Има една вечна тема - пуснеш ли я в публичното пространство, можеш спокойно да гледаш сеира и на управляващи, и на опозиция.

Става дума за специалните служби. 17 години периодично се палят страсти и скандали за реформирането им, обществено-политическият живот се преобръща, а службите си остават все същите.И тази теза е толкова пъти доказвана, че въпросът дали политиците и държавниците управляват службите, или те тях, е основен.

Затова и сега, след като и премиерът Станишев си позволи лукса да вкара в употреба темата, съвсем логично възниква въпросът



дали това ще се окаже таралеж в гащите



Три дни след обявяването на идеята за Агенцията по сигурността нещата изглеждат така. Премиерът пусна политиците по пързалката и те се вкопчиха в темата. Разговорите за Агенцията по сигурността ще поддържат изкуствен дебат и реално напрежение у много хора - от президента през вътрешния министър до шефовете на специални служби.

Всъщност доказателството, че целта на новината за агенцията е отклоняване на вниманието, се съдържа в самото изказване на премиера. От него е очевидно, че самият той изобщо не е наясно какво точно предлага.

Съобщението му се изчерпва в следното - ще се създаде Национална агенция за сигурност (НАС) със силите на три министерства - МВР, на отбраната и на финансите. Това се налагало "от гледна точка на развитието на държавността". И толкова. Подразбра се, че агенцията ще е на пряко подчинение на премиера.

Освен предположението кои точно структури ще съставят агенцията - евентуално Националната служба "Сигурност", военното контраразузнаване, финансовото разузнаване и ако бъде създадена и данъчната полиция, възникнаха много въпроси.

С какво ще се занимава въпросната НАС, ще има ли разследващи функции или само информационни. Освен това е естествено да се попита дали в нея няма да отидат и другите две специални служби в МВР - дирекциите "Оперативно-техническа информация" и "Оперативно издирване", които технически осигуряват използването на специалните разузнавателни средства. Нещо, което би било съвсем естествено с оглед името на бъдещата агенция.

Всъщност подобни схеми датират някъде от около 1991 г., включително и в предизборната програма на БСП от 2005 г. От тогава се предлагат някакви шапки за специалните служби. Така беше и по времето на СДС, така беше и после при управлението на БСП през 1995-1996 г., и при второто правителство на СДС, и при НДСВ. В предишните случаи именно ваденето на тази идея е спомагало за падането на съответното правителство или поне за невъзможността съответната политическа сила да управлява за втори пореден мандат.

Може би сега единствената разлика е, че все още не се предлага под шапката на въпросната НАС да влязат и Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Две структури, които въпреки всички президентски, политически, партийни и депутатски заклинания все още работят без закон и се водят основно към държавния глава.

МВР вече откри фронт срещу агенцията. Сигурно е, че ще го последват министерствата на финансите и отбраната. Публиката остана с впечатление, че ресорните министри научиха за идеята на премиера от вестниците.

Засега



само вътрешният министър се почувства достатъчно силен



да се изказва какво може, какво не може и какво да се прави. Неговата метаморфоза се случи бързо - в събота, когато се изказа Станишев, Петков бе доста мек. Тогава коментира, че всички структури в МВР били свързани като с пъпна връв и работели добре и така, а на другия ден вече обясняваше, че изваждането на НСС от МВР би било не каква да е, а груба грешка. Освен това коментира, че въпросът за агенцията трябвало "да бъде обмислен много детайлно и сериозно по отношение на правомощията и ресурса, с който ще разполага" и че "тепърва ще бъде обяснено на обществото и на партньорите и административно-правната страна, т.е. необходимите промени в законодателството". Или иначе казано - тази работа "я стане, я не".



Прав е Петков - досега никога не е ставала



Не година, а дори целият оставащ мандат едва ли ще стигнат за създаването на такава агенция. Извън техническата страна по промяната на законодателството самите спецслужби

ще дадат отпор. Статуквото от последните 17 години им донесе много власт. Толкова власт, че да кадруват по най-високите етажи. И вътрешният министър няма да се даде - че цялата негова власт е в информацията, основно от НСС и от подслушването. Без нея той е един полицейски шериф. Трябва да се добави и президентът, чиято единствена реална власт е да кадрува в службите, като управлява и две от тях.

Очевидно е, че идеята премиерът да концентрира такава огромна власт няма как да се случи. Оттук произтича хипотезата, че идеята за НАС може и да е "таралеж в гащите" на Станишев. Защото може да се окаже обект на доста интересен отпор. Дори и да успее да прокара всичко и лично да поеме контрола върху агенцията и подслушването. Тогава при всеки скандал с използване на СРС ще гърми директно той.

Всъщност трябва да отбележим, че



и сегашното управление, преди да дойде на власт,



обещаваше специални закони за службите, окрупняването им в агенции. Говореше за нуждата от закони за НРС и НСО, за вътрешни отдели, които да следят за корупция в системата. Имаше дори идеи за промени в концепцията за националната сигурност, във военната доктрина и какво ли не. Така правеха преди избори и останалите партии от управляващата коалиция, а и опозицията. Почти 2 години след вота всички обещания са забравени.

Това безхаберие води до разпокъсаност и безконтролност на службите. И предоставя удобна възможност шефовете им непрекъснато да си "мият ръцете" една с друга, а всички заедно - да се оправдават с политиците и да им извиват ръцете.

Вариантите за решаването на проблема не са кой знае колко. Единият е всички специални служби да бъдат поставени под общо ръководство в системата на изпълнителната власт. Вън от министерствата, освободени от опеката на президента. А защо не дори в отделно министерство. Най-малкото защото министрите се избират, контролират и освобождават от Народното събрание. Другият вариант е да се създадат три специални агенции - разузнавателна, контраразузнавателна и оперативно-техническа, които да бъдат пряко подчинени на Съвета по сигурност към Министерския съвет, а дейността им да се ръководи от специален координатор. Третата хипотеза е създаването на нов консултативен орган, в който да влизат президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят. По Закона за защита на класифицираната информация те тримата имат единствено и равно право на достъп до най-големите тайни в държавата. Подобен орган обаче би могъл да формулира най-вече стратегическите приоритети.

Практиката по света показва, че координацията и отговорността за работата на тайните служби са задължение на изпълнителната власт. В подкрепа на тази теза е и фактът, че държавният глава има достатъчно възможности за контрол: чрез Консултативния съвет по национална сигурност и като върховен главнокомандващ в мирно и военно време. Право на контрол има и парламентът чрез двете си специализирани комисии - по външна политика, отбрана и сигурност и по вътрешна сигурност и обществен ред.

Сигурното е едно - службите трябва да бъдат реформирани, за да престанат те да реформират политиката. Но актуалното разклатено състояние на политическата власт отново не й позволява да се захване сериозно със службите. Омагьосан кръг.