Известният български писател Богомил Райнов е починал вчера сутринта. На почти 88-годишна възраст си отиде сложна, ерудирана, нееднозначна и влиятелна фигура в българската литература, култура, а и политика. Факт е, че книгите му, особено в частта за разузнавача Емил Боев, се издаваха в огромни тиражи; бяха извънредно популярни и в СССР, където успешно конкурираха нашумелия Юлиан Семьонов.

И немалобройните му неприятели му признаваха широките познания в сферата на изкуствознанието, огромното трудолюбие, способността да създава запомнящи се образи в увлекателно повествование.

Заслугите на Богомил Райнов за българската култура, оспорвани от някои днес заради тясното му обвързване с победилата тоталитарна идеология през десетилетията на нейната власт, следва да бъдат разглеждани и през призмата на високия му професионализъм.

Факт е, че писателят притежаваше безспорни познания в сферата на масовата култура и истинско писателско майсторство, които му създадоха много читатели и почитатели. Качествата на прозата му могат и днес да служат като помагало за начеващи автори в сферата на фабулирането, диалога, изграждането на особена атмосфера на високоинтелектуален скепсис, съчетан с находчива ирония и самоирония...

Личност с многостранни интереси и увлечения (освен таланта си в сферата на поезията и прозата той е и много сериозен изкуствовед, публицист, колекционер), в лицето на Богомил Райнов губим личност, белязала огромна епоха от развитието на съвременна България.

А марката "Богомил Райнов" е преди всичко синоним на безусловни интелектуални качества и високо литературно можене.

Погребението ще бъде на 12 юни от 12.30 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Поклон пред паметта му.



БИОГРАФИЯ

Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в София. Син е на писателя Николай Райнов. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. "На жената". Редактор е във в. "Работническо дело" (1944-1946), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953) и на сп. "Септември" (1950-1953). Преподава в Художествената академия-София (1947-1981). През 1953-1960 г. е културно аташе в посолството на България в Париж. Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970), заместник-председател на Съюза на българските писатели (1967-1972) и първи заместник-председател (1972-1989). От 1976 г. до 1990 г. е депутат. Между 1954 г. и 1986 г. е професор по естетика във Висшия институт по изобразителни изкуства. Носител е на орден "Св. Кирил и Методий", лауреат на Димитровска награда за "Господин Никой" и "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1969), орден "13 века България" (1989), държавната награда "Паисий Хилендарски" (2006) и др.



ЦИТАТИ

"Животът нерядко ни изправя пред трудни положения, но никога пред безизходни. Което съвсем не значи, че изходът бездруго е в желаната от нас посока и непременно встрани от гробищата."



" Не знам как е по другите етажи на този живот, но отдавна съм се убедил, че на нашия етаж историите, които почват добре, са доста повече от ония, които завършват добре."



"Докато другите хора по улицата гледат витрините или краката на жените, аз трябва да гледам кой върви пред мен и подире ми и случайно ли е тук, или нарочно."