Заповядайте на изложба "Наивистично и маргинално изкуство на Сърбия" в Софийска градска галерия, организирана от Министерството на културата...

Очакваме ви днес в 17 ч. в зала "Средец" на връчването на грамотите на Националния младежки конкурс за изящни и приложни изкуства, организиран от министерството на културата...

Утре, 23 май, от 16.30 ч. ще бъде открита изложба на ученици и преподаватели от Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография към министерството на културата...

Каним ви на откриването на Фоайе "Алексис Вайсенберг" в зала "България" в присъствието на министъра на културата проф. Стефан Данаилов...

Такива съобщения получават обикновено медиите от министерството на културата. Нито дума за Закона за културното наследство, който се влачи от години, нито за Закона за меценатството, който МК трябваше да популяризира, нито за другата свършена по същество работа от ведомството на проф. Стефан Данаилов. Дали защото такава няма? Или защото тя тече с пълна пара и служителите му не смогват да съобщят резултатите? Или пък защото професорът периодично липсва - ту заради обиколките си из страната в помощ на предизборни кампании, ту заради снимки в Италия?

Любопитно е как точно проф. Данаилов успява все още да държи рейтинга си толкова висок. Сигурно останалите министри му завиждат за стратегията, защото всички те започнаха масово да се сриват в социологическите сондажи. Но не и Ламбо. Не и майор Деянов.



Какво всъщност работи ведомството му



- освен да разпределя парите от бюджета си на държавните театри, галерии, библиотеки и читалища и да съдейства за "целенасоченото утвърждаване ролята на българската култура като национална ценност", както обича да се изразява проф. Данаилов?

Да почнем от мерките и отговорностите към програмата на правителството за 2005 г., изработена заради еврочленството ни. В нея е записано, че до юли 2006 г. културното ведомство трябва да подготви стратегия за развитие на културата. Да сте чули за такава? Предшественичката му Нина Чилова се опита с помощта на експерти да създаде подобна стратегия. До одобрението й от кабинета обаче така и не се стигна, тъй като тя не бе подкрепена еднозначно от културната общност. Така че в момента министерството на културата разпределя пари, без да знае приоритетите си! От министерството не се притесняват, защото всъщност според Закона за закрила и развитие на културата въпросната стратегия трябвало да е готова до края на тази година. Така че работата по изготвянето й върви спокойно. Ако я имаше, стратегията щеше да каже например кои са най-тежките проблеми в културната сфера и да очертае най-важните задачи за 5 или 10 години напред, щеше да набележи културни паметници, на които да се помага приоритетно, щеше да определи кои държавни културни институти трябва да получават повече средства. Сега обаче всичко си върви постарому.

Вярно, има и напредък. Въведе се конкурсен принцип при отпускането на пари. Театри, музеи, опери и прочее културни институции вече кандидатстват с проекти пред министерството на културата, а то отпуска пари на редовни сесии. Все още обаче средствата се разпределят между повечето желаещи, вместо да се даде само на най-, най-добрите. Което на практика прави принципа "на всекиго по нещо" все още действащ. От МК се дочу, че скоро ще посочат фестивалите, които ще финансират приоритетно, тъй като голяма част от тях вече няма да се провеждат ежегодно, а на 2 или 3 г. Но и това предстои.

Министерството на културата освен това продължава да



отпуска пари без сериозен анализ за качеството на творческия продукт



или ефективното управление в съответния културен институт. Да вземем театрите. Самият шеф на дирекция "Театър, вариететно и цирково изкуство" Красимира Филипова признава, че министерството не прави художествен одит, поради което при разпределянето на субсидиите се използва показателят "брой зрители". Идеята на експертите в МК да поканят независими експерти, които да оценят качествата на всеки театър, още не е видяла бял свят.

Не е преодоляна и пропастта между държавните и частните театри, тъй като последните си остават все така в неизгодно положение - могат да кандидатстват за държавна помощ само за създаване и разпространение на артистичния си продукт, докато държавните имат привилегията да получават и инфраструктурно финансиране.

Бъдещето на читалищата също не е съвсем ясно. По закон са напълно автономни и могат да извършват допълнителни дейности, за да се издържат. Върху тях обаче няма външен контрол. Единственото, което се изисква, е да предоставят отчет в общината. И да не го направят, в закона няма посочена санкция.

