|
| Захари Георгиев |
- Г-н Георгиев, можем ли да очакваме значителна промяна в политиката на БСП, която да бъде приета на конгреса утре?
- Две са важните неща. Едното е политиките, които трябва да се осъвременят и да отговарят на изискванията на обществото. Не мисля, че основният приоритет на държавата е да усвоим максимално парите от ЕС. Основният приоритет е да определим онези политики, които ще ангажират енергията на обществото, ще посъбудят малко хората, ще предизвикат у тях желанието по-интензивно да работим за развитието на държавата. Трябва промяна в нагласата на хората да очакват някой друг да свърши нещо. Най-важното е да се осигури производството на конкурентни стоки за износ. Иначе дисбалансът по текущата сметка между внос и износ ще продължи да принуждава финансовия министър да казва: "По-кротко с доходите".
- БСП, изглежда, се опитва да акцентира върху социалната политика.
- Това има своята логика, защото социалният проект изостава. В съвместното ни управление с либералните формации ние се съобразяваме с изискването, че трябва да има растеж в икономиката като предпоставка за по-добри социални условия. Но тези 2 г. те непрекъснато искат създаване на все по-добри условия за растеж в икономиката, а пенсиите и доходите изостават.
- Доколко коалиционните партньори са склонни да приемат един такъв ляв завой в политиката?
- Защо да го наричаме ляв завой? Нима държавите, в които управляват десни правителства и осигуряват добри доходи на своите граждани и се съобразяват с техните искания, правят ляв завой? Не. Да откликваш, да разбираш и да прилагаш в практиката политики, които показват уважително отношение към собствените ти граждани, не е ляв завой, а отговорна политика.
- Какви са организационните проблеми на БСП и как ще ги преодолеете?
- Вероятно ще се търсят организационни форми на укрепване на структурите на БСП. Ние имаме инерцията на мислене от времето, когато бяхме една масова национална партия. Но тенденциите в обществените нагласи са все по-малко хора пряко да влизат в партийния живот. Все повече хората искат да се занимават с партии и политики единствено когато им се предложи да избират между различни проекти и да подкрепят един или друг кандидат. От тип "масова партия" се отива постепенно към партии от електорален тип, които търсят подкрепа. Трябва да се започне работа в тази посока. Трябва да се търси и баланс при съчетаването на различни властови постове. Видимо не е нито много възможно, нито много полезно едни и същи персони да са в няколко властови коридора.
- Говорите за министрите в ръководството на партията или за по-ниските нива?
- Говоря за ръководството на партията. Преди време премиерът обясни, че това е така, за да не се къса връзката между правителството и партията, но видимо в тази преценка не е отчел всички фактори, които влияят в ежедневието. Предполагам, че той ще направи нещо в тази посока. Това също ще бъде предпоставка повече от членовете и симпатизантите да се почувстват по-ангажирани и отговорни в предлагането и реализацията на политиките.
- Откъде дойде отливът от твърдото ядро на БСП?
- Имам преки наблюдения от хора, които винаги са ни подкрепяли, но на тези избори казаха: "Вие трябва да промените нещо, защото това, което се случва, не ни харесва". Изоставаме със социалния проект - това даде отражение. Щом не подкрепиха други, означава, че още са наши симпатизанти, но ни сигнализираха, че могат да ни дадат и по-сериозен урок.
- Какви мерки ще вземете, за да не се стигне до такъв урок на местните избори?
- Изборите за Европарламент са централизирани, докато на местните избори националната политика ще е важна, но хората ще преценяват повече личностите. Преди беше по-аморфно. Но хората се научиха да оценяват действията или бездействията на всеки в управлението. Трябва да заложим на личностите и на проектите, които ще предложим за решаване.
- Изразихте готовност да се кандидатирате за кмет. Имате ли подкрепата на партията?
- Аз споделих в отговор на един въпрос, че се чувствам подготвен да бъда кмет на Пловдив. Мисля, че ще получа подкрепата на партията си, когато стартира процедурата по номинациите. Но не би било честно сега да кажа, че аз съм кандидатът на БСП.
- Комитетът на интелектуалците, зад който стои президентът Георги Първанов, обаче припозна като успешния кмет на Пловдив Иван Чомаков.
