Да ръководиш футболен клуб в България е престижна работа. В другите държави собствениците на клубове може да се тревожат от лошите резултати, но в тази част на Европа притежателите на отбори се притесняват, че животът им може да приключи с куршум в главата. В последните десетина години не по-малко от 15 собственици или благодетели на футболни клубове бяха убити.

Така че никой не се изненада, когато президентът на "Локомотив" (Пловдив) Александър Тасев бе разстрелян на 18 май в колата си посред бял ден в покрайнините на София. Освен това Тасев се занимаваше с едно от най-опасните неща в света на спорта: бе третият президент на "Локомотив" (Пд), застрелян от 2005 г. насам. Никой не е изненадан също от факта, че досега няма арестувани за смъртта на Тасев. Както при разстрелите на двамата му предшественици и огромна част от поръчковите убийства в България много малки са очакванията, че престъпниците ще отидат в затвора.

Мрачният свят на българския професионален футбол, за който се смята, че е свързан с организираната престъпност, не би притеснил никого извън Балканите, ако България тази година не бе станала пълноправен член на ЕС. И това е част от проблема. Когато ЕС одобри приемането на България и съседката й Румъния от 1 януари, Брюксел отне най-силния стимул за страната да предприеме политически и съдебни реформи: перспективата за членство. Сега когато двете държави са в съюза, Европа открива, че разполага само с



голи заплахи,



за да ги накара да продължат реформите.

"Разбрахме, че прекалено рано им разрешихме да се присъединят към ЕС", заяви Даниел Кон-Бендит, председател на парламентарната група на зелените в Европейския парламент. Това, което се случва в България и Румъния, има голямо значение, защото влияе върху въпроса дали ЕС ще продължи да се разширява със страни от Балканите - регион, определен от комисаря по разширяването Оли Рен като "черна дупка".

Европа трябва само да погледне в миналото към цял един век, изпълнен с кръвопролития, за да си припомни урока и да не обръща никога вече гръб на Балканите. Много европейци обаче са уморени от разширяването на ЕС; лошите новини от България и Румъния няма да помогнат. Според Рен това е сложен момент. Нестабилността на Балканите все още съществува и спорът между Запада и Сърбия, която има подкрепата на Русия за бъдещия статут на Косово, е буре с барут. Приемането на Сърбия и Косово в Европа е стратегически приоритет за Оли Рен.

Ето защо Европа много задълбочено ще разгледа доклада на ЕК, който ще излезе на 27 юни за напредъка на България и Румъния в борбата с корупцията и организираната престъпност през първите 6 месеца след присъединяването им към ЕС. Според представители на съюза, които работят по съставянето на оценките, нито една от двете държави не е постигнала достатъчен напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Въпреки предприетите действия от новоприетите държави, успешното разкриване и издаването на присъди в подобни случаи са доста рядко явление.

На България, чието население е 8 милиона, се гледа в Брюксел като на



изоставаща в борбата с корупцията



Според европейските представители ситуацията в Румъния, чието население е 22 милиона, е още по-лоша. "Залогът в тези доклади е доверието към тези две държави доколко изпълняват ангажиментите си за борба с организираната престъпност и корупцията", каза представител на комисията. Неофициално служители признават, че под въпрос е и доверието към програмата за разширяване на ЕС. Приемането на България и Румъния се разглежда от някои в Брюксел като урок как не бива да се разширява ЕС.

Двете страни се присъединиха към ЕС при възможно най-строгите до момента условия. България получи шест "червени флагчета", а Румъния - четири, които се отнасят главно до борбата с корупцията, а отделно за София - и до борбата с организираната престъпност. Създадена бе система за наблюдение дали поставените изисквания са изпълнени, или пък ако не са се справили, да им бъдат наложени санкции. Мониторингът обаче не преминава гладко. Великобритания, Франция, Холандия и Швеция смятат, че комисията не приема работата сериозно и обвиниха комисаря по въпросите на вътрешния ред и правосъдието Франко Фратини, че се е сближил много с правителствата на България и Румъния, към които той трябва да бъде много взискателен. Фратини дори бе обвинен, че при едно от посещенията си е карал ски с българския вътрешен министър Румен Петков (всъщност кара ски с Овчаров, б.р.). Комисарят отрече и заяви, че пътуването е било работна визита.

