ролята на ДПС е много интересна. От една страна, Румен Овчаров говори, че правителството е зависимо от техните икономически интереси, БСП търпи много негативи от съюза с ДПС. От друга страна, ДПС не се раздели с нито един министър.

- Не бих го изтълкувал като тотална неготовност на ДПС да се раздели с някой свой министър. Почти съм сигурен, че ако около някой министър на ДПС се разиграе скандал, инсцениран или не, аналогичен на този около Овчаров, и ДПС ще се раздели с него. Засега няма достатъчно силни основания това да се случи. Да, атакувани са непрекъснато основните представители на ДПС в правителството. Но не повече и не по-малко, отколкото който и да е друг министър в момента.

- Заложник ли е правителството на ДПС?

- То е заложник на всеки, и на БСП, и на НДСВ.

- Как виждате новата лидерска роля на Сергей Станишев?

- Едно е безспорно - с последните си действия Станишев демонстрира лидерско поведение. При това го демонстрира в онзи тип поведение, който е възможен в партия като БСП, която по дефиниция не е лидерска партия. Тези решения и идеи на Станишев от последните дни са в максимална степен възможните и адекватни за БСП форми на лидерско поведение. От това поведение ще спечели Станишев, но в средносрочна перспектива ще спечели и БСП.

- Не е ли вече доста сложна задачата на премиера, който открива два фронта - и в БСП, и в правителството?

- Всички приказки за засилваща се опозиция срещу Станишев са силно преувеличени. На пленума той получи еднозначна подкрепа от всички за действията, които обяви. Но той ще трябва много убедително да отстоява някои свои принципи и като лидер на БСП, и най-вече като премиер. Най-трудно ще му бъде да противодейства на силния вътрешнопартиен натиск за радикална промяна в политиката на доходите. Искрено се надявам тя да бъде реализирана в рамките на съществуващите добри икономически резултати, но не повече, така че да се дестабилизира финансово страната. Този филм вече сме го гледали, при това в изпълнение на БСП.

На него ще му бъде достатъчно трудно да отстоява във вътрешнопартиен план и каузата за съхраняване на коалицията, тъй като несъмнено ще се засилва вътрешната неудовлетвореност и критики, че БСП присъства в управлението, но има много слаб принос към политиките. Сигурен съм, че и там ще има подкрепата на мнозинството в БСП. Ще има критики и натиск за ревизия на определени аспекти от досегашния начин на коалиционно присъствие във властта. Но не виждам сериозни основания да мисля, че този натиск ще бъде толкова силен, че да го принуди да направи нещо, в което не е убеден. Примерно радикално скъсване с ДПС. Абсурд!

- Очевидно в БСП има вътрешен конфликт. И Татяна Дончева на пленума каза за бизнесмени, които кадруват в МВР и в партията.

- Това, което Татяна Дончева развива като идеи, и въпросите, които Румен Овчаров повдигна още в събота, са сериозни, независимо дали фактологията, внушенията, които съдържат тези изказвания, са достатъчно обосновани. Аз не бих ги отстранил като несъстоятелни, като фантасмагории. БСП, а и всяка смислена партия в страната трябва да се опита да даде отговори на тези въпроси. Не е тайна, че сенчести икономически групировки и групи по интереси са имали и се опитват да имат влияние върху партиите и взимането на решения. Аз се надявам правителството да намери в себе си сили да извади на светло всичките тези сенчести центрове на влияние и по този начин ще ги омаломощи. Точно в тази посока виждам смисъла на идеята за новата агенция по сигурността. Тя би трябвало да стане основният институционален фактор, който ще воюва срещу сенчестия бизнес и неговите опити да предопределя вземането на политически решения. Надявам се тези въпроси, повдигани от Овчаров, от Дончева, в най-скоро време да намерят своите отговори. Отговор дължат не само БСП и НДСВ, но и ГЕРБ, и "Атака".

- От кого или от какво зависи да се получат тези отговори?

- На мен би ми се искало да зависи най-много от гражданския натиск. Много ми се иска съдебната система да започне да го прави, в частност прокуратурата и следствието. Искрено се надявам, че следовател №1 ще намери доблест в себе си също да подаде оставка. Защото, откакто той ръководи следствието, не сме видели примери за нещо подобно.

- Президентът като че ли публично се дистанцира от тази ситуация, а в общественото пространство се лансират тези, че той е в основата на атаката срещу Овчаров и рокадите в кабинета.

- Има достатъчно политически фактори, които биха желали така да изглеждат нещата. Аз не съм убеден, че президентът е режисьорът на това, което се случва. Най-малкото защото съм убеден, че той няма интерес от този тип развитие, на което бяхме свидетели. Липсата на публична позиция на Първанов е по-зрелият тип поведение. Проблемите на тези избори са проблеми на партии и на правителство. На институции, които трябва да бъдат оставени сами да демонстрират капацитет да се справят с проблемите си, които нямат нужда от менторство, от назидателни оценки или от подсказване.