И на изпълнителите в родните опери също не им идва да запеят. Според последните данни на МК за първите 6 месеца на 2006 г. приходите на оперно-филхармоничните дружества намаляват. Разходите им обаче растат, а представленията само символично се увеличават. Справянето с проблема може да стане чрез подзаконови нормативни актове и добри правила, които да позволят реализирането на реална културна политика - каквато според доста директори на оперно-филхармонични дружества липсват. Разбира се, и тук няма реални критерии, по които се субсидират различните опери и филхармонии. От години културното министерство не е правило изследване, въз основа на което да ориентира приоритетно парите си.



При музеите нещата пък съвсем не са цъфнали и вързали.



В тях все още има фалшификати въпреки направената от министерството инвентаризация. Кражбите все още не са изключение за разлика от посетителите. Да не говорим за Закона за културното наследство, който уж щеше да въведе строги наказания. Ведомството на Стефан Данаилов направи N-ти опит да напише нов документ, защото сегашният е морално остарял и има много неясноти и вратички, които дават възможност на иманярите да действат безнаказано. Проектът още се прехвърля от работна група на работна група, а междувременно дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" заработи без началник, тъй като Румян Ганчев бе отстранен от министъра заради скандала "Батак".

Не това обаче е причината за другия проблем в тази област - регистрацията на частни сбирки. В момента всички музеи у нас са спрели регистрацията на частни колекции въпреки подадените заявления. Обяснението на директорите е, че процедурата е продължителна, изисква огромен кадрови ресурс и на практика им е невъзможно да я осъществяват. Интересно какви са действията на министъра в тази ситуация, след като спряната регистрация се явява нарушение на една от наредбите към Закона за паметниците на културата и музеите.

Всички помним международната суматоха, която настана заради ценната чиния, която аукционна къща "Кристис" се канеше да продава. Експонатът още е в Лондон. И вероятно ще си остане там, тъй като не можем да представим доказателства, че е наша. А не можем, защото нямаме интегрирана база данни, която да съдържа информация със снимки и описания на всички движими паметници на културата - и на тези в музеите, и на тези в частни ръце. Не дай си Боже, ценен предмет да бъде откраднат у нас и полицията го залови в друга държава - поради липсата на документация няма как да докажем, че в България някой е бил собственик именно на тази вещ.

По-пресен пример даде изложбата с антиките на бизнесмена Васил Божков в Брюксел, организирана с подкрепата на министерството на културата. Стефан Данаилов може и да твърди, че находките са били снабдени с документи за произход и всичко е тип-топ. Според чл. 13 на Наредбата за реда за извършване на оценка на декларираните движими паметници на културата въпросните ценности, които представляват национално богатство, следва да бъдат вписвани в единен регистър. Такъв няма, което означава, че регистрацията на Божковите ценности не е била довършена - необходимо условие те да пътуват зад граница.





Така стигаме до гордостта на Стефан Данаилов



- закона за меценатството, който щеше да донесе повече пари на творците? За година и половина, откакто той е в сила, има регистрирани само 8 меценати и 9 организации, които да посредничат при спонсорство. Даренията за 2006 г. са в размер на 47 170 лв. От МК се оправдават за символичните резултати с това, че законът се нуждае от популяризиране. За което обаче е отговорно именно ведомството, с което очевидно то не се справя. Няма публично известни планове и програми за стимулиране на меценатството, които ежегодно министърът на културата трябва да внася в МС, нито пък е налице изискваният месечен бюлетин, който да разгласява ползите от това да се регистрираш като меценат.

Може би затова напоследък се твърди, че културното министерство се е превърнало в бивш окръжен съвет за култура, който се занимава основно с организиране на тържества, юбилеи и изложби. И че две трети от функциите, които то изпълнява, са обслужващи - счетоводни, финансови, информационни и т.н. На практика почти не виждаме министър Стефан Данаилов и ведомството му да формират политики, да чертаят дългосрочни планове за развитието на културата или пък да контролират изкъсо подчинените си структури. Може би са верни обвиненията, че МК все повече започва да се изчерпва от съдържание. Което обаче се отразява по изключително некултурен начин на родната култура.