Представители на ЕК настояват Брюксел да направи



строг доклад



Те очакват в него да има заключение, че докато двете държави са постигнали напредък в някои области, изискванията за борба с корупцията и организираната престъпност не са изпълнени. Въпреки това близки до ЕК не очакват веднага да бъдат наложени санкции и казват, че на двете страни ще им бъде даден срок до декември, за да ускорят усилията си в проблемите области. В Брюксел дори смятат, че санкции никога няма да бъдат наложени. ЕС е установил, че налагането на наказания за новоприети страни, които не успяват да изпълнят правилата на съюза, е безсмислено. Единственият начин, по който ЕС може да откаже да признае присъдите, издадени в България и Румъния, е като обяви, че не може да се вярва на съдебните им системи.

"Проблемът е, че могат да пострадат невинни", обяснява високопоставен юрист в комисията. Разводите, получени в София, може да не се признават никъде другаде в Европа; чуждестранните компании, които работят в двете държави, може да се изправят пред сериозни правни проблеми. "Търсим дали има нещо, с което да защитим невинните страни, но не е лесно", допълва той. Орязването на селскостопанските и регионалните субсидии, за да се избегнат евентуални измами, е алтернатива, но тя не е добре обоснована юридически. България поне дава знаци, че положението в нея се подобрява. На 2 юни влиятелният министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров подаде оставка. Това стана три седмици след като излезе в отпуск заради отправените му обвинения, че е пречил на разследването на криминален случай. Министърът на правосъдието Георги Петканов също подаде оставка след увеличаващите се критики относно забавянето на реформите.

"Смятам, че имам пълно основание да очаквам позитивен доклад от Европейската комисия, който да се основава на усилията, които сме направили, и на тези, които ще направим", заяви българският премиер Сергей Станишев. Но закъснелите мерки създадоха криза в раздираната от разногласия управляваща социалистическа партия и повдигнаха въпроса дали реформите ще бъдат доведени докрай.

В същото време



Брюксел наблюдава объркано



как Румъния, която преди присъединяването получи положителна оценка за постиженията си в борбата с корупцията, все повече затъва в политическата бъркотия, причинена от конфликта между премиера Търичану и президента Бъсеску. "Реформите вече не са на дневен ред", казва Лора Радулеску от реформисткото лоби "Продемокрация". Някои бизнесмени твърдят, че корупцията в страната се е увеличила. Главният прокурор на румънския Национален департамент за борба с корупцията Даниел Морар заяви през януари, че корупцията при кабинета на Калин Попеску Търичану е също толкова висока, колкото и при бившия премиер Адриан Нъстасе, който е разследван за корупция.

Брюксел подозира, че част от разследванията на високо равнище са политически мотивирани. Търичану обаче представя нещата в съвсем различна светлина. Според него Румъния е олицетворение на успеха с "влизането си в ЕС и икономическия си прогрес".

Безконтролната корупция и престъпността



вгорчава радостта



от присъединяването на двете държави. А непосредствените жертви на влошения образ на Румъния и България са техните граждани. Италианският юг е свидетелство за това какви дългосрочни вреди може да нанесе дълбоко вкоренената корупция и бандитизъм: докато страни като Испания и Ирландия вече просперират благодарение на еврофондовете, в Италия те послужиха само за появата на още повече мерцедеси с черни стъкла по улиците на Палермо.

Но по-обобщеното заключение от това, което се случи с България и Румъния, е, че от Турция - потенциалната нова страна членка от Балканите (евентуално и след време) - ще се очаква много повече работа преди да получи зелена светлина за членство в ЕС. Повече нито една страна няма да бъде приета на базата на голи обещания, че реформите ще бъдат извършени, но след време. Почти сигурно е, че присъединяването на Хърватия, която също има проблеми с корупцията, ще бъде забавено след 2010 г. Някои държави от ЕС като Холандия настояват изискванията за присъединяване да бъдат вписани в новата Европейска конституция по време на срещата на блока следващата седмица в знак на това, че правилата се затягат.

Опитът от последните две вълни от разширяването също подхранва



страхове от бъдещото приемане



на страните от опасния заден двор на Европа - Сърбия, Босна, Македония, Албания, Черна гора и независимо Косово. Според Рон Азмус от германския фонд "Маршал" в Брюксел в този опасен момент държавите от Западните Балкани имат нужда да получат потвърждение за европейското си бъдеще. "Необходимо е да им се даде по-ясен сигнал, че може да бъдат приети". Вместо такъв сигнал някои европейски столици им дават да разберат, че всяко нещо си има граници - включително и разширението.(С незначителни съкращения).