Беше време, когато "народът" във Варна барикади вдигаше по улиците, а попове лягаха по релсите само и само областният управител да не е от ДПС. Беше време, когато президентът Първанов бе срещан с "Добре дошъл, Гоце ага", защото много обичал Доган, пък във Варна хич не го любели. Сега в същата тази Варна и със свещ трудно ще намериш партия, която да обещае преди местните избори, че няма да управлява с ДПС.

Не че партиите, които навремето тъкмиха т.нар. "революционни комитети", ги няма. Напротив, тук са си - и "Атака", и разните други националисти. Даже се увеличиха, с новия стожер на доброто и патриотичното - ГЕРБ. ДПС пък увеличи позициите си във властта, защото, ако преди две години се надяваше на един областен управител, сега освен него си има зам.-председател на общинския съвет, както и шефове на сума ти и институции. Не са намалели и редовите варненци, които не искат и да чуят за ДПС. Само че многото националисти някак си не могат да се споразумеят за каквито и да е било действия срещу ДПС.

Преди три седмици ВМРО предложи на всички партии в града споразумение, което бе своеобразна



клетва, че ще бламират партията на Доган



на местните избори. Предложението бе просто - то включваше отказ от всякакви предизборни и следизборни коалиции с ДПС, както и отпор срещу хората на ДПС при гласуването им за членове на общинските комисии. Три седмици хората на ВМРО обикаляха партийните централи, за да връчват лично проектоспоразумението. Накрая се оказа, че то е подписано от земеделците на Мозер и БДФ. Не и от "Атака". Не и от ГЕРБ. Не и от другите, които навремето публично изгаряха фесове.

Координаторката на "Атака" Цвета Георгиева най-напред обясни, че ВМРО нищо не са им предлагали. После рече, че е пратила информацията за инициативата им на централата в София, но оттам не чакала отговор. Накрая пък заподозря "воеводите" в показност - идеята им хрумнала точно когато Волен Сидеров говорел от парламентарната трибуна. Това никак не било случайно, а в партията не обичали случайности. В крайна сметка "Атака"-Варна нищо не подписа и си остана с напоителните речи на Сидеров от парламентарната трибуна.

Варненският лидер на ГЕРБ Павел Димитров пък



обяви, че идеята на ВМРО е крайна



Областният координатор на "воеводите" Костадин Костадинов се чудеше как да замаже публично позицията на ГЕРБ - ами нали ВМРО и ГЕРБ бяха почти коалиционни партньори на евровота, нали Каракачанов стоеше редом до Борисов.... Оказа се, че цялата пара, която ГЕРБ събира срещу ДПС, е отишла в свирката на Борисов, която той надува из сутрешните блокове.

Малко разяснение за позициите на ДПС във Варна: в града няма много турци, но цигани - колкото щеш. В последно време те са много добре "организирани" да пускат бюлетината на движението. На евровота ДПС спечели 6000 гласа в общината. Ако избирателната активност е същата както на предишния местен вот, тези гласове ще им стигнат за 6 мандата в общинския съвет. Ако българите не гласуват, така както на евроизборите, съветниците на ДПС могат да станат и 10. А пък лидерът им - бившият седесар Янко Станев, много добре знае как да "интегрира властовия инструментариум" (по повелята на философа Доган) и няма да е чудно, ако и други съветници постфактум се присъединят към ДПС и общинската им група стане още по-голяма. Отсега е ясно - ДПС ще има солидно присъствие в следващата управа на Варна и който иска да дърпа конците в града, ще трябва да подписва споразумения с тях, а не срещу тях. Мизата е 200 000 млн. лв. бюджет на общината и още много милиони по европейските фондове.

И като заваляха във Варна едни обвинения към ВМРО в недемократичност... Не можело току-така някой да бъде лишаван от правото да бъде избиран. Не било цивилизовано, европейско... Нарушавала се конституцията. В бастиона на национализма - Варна, идеята на ВМРО за договор срещу ДПС остана сираче.

