На думи Висшият съдебен съвет (ВСС) може да е правителството на третата власт, но на действия не е нищо друго освен среща за раздумка в сряда на 25 висши юристи и магистрати. ВСС до съвършенство е овладял способността да изключва сетивата си и да остава безразличен за процесите, които разтърсват съдебната власт. Ако се съди по дневния му ред, положението й е почти идеално и единствените проблеми са унищожаването на радиоактивните отпадъци от пожароизвестителната система на съда в Шумен, цените в станцията на следствието или прехвърлянето на щата на един призовкар.

Най-показателният пример за безотговорното поведение на ВСС е позицията по скандала между следовател N1 Ангел Александров и министъра на икономиката Румен Овчаров. За висшите магистрати такъв проблем не съществува. Докато прокуратурата проверяваше фактите около скандала, имаше логика ВСС да си трае, за да не влияе. Но скоро ще стане месец, откакто резултатите от проверката бяха обявени и срещу Александров и Овчаров започна разследване за престъпление срещу правосъдието. Министърът на икономиката подаде оставка. Директорът на националното следствие засега е в дълга отпуска. В понеделник ще разберем как тя ще приключи.

Никой от ВСС не намери за нужно да постави въпроса за магистратската съдба на Александров. Все пак съветът е единственият орган, който може да се произнася за нея. Оправданието бе, че чакали прокуратурата да им прати данните от проверката. От прокуратурата пък чакали от ВСС сами да си поискат резултатите. Нищо че в съвета са и главният прокурор, и двама от заместниците му. "Да внесем точно тези резултати, а не резултатите от всички хиляди проверки, които всяка седмица правим, не зная защо", оправда се в сряда главният прокурор и член на ВСС по право Борис Велчев. Да, но тази проверка не е като всички останали - все пак там става дума за евентуално престъпление срещу правосъдието, извършено от най-висшия следовател.

Факт е, че дори и да не се съберат достатъчно доказателства за повдигане на обвинение срещу Александров, шефът на НСлС вече е толкова компрометиран, че няма друг полезен ход, освен да подаде оставка. Колкото повече се бави, толкова повече службата губи доверие. И обществено, и политическо, от което пък зависи дали тя ще продължи да съществува.

С бездействието си по случая ВСС за пореден път заложи на карта авторитета си. Как пък не се намериха петима членове, които да съберат кураж и да поискат отстраняването на Александров след грозните сцени, разиграли се през последните месеци? Дори онези, които роптаят срещу колегите си, че се снишават, защото Александров държи папки срещу всички, и те предпочитат да се вихрят в медиите и не поставят въпроса там, където трябва - на заседание на ВСС. Неясно дали от криворазбрана професионална солидарност или от страх, че има какво да се извади и срещу тях.

Всъщност ВСС не за първи пък показва абсолютен непукизъм. Преди година грандиозният скандал между председателя на ВКС Иван Григоров и тогавашния главен прокурор Никола Филчев, при който тези висши магистрати нарушиха демонстративно няколко закона, се размина с едно извинение. На закрито заседание шефът на ВКС изрази съжаление, че е създал предпоставки за скандал и е уронил престижа на съдебната власт. Данданията тръгна, когато приближените на Никола Филчев прокурори представиха материали срещу Григоров, в които се говори за уреждане на дела и контакти със съмнителни хора. В отговор съдията размаха психиатрична експертиза за Филчев, която впоследствие се оказа фалшива. Тогава ВСС реши, че Григоров не е "допуснал нарушения на служебните си задължения и на правилата на професионалната етика". За освобождаване или оставка и дума не бе обелена. Филчев пък се спаси като посланик в Казахстан. И всичко се забрави.

Няма нужда да припомняме и скандалните роднински назначения, които секнаха едва когато законът ги забрани.

С поведението си съветът дава силен коз в ръцете на депутатите, които сега приемат нов закон за съдебната власт. Почти сигурно е, че с него ВСС ще стане постоянно действащ орган. Спорният момент е дали настоящият състав да се запази до края на мандата му през 2008 г., или да бъде избран нов. А колкото и да успя да се омаскари, не е добре ВСС да бъде разпускан предсрочно. Защото съдебната власт само ще загуби от поредните политически игри и пазарлъци, които ще съпътства евентуалния избор и които ще я блокират за неопределено време. Все пак всички искат от нея едно - да работи ефективно. И ако тя не го прави, независимо по какви причини, всички негативи ще са за нея и за обществото.