Популизъм?

На последните избори ГЕРБ - формираната около харизматичния си лидер - успя да победи "утвърдените" партии. Това вече се беше случвало, и то по много драматичен начин ,през 2001 г., когато Симеон в рамките на няколко месеца успя да помете политическата сцена. През 2005 г. "Атака" също така изникна от нищото и влезе в парламента пред невярващите погледи на социолозите. Тези три вълни на електорална суматоха бяха наречени "популизъм", отчасти поради липсата на по-добър термин. Въпреки понятийните злоупотреби с него - всеки играч бърза да нарече противника си "популист", за да го дискредитира като несериозен и опасен - има смисъл да свързваме възхода на тези три партии с популизма поради следните причини:

• Мобилизационни стратегии. Те противопоставят "народа" като цяло на "корумпирания политически елит" за целите на електорална мобилизация.

• Липса на програмност: НДСВ, "Атака" и ГЕРБ не спечелиха гласове със своята програма. Царят всъщност нямаше такава, а само мъгляви обещания, но все пак беше поканил млади експерти в екипа си, които изработиха нужните документи пост фактум. "Атака" и ГЕРБ също не се обвързват с детайлни управленски планове, а предпочитат да водят кампании чрез проблеми-символи като "Козлодуй", "циганите", "корупцията", "престъпността" и т.н. По отношение на някои от тези проблеми те са "за" (Козлодуй), по отношение на други са "против".

• Акцент върху персоналните качества на лидера: възходът и на трите беше свързан с харизмата на техните лидери. Липсата на програма и на структури беше компенсирана с популярността на водачите им.

• Против консенсуса на прехода: Към 2000 г. у нас се беше формирал широк политически консенсус, който обхващаше следните теми: защита на човешките права, неолиберална политика, членство в НАТО и ЕС, толерантност към малцинствата. Симеон спечели през 2001 г. с очакванията, че ще сложи край на неолибералната политика по отношение на доходите: всъщност нищо такова не се случи, което доведе и до бързия спад на доверието в него след изборите. "Атака" отхвърлят почти всички елементи на консенсуса на прехода - за тях неговите резултати като цяло са несправедливи и трябва да бъдат ревизирани. ГЕРБ са по-близо до Симеон, отколкото до Сидеров по тези въпроси.

• Медиен продукт: "Атака" е повече телевизионна програма, отколкото партия. Симеон заложи на нямото кино в своята електорална стратегия, докато Борисов, освен че оставя впечатляващи образи, също така и говори.



Защо се появи?



Казват, че недоволните от резултатите от управлението гласуват за популистите. Въпросът е обаче, защо тези недоволни не гласуват за парламентарната опозиция, а търсят все нови и нови лица и партии? От гледна точка на програмност основните парламентарни партии у нас са много близки: позициите им се сливат в това, което беше наречено "консенсус на прехода". Вариациите са незначителни за обикновения гражданин: например някои искат да свалят данъците до 10%, а други само до 15%, като никой не твърди, че това ще се отрази на качеството на обществените услуги. Класическите идеологии на лявото и дясното бяха претопени в казана на този консенсус. В този смисъл от 1998 г. насам страната е управлявана от правителства, следващи де факто сходна политика. За това спомагат и редицата ограничители на родния политически процес, като ЕС, НАТО, Съвета на Европа, българския Конституционен съд, валутния борд и т.н. Тези ограничители задават курса на политиката и основните й цели, като оставят на партиите сравнително второстепенни задачи за решение.

В една такава ситуация утвърдените партии постепенно се обезличават и сливат една с друга. На преден план излизат не програмни, а естетико-експресивни формации, които успяват да грабнат въображението на избирателя. Интересното е, че дори и тези формации следват основния курс в общи линии, след като дойдат на власт (НДСВ). Тяхното предизборно предимство е в това, че успяват да създадат псевдопроблеми, по които след това предлагат решения.



Проблем I: Защита на националната идентичност

Ако все още не сте забелязали, националната ви идентичност е застрашена! Един ден може да осъмнете и нея вече да я няма. За щастие обаче бдителните наши политици се грижат това да не се случи и тази грижа заема вече голяма част от тяхното време. Разбира се, "Атака" работи по тези въпроси на пълна заетост, но интересното е, че и други се опитват да се качат на тази електорално-печеливша платформа. Най-пъргав се оказа президентът Първанов, който се нахвърли като лъв на млада изкуствоведка, позволила си в случая да анализира конструирането на историческата ни памет. Първанов се срещна с обществеността на Батак, скара се на немски професор и окупира първите страници на вестниците за няколко дни. Ако такава една активност не е ефективно изразходване на държавната пара, здраве му кажи! Само не стана ясно кого имаха предвид социалистите след изборите за европарламент, когато се оплакаха, че популистите раздухали национализма.