За варненци обаче, които отблизо следят политиката в града, действията на "Атака" и ГЕРБ в никакъв случай не са случайни. Тези две партии са си като всички други партии и нищо човешко не им е чуждо. Сътвориха ред страшни смешки и смешни страшки. От тях всичко може да се очаква. Но не и някаква политика.

Безспорната звезда на националистическия небосклон във Варна е общинската координаторка на "Атака" Цвета Георгиева. Кой може да ухапе човек в Морската градина? Куче? Да, куче може. Но



може и Цвета Георгиева да ухапе човек



Инцидентът стана някъде в средата на февруари. Цвета разхождала четирите си кучета из Морската градина. Наоколо щъкали деца. По едно време кучетата подплашили малчуганите и ядосан баща решил да се поскара на Цвета. Тя не му се дала, кавгата прераснала в люта препирня. За зла участ наблизо се оказал патрул на фирма "Дага полис", която охранява Морската градина. Единият от охранителите се опитал да усмири Цвета, но атакистите затова са атакисти, за да не се предават без бой - Цвета ухапала охранителя по лявата ръка. Дошла полиция и ги разтървала.

Историята обаче си има и продължение. Лошият охранител се оказа с име Сунай Исмаил Али. Георгиева не пропусна да съзре провокация и заяви, че човек с турско име я е нападнал. Тя подаде жалба в полицията, като не пропусна да обвини и хората на Румен Петков, че съдействали на нападателя. Сунай пък и той се жалва, като преди това си изкара медицинско.



Цвета се забърка и в други интересни историйки



Веднъж на пресконференция тръгна да громи енергото на E.ON. И заедно с друг местен титан на националистичната мисъл - Кънчо Бонев от Съюза на патриотичните сили, заподозря E.ON, че иска да купи на безценица от държавата ТЕЦ-Варна. На забележката на журналистите, че държавата отдавна продаде ТЕЦ-а, а новият собственик - чешката компания ЧЕЗ, няма никакво намерение да го продава, Георгиева отговори: "Няма значение, то е същото".

Местните атакисти много-много не обичат Цвета. Няколко пъти пробваха преврат срещу нея, но безуспешно. Знае се, че е братовчедка на единия от семейство Сидерови. На кого точно, дори най-близките й съпартийци не знаят.

Напоследък обаче Сидеров ясно показва, че щурата Цвета вече не му е фаворитка във Варна. Общинският съветник Ивайло Бояджиев, който навремето влезе в съвета с листата на БСДП, премина в "Атака". Партията официално обяви, че той ще води листата на есен. Малка подробност: Бояджиев е доверен човек на бизнесмена Веселин Марешки, притежаващ едноименната верига от аптеки в страната. Бизнесът явно наистина идва - след Слави Бинев в София и в "Атака"-Варна.

Друг виден варненски атакист - депутатът Борислав Ноев, пък се забърка в история с алкохол и кокошки. Инцидентът, при който



народният представител шофираше в нетрезво състояние,



бе широко отразен в медиите, поради което обществото научи, че има и такъв депутат. До последно обаче Ноев отричаше, че кокошки са кудкудякали в багажника. Прав е. Не са кудкудякали, защото са били заклани.

В ГЕРБ засега няма кокошкарски изпълнения. Партията е сериозна и се води от сериозни хора. Сериозните хора си имат сериозни истории.

Много сериозна е историята на местния лидер Павел Димитров. Той стана национално известен миналото лято, когато при откриването на офиса на ГЕРБ на тържеството бе забелязан известен автокрадец. Димитров, който е наказателен адвокат, обясни, че всеки можел да се появи край офиса, тъй като били поканени всички варненци. Бойко обаче се жегна, стана скандал.... Димитров драматично и напоително си подаде оставката. Не искал да пречи на ГЕРБ, не искал работата му да се свързва с политиката.... Друг бе избран на негово място.

На евровота обаче се оказа, че лидер на ГЕРБ във Варна е... Павел Димитров. Ами много просто - през това време ГЕРБ се превърна в партия, а пък Димитров бил сдал поста в сдружението. Партията и сдружението са много различни работи.

Та, такива историйки във Варна. Каквито са националистичните партии, такъв е и национализмът им.