Алиосман Имамов е роден през 1953 г. в с. Абланица, Благоевградска област. Завършил е УНСС, специалност статистика и иконометрия. Доктор на науките. Депутат от ДПС и заместник-председател на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Семеен, с две деца.
----------
- Г-н Имамов, изненадаха ли ви социалните предложения на БСП?
- Това са политически решения на един политически форум на една от управляващите сили. Те ще се обсъдят на коалиционен форум и той ще вземе решение, кои от тях ще станат част от една бъдеща стратегия за управление до края на мандата. Не сме обсъждали официално в парламентарната група или на друг форум на ДПС тези предложения, но това ще стане скоро и ще излезем с официална позиция. Това, което споделям сега, до голяма степен отразява моето лично мнение и това, което ще отстоявам на предстоящото обсъждане в рамките на ДПС.
Но като цяло не съм изненадан от идеите, защото БСП е лява политическа сила. Време беше тя да обърне по-сериозно внимание на социалната политика. Изненадан съм обаче от някои детайли, особено свързаните с данъчната политика. Даже виждам известен икономически еклектизъм - смесване на противоположни идеи, свързани с облагането на доходите на физическите лица. Самата идея за плоския данък е чисто либерална, а идеята за диференциране на данъка в зависимост от доходите, т.е. богатите да плащат повече, а бедните - по-малко, е чисто лява идея. Не може да има алтернативност в тези две идеи, когато става дума за БСП като класическа лява партия.
- Това, че плоският данък е либерална идея, означава ли, че ще го подкрепите, ако се превърне в окончателната позиция на социалистите?
- Идеята за плоския данък се лансира отдавна главно от експертни и академични среди. Ние трябва да вървим към оплоскостяване на данъка. Определено обаче смятам, че на този етап нашата икономика не е готова за въвеждането на плоския данък в неговата чиста форма. Защото все още по отношение на доходите има много силна диференциация, т.е. хората се различават по размера на доходите си в много голяма степен, което означава, че те трябва да се облагат различно. Трябва да вървим към оплоскостяване на данъка успоредно с ограничаването на диференциацията в доходите. Плоският данък е подходящ и най-социално ефективен в общества, където доминира в голяма степен средната класа със сравнително еднакви доходи.
- Значи липсата на средна класа е причината да смятате, че все още е твърде рано за плосък данък във варианта една ставка от 10%?
- Ние сме за плосък данък, но не в неговата чиста форма, като се следва един процес на оплоскостяване от година на година. Предполага се, че процесът на намаляване на различията в доходите ще продължи.
- Ще поясните ли какво влагате във формулировката "плосък данък, но не в чист вид"?
- "В чист вид" означава да се премахнат всички етажи в таблицата за облагане. Оплоскостяването означава или намаляване на броя на етажите, или намаляване на разликата между отделните данъчни ставки за съществуващите етажи.
- Как оценявате алтернативата, която предлага БСП - 10% данък за доход до 400 лв. на месец, 16% при заплата между 400 и 800 лв. и 24% за "най-богатите"?
- Това означава общо намаляване на абсолютния размер на данъка, но запазване, даже увеличаване на диференциацията и отдалечаване на скалата от плоския данък.
- ДПС има ли конкретен вариант за данъците догодина?
- Пак напомням, че ние не сме обсъждали конкретно предложение, но смятам да предложа на обсъждане идеята да се намали броят на скалите в таблицата и евентуално разликата между данъчните ставки за най-ниските и на най-високите доходи. Последното определено ще влезе в противоречие с идеите на БСП да се увеличи диференциацията и да се направи скалата по-стръмна по отношение на данъчната ставка.
Все още недостатъчно сериозно и мотивирано се обсъжда проблемът за общата данъчна ставка при един евентуален плосък данък. Най-често се споменава 10%, но това не е мотивирано от гледна точка на ефекта от този данък върху икономиката и от гледна точка на евентуалните загуби за бюджета от тази редукция. Ако се стигне до някакво споразумение за въвеждането на плосък или елементи на плосък данък, трябва много сериозно да се мотивира данъчната ставка - дали ще бъде 10%, 15% или 20%.
- БСП твърди, че 10% плосък данък биха довели дори до плюс 39 млн. лв. за хазната, докато алтернативата би довела до загуба от 558 млн. лв.
- Надявам се това твърдение да се основава на много сериозни анализи, защото ако говорим, че се повишава събираемостта на данъка в резултат на намаляването на данъчната ставка, това става най-често за сметка на сивата икономика. Ако все още има резерви в тази посока, тя е права. Но никой все още не е дал ясна и категорична оценка, какви резерви има в сивата икономика по отношение на данък общ доход.
- Представители на вашата партия вече се изказаха в посока, че не разбирате защо осигуровките не се намалят от средата на годината.
