"Не всеки Соломон е мъдър", бе казал поетът. А нашият дори е "инфантилен", рече царят по адрес на Паси. "Тогава що ти трябваше, царю честити, да си вкарваш таралеж в партията?", питаме ние. Нима можеше да се очаква лоялност от човека, който признава само един авторитет - гласа отвъдокеански, в името на който тегли майната дори на православието? Но да видим каква буря се разбушува в гърдите на Соломон, та тръгна на бунт срещу патрона си, който го вкара във властта и му хариза изцяло лавровия венец на атлантизма, та да се кичи с него и до ден днешен?

Както винаги и този път Соломон



Паси бе изчислил с математическа точност



рекламните си ползи от "разпяването на конгресната публика". Първо, спечели симпатиите на членската маса и откликна на сърдечния им повик - НДСВ да напусне порочната тройна коалиция. Едва ли има и един царист, който да харесва мъчителния впряг, в който партията му е пристегната във властта. И ето че Соломон отпуши тоя гняв! Това, от една страна, предизвика масов психотерапевтичен ефект на тълпите, без никакви реални последици. А от друга - бъдещият кандидат-кмет на Бургас спечели ентусиазираната подкрепа на своите, при все че на изборите за евродепутати НДСВ загуби най-много гласове тъкмо в неговия ареал. Има и трето - Соломон запя в един глас с фронтмена на ГЕРБ Бойко Борисов, който призова царистите чрез посредник да излязат от управлението. Само за справка - според социологическо проучване Паси има нулев шанс да се пребори за кметския стол в Бургас само с подкрепата на партията си. Сиреч за победата срещу практически несменяемия Йоан Костадинов ще са му нужни силни съюзници. И както с лекота загроби православието в името на евроатлантическите бомбардировки срещу Сърбия, по същия лежерен начин Соломон Паси загърби царистката кауза и се присламчи към новия силен на деня. Личният интерес преди всичко.

Според повечето царисти каузата на Паси е благородна, но както образно-медицински се изрази един вътрешен наблюдател на събитията,



"еякулацията изпревари ерекцията"



Голям зор ще трябва да е видял заместникът на Симеон, за да се сниши така пред вятъра. И то без предупредителни сигнали. Никой до оня ден не се догаждаше, че у Паси дреме революцията. Очевидно позивната е дошла в последния момент, освен ако не го заподозрем в дъбоко законспириран заговор. Друг, по-важен от царския глас, му е нашепнал, че Бургас трябва да бъде превзет на всяка цена. Пристанището е стратегическо по няколко причини. То е външна граница на Евросъюза и ще концентрира доста средства от фондовете за гарантиране на сигурността. Оттам ще минава и бъдещият петролопровод Бургас-Александруполис, който е най-голямата икономическа инвестиция в района. Летище Сарафово пък ще е част от американските бази на българска територия, а знаем колко важни са тези неща за Паси. А пък и веднъж дистанцирал се от политиката на управлението, никой коалиционен грях няма да му се прилепи.

И като съберем накуп всички тези съображения, какъв по-добър старт на предизборната кампания от спектакъла, който Паси разигра в неделя? И публиката е многолюдна, и трибуната е висока, и душевната нагласа е благоприятна! А пък и знае, че спечели ли кметството в Бургас и царят ще му прости възчерния пиар. Зер за доброто на партията е. Той и бездруго доста снизходително и патерналистки охарактеризира изстъпленията Соломонови като



"детска му работа"



Е, със сигурност няма да го тури сред заместниците си в партията, но какво от това.

Отвъд тесните предизборни цели поведението на Паси може да се тълкува и като по-мащабен знак - че е време НДСВ да потърси спасение по-надясно от сегашната си центристка поза. И даже указа къде точно - в скута на новия политически господар ГЕРБ и на остатъчните СДС-та. А гласът Соломонов идва издалече. А и каузата не е толкова непопулярна.

Колкото до скандалното отстраняване на Пламен Панайотов от ръководството - то е паралелна интрига на кръжеца "Паси-Велчев-Илчев", която цели да укрепи влиянието им в партията. Ако царят си затвори очите пред очевидната фалшификация при избора на политически съвет, ще признае властта на еманципантите над традиционалистите в партията. Което би означавало да поощри вътрешнопартийното бунтарство, но и да си гарантира "пожарникарски" изход при бъдещ тотален срив на НДСВ. Така обаче ще подрони сериозно собствения си морален авторитет, защото ще е оставил безнаказана една откровена лъжа. А в дългосрочен план моралните грехове се трансформират в политическа гибел. Достатъчно е да проследим участта на българската десница.