Второто плашило за националната ни идентичност (след изкуствоведката) стана ДПС в комбинация с Турция. Надигащата се опозиция срещу членството на съседката ни в ЕС е дълга тема, затова ще се спрем само на Догановото движение. ДПС вече е идеологически изолирано от останалите партии и близостта с него се превръща в електорален пасив. Това разбира се сплотява избирателите на движението, но в дългосрочен план изгледите то да бъде привлекателен коалиционен партньор са минимални. Не че има нещо лошо в това ДПС да е в опозиция известно време - лошото е, че повечето аргументи за неговата изолация стават националистически, въпреки че все още са дегизирани като антикорупционни и антиклиентелистки. Дебатите по "уседналостта" ясно показаха тази тенденция - в крайна сметка не е ясно защо трябва да се наказва "корумпирана" партия чрез орязване на електората й по формален и неоправдан принцип. По тази логика мнозинството от българите могат да бъдат лишени от глас.



Проблем II: Ревизия на прехода

Втората платформа на популизма в най-радикален вид също е представена от "Атака", в чиято реторика има ясни намеци за ренационализация, съд за виновните и т.н. Но по-интересните проявления на ревизионизма са отново в средите на други партии. Ключовото тук е умението да се представиш за "ново лице", несвързано с правителствата на прехода и отричащо и критикуващо тяхната политика. Симеон бе такова лице заради изгнанието си, Сидеров - заради забравата на електората, а Бойко Борисов -заради таланта си. В крайна сметка изисква се огромен талант, за да се дистанцираш успешно от предходното управление, обвинявайки го в безсилие по отношение на корупцията и престъпността, когато си бил шеф на повечето от службите, борещи се с тези социални злини в това управление.

Вторият в класацията "ново лице" е президентът Първанов, чиято задача е да се дистанцира от негативите от управлението на БСП, като създава впечатлението, че управленските инициативи идват от него. Последният трик от репертоара на президента е сформирането на комитет от интелектуалци, които да оценят работата на кметовете по места. Тази симбиоза между интелект и президент трябва да доведе до повече власт и легитимност и за двата донора, като превърне президенството в независим авторитет (подкрепящ обаче БСП на местните избори). Цялата тази игра на дистанциране и отъждествяване със собствената партия е достойна за холивудски сценарий от ранга на "Лице на заем".



Опасности от летенето на автопилот



Ако трябва да обобщим, в съдържателната си част българската политика се носи на автопилот. В кабината Станишев стои на кормилото, върти го енергично наляво-надясно и говори по микрофона. Видим ефект от всичко това няма, а пък и само малцина от пътниците го чуват заради странични шумове. Самолетът поддържа една и съща посока от 2001 г. насам, а дори и от по-рано. Пътниците се радват на политико-развлекателна програма. В бизнес класата зад Маджо (строго охраняван от Румен Петков) е седнала президентска група от интелектуалци, които бдят с бинокли за неефективни кметове и непатриотични изкуствоведи. От другата страна начело с Татяна Дончева е друга група социалисти, изглеждащи някак разочаровано. На първата седалка пред тях е "уседнал" Доган, който обяснява, че всъщност не седи първи, а трети. Симеон е пропуснал връзка в Германия, а Петър Стоянов е скочил-току що с парашут, асистиран от Бойко Борисов. Костов обмисля трансплантация на "ново лице" вместо скок с парашут. Волен Сидеров пък се е заключил в тоалетната и говори шумно по мегафон, като се чуват само откъслеци: "цигани...предатели...Козлодуй...хомосексуалисти..."

Опасностите в сегашната ситуация са две. Първата е политиците целокупно да се качат на платформата на национализма и да започнат да произвеждат страхове и врагове. Но както и случаят с шахматиста Топалов показва, тоалетният дискурс не води до нищо добро. Втората опасност на автопилота е свързана с кацането. Не е ясно какво ще се случи със страната при евентуално влошаване на засега благоприятните икономически и външнополитически условия. Да не говорим, че дългосрочни проблеми като образованието и здравеопазването едва ли ще се решат сами.

-------------

*Авторът работи в Центъра за либерални стратегии.