- Това е текст, който е записан в закона за бюджет 2007. Там се казва, че при благоприятни фискални условия трябва да се предприемат необходимите мерки за намаляване на осигурителната тежест с още 3%. Разбира се, условието "благоприятни фискални условия" може да се тълкува многозначно, но според нас то е налице. Следователно, ако е необходимо да се отлага тази мярка, би трябвало да има други причини - не фискални. Бихме желали да знаем какви са тези причини.
- Одобрявате ли идеите на БСП за осъвременяване на пенсиите?
- Едва ли има партия, която не желае да повиши пенсиите. Големият проблем е как да стане това. Единственият източник за подобно увеличение е една успешна икономическа политика, чрез която да се заделя този ресурс за увеличение на пенсиите.
Смятам, че пенсиите трябва да нарастват с по-високи темпове, отколкото заплатите в държавния и частния сектор. Заплатите в частния сектор се регулират до голяма степен от пазарните механизми и непрекъснато растат. Заплатите в държавния сектор до голяма степен следват нарастването на заплатите в частния сектор. При пенсиите обаче подобни регулативни механизми няма и държавата трябва да предприеме мерки, с които да осигури по-високи темпове на нарастване на пенсиите.
Мисля също, че пенсиите като потребление и като разход в никакъв случай не заплашват макроикономическата стабилност. Понеже разходите, които извършват пенсионерите, обикновено са за стоки от първа необходимост, по-голямата част произведени в България, те не утежняват външнотърговския баланс и в никакъв случай не водят до влошаване на дефицита по текущата сметка. Има такива опити за оправдание, които според мен са абсолютно недопустими и необосновани.
- Вие съгласен ли сте, че заплатите трябва да растат с тези 10%, което е практика от години?
- Според мен трябва да се запази тенденцията към нарастване на заплащането. Дали ще бъде 10, 8 или 15%, зависи преди всичко от темповете на нарастване на икономическата активност, на БВП.
- Данък "лукс" не е либерална идея, но все пак как я оценявате?
- Доколкото знам, в някои европейски страни съществува подобен данък, но не можем автоматично да пренасяме подобни данъчни схеми в България. Той би имал социален и икономически ефект само тогава, когато сме наясно, че при нас съществува една социална група от хора, които са достатъчно богати и биха могли да отделят средства, с които да подпомогнат социалната система. Има и нещо друго - ако става дума за прослойката на предприемачите, те много лесно биха могли да ползват законови средства чрез другите данъци, например чрез корпоративния данък, за да избегнат едно допълнително данъчно бреме.
- Тоест едва ли тези пари реално ще се съберат.
- Да, едва ли такъв данък би могъл да се реализира ефективно. Ако става дума за експертите, например работещите във финансовата сфера, които са високо платени с високи доходи, ние не бива да ги обременяваме с допълнителна данъчна тежест, защото техните високи доходи са резултат от техните умения и знания, от труда им, от това, че са полезни на съответните фирми и на страната като цяло.
- Много икономисти се съмняват в ефективността на фонд "Интелект", тъй като в него би се събрала твърде ниска сума и не би имало желания ефект, ако парите се дават на всички ученици, а не целево.
- Това предложение много ми напомня на масовата приватизация. На всички е известно как завърши тя. Освен това ефектът от подобен фонд е някъде в бъдещето, което означава, че той е съмнителен и неясен. Така че подкрепям тези становища, според които е по-добре тези средства да бъдат заделени за образователната система днес и ефектът да се появи след време.
- Все пак кои идеи на БСП са най-близо до позицията на ДПС и могат да бъдат подкрепени от вас?
- Като цяло всичките предложения на БСП като намерения, идеи и цели ние бихме могли да ги подкрепим. Нашите основни различия са в начините, по които те могат да се постигнат. Естествено, че и ние искаме да има по-високи пенсии, по-високи заплати, по-добри условия за образование. Но основните различия са по какъв начин да се постигнат, така че да не се предизвикат нежелани ефекти, които да доведат до още по-голямо влошаване на социалните параметри на населението.
- Ако преминем на темата земеделие, не смятате ли, че ДПС си отбеляза негативна точка с това, че предложи и впоследствие бе назначен човек със спорна репутация за шеф на фонд "Земеделие"?
- Не съм склонен да приема една такава класификация на г-н Тадаръков. Надявам се, че лидерите на управляващата коалиция са преценили внимателно неговата автобиография и са сметнали, че в нея не съществуват елементи, които биха му попречили добре да си изпълнява задълженията.
Нека и аз, простия Шако да го светна тоз доктор Алиосман за некои работи:
Първо - Богатите у нас не плащат никакви данъци. Хич!
Второ - Доход над 600евро месечно не е лукс, дори и в някои Африкански държави вече.
Трето - ЗДОФЛ не е закон за облагане на физическите лица, а Закон за освобождаване на некои физически лица от плащане на данъци. Описаните изключения са до буквата "к", ако не се лъжа.
Четвърто - ако за фирмите е 10%, в най-скоро време сичкото от доктор до сиганин става фирма.
Пето - Алиосман е гола вода...