Джон Пъркинз е потомък на Том Пейн. Виждал съм Джон Пъркинз само на снимка. От снимката гледа мъж, роден през 1945-а в Хановер, Ню Хемпшър (САЩ). Един засмян, симпатичен янки от Нова Англия, каквито има много. Нищо особено, ще речете. И ще сбъркате. Джон Пъркинз е необикновен. Освен че е потомък на Том Пейн, той е бил "и-ейч-ем".
И-ейч-ем е съкратено от Economic Hit Man. Икономически убиец. Трошач на национални икономики.
И-ейч-емите са много високо платени професионалисти, обяснява Джон Пъркинз, правнукът на Том Пейн. Разрушаването на една национална икономика не е самоцел. Целта е въпросната държава да стане зависима от МВФ и Световната банка и по този начин да стане провинция на империята. Римските легионери разширявали империята с техните "гладии" (мн.ч. от късия римски меч gladius). А от втората половина на ХХ век насам "хитмените" разширяват империята с икономически средства. Там, където те не помагат (в Ирак например), САЩ действат с гладиуса.
Потомъкът на Том Пейн мисли, че неговият прадядо би се срамувал от строителите на новата, световна US империя. Би се срамувал от нейната идейна основа - доктрината за "manifest destiny" (съдбовната предопределеност САЩ да господстват).
Том Пейн написал "Здравият разум" ("Common Sence"). Политически бестселър. В началото на 1776-а за 100 дни 135 хиляди северноамериканци си го купили. А тогава северноамериканците били само четири милиона. Представяте ли си? 135 хиляди от всичките 4 милиона си купили "Common Sense" и го прочели и му повярвали, и го разказали на нечетящите, и те също повярвали на Том Пейн.
Здравият разум не може да приеме наследствената монархическа власт, обяснил им Том Пейн. Здравият разум не може да приеме, че 13-те северноамерикански колонии трябва да са подвластни на Британската империя, защото тя им е щит срещу французите и индианците.
След първите сто дни на 1776 г., през които заселниците четели "Здравият разум", Джеферсън написал Декларацията на независимостта. Тя била приета на 4 юли, затова тази дата е националният празник на САЩ.
Да съпоставя ли "Common Sense" на Том Пейн с българското раболепие, когато се напъвахме да влезем в руската империя като съветска република? Да съпоставя ли "Common Sense" със сервилността на министър Калфин, който онзиден хленчеше да заслонят България с проектирания противоракетен щит? Няма да направя това. Не мога да изрека името на Том Пейн заедно с имена като Симеон, Мони Паси, Калфин & cie.
Раболепието има върхове и - според мен - българските му върхове са лазенето по корем пред Брежнев в края на ХХ век и лазенето пред Буш в началото на ХХI столетие. Някой ще каже, че има и трети връх на българския верноподанически срам - вотът, с който българите върнаха Симеон. Не съм съгласен. Този вот - според мен - не беше раболепие, а изблик на отчаяние и простотия. Но да не задълбавам в българските работи; защото си бях наумил да ви разкажа необикновената кариера на Джон Пъркинз, правнука на Том Пейн.
Джон Пъркинз е wasp (както знаете, wasp е съкращение от white, anglosaxon, protestant = бял, англосаксонец, протестант). Родителите му били със скромни приходи, но не се смятали за бедняци, понеже били преподаватели в училище за богаташки деца и там не плащали нито за жилище, нито за храна. Дори за окосяването на тревата и почистването на снега имал грижа персоналът на елитното "училище на хълма". Но през ваканциите Джон киснел в училището, докато съучениците му се разотивали и сваляли гаджета на баловете на дебютантките - момичетата от богати семейства.
Джон не искал да е никой. Станал звездата на класа. Два университета му предложили пълни стипендии - единият атлетическа, вторият академическа; той избрал атлетическата. Невидима ръка му отваряла всички врати. Поискал да види амазонската джунгла и Корпусът на мира го пратил в Еквадор. Той не искал в Африка, но разгърнал атласа и разбрал, че Еквадор не е в Африка. Един загадъчен чичо Франк му предложил икономическа специализация и Джон станал главен икономист на консултантска фирма. Станал и-ейч-ем. Economic Hit Man. Икономически убиец. Трошач на национални икономики.
После си спомнил, че е потомък на Том Пейн. Оттеглил се и написал книга за икономическите убийци.
Издателите го посъветвали: недей да пишеш документално; по-добре пиши като Джон льо Каре и Греъм Грийн. Ала Джон не отстъпил. Книгата му е озаглавена "Изповедите на един икономически убиец" ("Confessions of an Economic Hit Man", John Perkins 2005).
Няма да я намерите. Но аз (нали съм вътрешен в преводаческата кухня) ще ви издам, че Боян Николаев вече преведе някои откъси, Жени Божилова ще ги редактира и вие ще можете да ги прочетете в двата следващи броя на списание "Съвременник".
...Раболепието има върхове и - според мен - българските му върхове са лазенето по корем пред Брежнев в края на ХХ век и лазенето пред Буш в началото на ХХI столетие. Някой ще каже, че има и трети връх на българския верноподанически срам - вотът, с който българите върнаха Симеон. Не съм съгласен. Този вот - според мен - не беше раболепие, а изблик на отчаяние и простотия...
..................
NO COMMENT!!!