- Този комитет не е структура, нито води някаква съгласувана политика, нито пък следва да се товари президентът със становища на един или друг член на този комитет. Дали Чомаков е успешен кмет и ще бъде кандидат на някого, ще видим много скоро. Аз познавам града си много по-добре, отколкото всички членове на този комитет. В него сигурно няма нито един член от Пловдив. Всички са хора, които се движат по улиците на София, пият кафето си в кафенетата на София и мислят, че познават нещата в страната. Няма знак на равенство дали един кмет е успешен за своите граждани и това примерно колко пари от общинския бюджет може да задели за купуването на книги.
- Каква може да е ролята на подобен комитет?
- Ако такъв комитет е имал някакъв смисъл при избора на държавен глава, това е нещо друго. Но когато се касае за местни мажоритарни избори, те нямат погледа и представата за преценка. Могат да се направят местни комитети, но това не става с директиви, а само по желание. Ако хората търсят да изразят гражданска позиция в една или друга посока, това трябва да стане по места. Но в живота не става така, както тези интелектуалци мислят да го правят.
- Не виждате ли опит президентът индиректно да се намеси в местните избори?
- Не допускам. Познавам президента. Считам, че е почтен човек и не би си позволил в никакъв случай да стори това. В крайна сметка има разделение на властите и всеки трябва да упражнява тази власт, която му е дадена по конституция и закон.
- По времето на управлението на НДСВ БСП беше категорично против приватизацията на Пловдивския панаир, а сега по време на вашето управление в него беше допуснат частен бизнесмен. Какво промени позицията ви?
- Смея да твърдя, че в предишния парламент, когато управляващите се опитаха да променят закона, така че да могат да се разпродадат акциите на Международния панаир на фондовата борса, в това число и срещу компенсаторки, аз бях човекът, който първи удари камбаната, за да попреча това да се случи. Аз и сега твърдя, че Международният панаир в Пловдив не е обикновено търговско дружество, то е държавна институция, която има ангажимент да представлява държавата пред външния свят, а, от друга страна, да гарантира равнопоставеността на чуждия бизнес, когато участва в различните изложби. В тази връзка имам подготвен проектозакон, който още не съм внесъл, защото очаквах становището на министъра на икономиката. За съжаление поради различните движения около това министерство може би ще почакам още време. В този проект се предвижда минимум 51% от капитала в панаира да бъде държавен. Те ще гарантират държавността в управлението му. Не е съвсем точна интерпретацията, че частен бизнесмен е станал съдружник в панаира. Всъщност в панаира не е имало приватизация, а отстъпване срещу апортна вноска на част от акциите чрез увеличение на капитала на община Пловдив. Аз също съм настоявал общината да стане съдружник в панаира, защото той е на нейна територия. През 30-те години, когато се създава, пловдивчани са казали, че дават земята на държавата безвъзмездно, за да се изгради панаирът. Т.е. символично там има апортна вноска, която не е възмездена. И е нормално община Пловдив да има възможност да участва в управлението. Тъй като няма достатъчно интересни обекти, които да се апортират, общинският съвет избра формулата чрез едно дружество, в което общината има 75% и Георги Гергов останалите 25% от капитала.
- Защо се налага със закон да искате да се запази 51% държавно участие в панаира?
- Когато имаш законов акт, той е по-устойчив от постановление. В момента панаирът функционира по общия ред на търговските дружества, само е в забранителния списък за приватизация.
- Ще получи ли подкрепа в парламента?
- Аз няма да си позволя да го внасям, преди да убедя министерството и парламентарната група, че е полезен.
- Как оценявате различните предложения за промени в Закона за местните избори?
- Някои от тях показват непознаване на конституцията, други - на народопсихологията. Няма как да се приеме задължителност на гласуването. Това ограничава конституционните текстове - там е казано, че имаш право, а не задължение да гласуваш. Ако не се стигне до осъзнатата необходимост от гласуване, дори и да има задължително гласуване, то пак няма да се спазва. Какво ще последва, ако не гласуваш? Глоба? Коя ще е тази политическа сила, която ще иска да глобява гражданите, които не са отишли да гласуват. Това не е сериозно.