"Ако искате да спестите данъци, ако искате да покриете самоличността си, ако искате съпругата Ви да не знае за Вашите средства и при развод да няма претенции, ако искате да узаконите средства, придобити от полузаконни сделки или от комисионни, то Вие сте нашите клиенти". Така звучи рекламата на повечето офшорни банки и фирми, които Ви подпомагат да станете собственик на офшорна компания. Истината е, че най-често става въпрос за пари, изнесени от сделки с наркотици, проституция или хазарт. Първосигналният отговор на въпроса, защо да се ползва офшорна фирма, е, за да се перат "мръсни пари". В повечето случаи причината е поява на "чуждестранен инвеститор", който изсипва пари в някакъв бизнес. Данъчният режим е при нива от 4 до 7% ставка за данък печалба и дори нашите 10% корпоративен данък не са атрактивни, защото не скриват самоличността на капитала. Ако милионер иска да скрие доходите си при развод - ще го разберат повечето мъже, които четат за Роман Абрамович. Когато политици прикриват комисионните си, като ги превеждат в такива сметки, няма как да има толерантност в обществото.

От 1 януари 2007 г. сме страна-членка на ЕС. Както споменатият съюз, така и МВФ, ОИСР и други международни организации "натискат" за ограничаване на прилагането на финансовия инструмент "офшорна компания", искат да се засили наблюдението над банковите транзакции и се опитват да налагат законодателство, което да позволява контролните и разследващи органи от различни страни да обменят повече информация.



Лицемерието на управниците



е видно, тъй като въпреки хармонизацията всички страни имат своите данъчни сателитни оазиси. Такива са бившите колонии на Великобритания - Малта, Кипър, Гибралтар, Ламаншовите острови, Хонконг, Монако, Люксембург, Лихтенщайн, Андора и още Бахамите, Бермудските острови, Кайманите, Сейшелите, Мавриций, Сингапур и ,разбира се, Швейцария.

След всичко, което изредих, трябва да сме наясно, че използването на офшорни компании за нормалния бизнес е все още възможност да спестят данъци, но не е престижно. Сметките се поддържат онлайн или по телефона. Предлагат се високи лихвени проценти за спестяванията, но има и висок риск. Дават се много по-лесно кредити, но кредитополучателят е задължен да използва офшорни компании. След 11 септември редица офшорни банки бяха обвинени в подпомагане на организираната престъпност, терористични групи и държавни корупционни сделки.

Вярно е все пак, че офшорното банкиране е важна част от международната финансова система. Експерти считат, че повече от половината от световния капитал преминава през офшорни центрове. МВФ предупреждава, че между 600 билиона и 1.5 трилиона щатски долари се препират годишно, като



500 билиона долара са от наркотици



- това е повече от целия приход на всички развиващи се страни по света. Многото световни инициативи за "чисти ръце" и за по-голяма прозрачност върху офшорното банкиране досега не дават голям резултат. И ако през седемдесетте години Мейр Лански създава собствена банка за препиране на парите от казината си, то днес те са част от проблемите на всяка една държава, бореща се не само с организираната престъпност и тероризма, а и с корупцията.

Хайде сега да си дойдем у дома - българската държава си позволява в официално споразумение да записва текст, който гласи, че всички приходи ще се поемат от офшорни банкови сметки. Държавата България ще участва в мултинационален проект, какъвто е петролопроводът Бургас - Вльора, с офшорна фирма. Сигурно управляващите ще се опитат нагло да ни докажат, че ще използват офшорна зона и офшорно банкиране, за да спестят данъци на държавата. Срещу това няма да се съобразяват нито с българското, нито с европейското законодателство, ще имат напълно секретна банкова тайна (родена през 1934 г. с Швейцарското банково законодателство) и най-вече



ще могат да прикриват промяна в собствеността



Тук никой не говори за защитата на националния интерес, но затова пък спокойно могат да използват тази фирма за корумпиране на политици, администрация и цели партии. Може би управляващите се притесняват за бъдещето си и си гарантират комисионните, които очакват да получат от евентуалния последващ инвеститор, като същевременно съхранят в тайна неговата самоличност.

Разбира се, тези, които готвят договора, ловко ще прехвърлят отговорността на българското Народно събрание, чието управляващо мнозинство ратифицира договорите за петролопроводите Бургас - Вльора и Бургас - Александропулис. Няма как да се очакват и приходи в държавната хазна, при положение че тарифите няма да се определят от българската страна, а при регистрация в офшорна зона контролът ще е невъзможен. Друг въпрос са не по-малко важните аргументи "против" - свързани с опазването на околната среда и защитата на туристическия бизнес.

Затова отново трябва да задам въпроса - кое налага държавата България да ползва офшорни сметки за своите национални проекти и какво прикрива сегашната управляваща коалиция? Нима не е ясно, че петролопроводите са част както от националната ни сигурност, така и от стратегическите търговски интереси на страната? Защо трябва да разрешим националните ни интереси да се управляват анонимно?

Нобеловият лауреат по икономика Жозеф Стиглитц казва: "Питате се защо се ползва нерегулираната банкова система на офшорните банки? Кой има интерес от пране на пари и прикриване на собственост? Това не е случайна катастрофа, тя може мигновено да бъде предотвратена! Тя съществува, защото правителствата я използват и обслужват политическите си интереси."

Кои са Вашите интереси, господа управляващи? Явно не са българските!