Историческите цели на тероризма са да разруши обществените структури, да радикализира обществото, към което принадлежат терористите. Терористична операция, достигаща мащабите на атаките в Ирак, или пък удар срещу важна цел като кулите близнаци може да предизвика значителни поражения.

В Багдад терористите успяха да съсипят иракската икономика и да хвърлят страната в хаос. За целта трябваше да разполагат с технически средства. По въпроса откъде ги имат може би трябва да питаме Иран.

Има една кампания, която се разгръща в много по-малък мащаб, но все пак успява да постигне втората цел на терористите - да радикализира настроенията в собствената си среда.

ИРА постигна това, наистина само в Северна Ирландия, а не в останалата част на Великобритания. Обществеността може да се радикализира в случай, че срещу цялата обществена група има враждебно отношение от страна на властите или от страна на останалите обществени групи. Във Великобритания трябва да се вземе предвид не само реакцията на британското общество към ислямския тероризъм, а и реакцията на останалите малцинства към него.

Атентаторите, направили опит да взривят коли-бомби в Глазгоу и Лондон, претърпяха



неуспех заради технически проблеми



Подобни провали имаше и в ранните години на ирландския тероризъм, когато атентаторите често не улучваха целта или се самовзривяваха по грешка. Тези гафове бяха предимно вследствие на липсата на опит в боравенето с експлозиви. Обикновено колкото по-технически ограмотени стават терористите, в толкова по-големи специалисти се превръщат и службите за сигурност.

Миналата седмица терористите успяха да докарат взривовете до целите: лондонските барове и летището в Глазгоу. Те обаче не можаха да ги детонират и да отприщят планирания огнен ад. Ако това бе станало, жертвите щяха да са много. Това щеше да предизвика остър отпор от страна на обществото. В дискотеката "Хеймаркет" е имало стотици хора.

Британските служби за сигурност имат богат опит, особено от последните години. Ако през септември 2001 г. трябваше да предположим колко жертви от терористични атаки ще има във Великобритания през следващите 6 г., числото вероятно щеше да е много по-високо от реалното. Добрата работа на спецслужбите е причина да се предотвратят значителен брой терористични заговори. Вероятно е истина, че опитът с ИРА е закалил британските части за борба с тероризма, и затова сега те се справят така добре.

Това



едва ли ще бъде последният опит



за нападение срещу Великобритания - ще има и други, някои от тях може да се окажат успешни. Този път терористите успяха незабелязани да достигнат до целите. Следващия път бомбите им може и да се взривят. Единственото, върху което правителството може да базира антитерористичната си политика, е следното предположение: предприета е дългосрочна терористична кампания срещу Великобритания, която може да продължи с години. През това време терористите ще стават все по-добре организирани и все по-добре подготвени. Опасността ще нараства.

Може да очакваме кампания от хаотично насочени зрелищни атентати в стила на "Ал Кайда" или пък кампания от по-малко унищожителни атаки, насочени срещу уязвими цели. Това може би ще изисква промени в законодателството и увеличаване състава на разузнавателните служби. Наистина, след 11 септември бяха приети много прибързано закони. Актът за екстрадирането, който влезе в сила през 2003 г., е пример за подобна недомислена правна уредба. Не ни трябват още такива "куци" закони. Но, от друга страна, в законодателството ни има



дупки по отношение на борбата с терора



Най-правилният подход би бил да се улесни осъждането на теористите въз основа на безспорни доказателства съгласно съществуващото наказателно право.

Консерваторите предложиха да сътрудничат на правителството, ако то иска да направи добавки към закона, според който подслушаните телефонни разговори могат да се използват като доказателство в съда, което е разрешено в повечето страни. По-добре е да бъдат осъждани заподозрените в тероризъм въз основата на такива доказателства, отколкото да бъдат арестувани и разтакавани. Добре би било правителството и опозицията да обединят усилията си и да приемат не само този, но и няколко други закона, които са необходими за по-успешната борба с тероризма.

Един от най-големите проблеми пред всяка терористична организация е рискът от



проникването на полицейски агенти



в структурите им

Има една поучителна история отпреди Първата световна война, когато в една болшевишка клетка изведнъж се оказало, че всеки от членовете й бил агент на царската тайна полиция. Без съмнение в редиците на ИРА има не по-малко внедрени агенти. Успешното проникване на тайните служби в терористичните групировки зависи както от добрата организация, така и от парите, с които разполагат съответните служби. Пари, които се отпускат от правителството. Друг фактор са отношенията в средите, от които произхождат терористите.

Мнозина мюсюлмани са отхвърлени от британското общество заради войната в Ирак. Враждебността на хората произтича от предположението, че те съчувстват на ислямските терористи. Но има много мюсюлмани, които смятат, че тероризмът е зло. Тези хора не са фундаменталисти. Тяхната цел в живота е съзидателна, а не разрушителна. От тях вероятно не може да се очаква да се затичат да докладват в полицията за някое добро мюсюлманско момче, което май се е включило в терористична групировка. Но същите хора биха изпаднали в ужас само при мисълта, че някое от децата им може да се окаже терорист.

Тероризмът е



битка без край,



в която и двете страни играят на интриги и разузнаване, набиране на кадри и внедряване на агенти. Това е неизменно борба на две култури или, както Бисмарк го нарича, културкампф. Терористите се опитват да унищожат нашия културен живот. Той в същото време с фаталния си чар съблазнява техните потенциални терористични кадри.

Макар че много от мюсюлманите ненавиждат това, което наричат "несправедливост спрямо исляма", малцина от тях подкрепят убийството на невинни хора. Повечето предпочитат да се наслаждават на плуралистичните възможности, които им предлага животът в съвременна Великобритания.

Както Карл Маркс е забелязал, сблъсъкът между културите би могъл да намери израз чрез технологиите. Но историята показва, че технологиите рядко имат решаващо значение за изхода от този сблъсък.

Бисмарк разполагаше с оръжията, но загуби битката срещу германската католическа църква. Нашата собствена култура има сериозни недостатъци. И те я правят толкова уязвима.