Чия ли не поща се пълни с какво ли не. В моята, оказа се и в тази на Миряна Башева, на Юз Алешковски, Георги Борисов, Евгений Попов и куп още респектабелни литературни люде дойде нещо като публицистичен позив - "Европа умря в Аушвиц". От Себастиан Вилар Родригес. С молба да пратим на още 10-мина, както си е ред в такива случаи.
Текстът е ударен и напорист. Ще цитирам част, а после ще обясня защо.
"Вървях си из Барселона, когато открих за себе си ужасната истина - Европа умря в Аушвиц.
Ние убихме шест милиона евреи и ги заменихме с двайсет милиона мюсюлмани. В Аушвиц ние изгорихме своята култура, мислене, творчески потенциал, талант. Ние разрушихме избрания народ, избран истински, защото той роди великите хора, изменили света.
Приносът на тези хора се усеща във всички сфери на живота: в науката, изкуството, международната търговия, но най-вече в това, че те подариха на света понятието "съвест".
И така, под маската на търпимостта, искайки да докажем на самите себе си, че сме се излекували от вируса на расовата вражда, ние отворихме вратите пред двайсет милиона мюсюлмани, които ни донесоха глупост и невежество, религиозен радикализъм и нетърпимост, престъпност и бедност, предизвикани от нежеланието да работят и поддържат достойно съществуване на семействата си.
Те превърнаха прекрасните градове на Испания в част от третия свят, потънал в мръсотия и престъпност. Те се заселват в домове, които правителството им дава безплатно, и в техните стени правят планове как да избият и унищожат наивните "стопани". (...)
Каква
ужасна грешка извърши ти, нещастна Европо!"
Манипулативността на текста, както и неговата очевидна уязвимост от юридическа гледна точка (разпалване на междуетническа, междурелигиозна и т. н. нетърпимост), още отначало ме настроиха скептично. Реших, че е анонимна галиматия.
После проверих. Оказа се, че е текстът не е на Себастиан Вилар Родригес, а на Себастиан Вивар Родригес, и е публикуван още на 21 ноември 2004 г. в изданието Gentiuno. Оттогава, преведен на много езици, обикаля света; добра се и до нас. Седи из блогове, щъка из мейли, мъдри се като цитати по издания и най-различни сайтове.
Автора Себастиан, да предположим, можем донякъде да разберем - да не забравяме какво стана през 2004-та на 11 март в Мадрид. И кой го спретна. Развълнувал се е и е пресолил супата. Защо обаче като контрапункт на тероризма издига погубената "гениалност" и "избраност" на еврейския народ - е доста по-неразбираемо. Да го отдадем на неговата причастност по идейни, кръвни или по-екзотични причини към подобна теза. И толкоз. Защо се е спрял на Испания и Европа днес, а не, примерно - от ХIV век, също е неясно. През 1391 г. например само в Севиля еснафството устройва антиеврейски погроми, при които загиват над 4000 души. Същата година Арагонското кралство в Югозападна Европа предприема мащабни антиеврейски гонения, убити са хиляди, а оцелелите са принудени да приемат християнството. Които устояли, били заставени да носят значки, за да ги разпознават като евреи. (Това нещо да ви напомня?)
Маврите също са си изпатили подходящо.
Историята - и близката, и далечната, е пълна с примери, от които можем да извадим хиляди убедителни възклицания от типа на: "А те тогава защо така?"
Този подход е неинтелигентен и непродуктивен, освен ако под "продукция" не разбираме още някоя пукната глава. Или може би по-лошо, още една глава, увряла за нова свещена баталия срещу "душмана и супостата".
Затова да посочим, че текстове като този горе, доста по-слаб от немуподобната и по-стара филипика на Ориана Фалачи, са нищо повече от силни думи в лош час. И крив дискурс.
Те не са верни, аргументи за това бол. Освен това плодят подкопаващи либералната демокрация паранои. Нито мюсюлманите са извънземните душмани на Европа, нито евреите са изобретили съвестта.
Това са глупости. Познавам представители на всички етноси, които
откриват всеки ден с първична сила глупостта и съвестта
за себе си. И си ги ползват на воля...
Въпросът е, че нашите авторитети правят непрекъснати грешки. И тази грешки задълбочават публицистичните упражнения като горното, както и хранителната среда за междуетническа и верска неприязън.
Кои са грешките ли? Ето няколко.
- Неудачата в Косово - още й берем горчивите плодове.
- Войната в Ирак - военна и политическа авантюра с неясни и дълготрайни последствия.
- Меката и връткава позиция на европейските власти спрямо карикатурите в датския вестник на Мохамед. Трябваше като един тези авторитети да кажат ясно: "У нас обект на карикатура може да е всичко. А вие сте у нас. И точка."
- Операта "Идоменей" от Моцарт в Берлинската опера. Директорът се уплаши от евентуална обида на мюсюлманите и я свали от сцена, защото отрязвали главите на боговете, вкл. на Мохамед. Но Ангела Меркел я защити, и я върнаха на сцена - достойна постъпка.
Човеците забравяме да мислим, че преди 20-30 000 години - нищожен отрязък от земната история - сме били на едно дередже. Треперещи от глад и студ в пещерата, хралупата, землянката.
След това има два главни пътя. Единият е - работи за хляба и светлината, може да оцелееш, може и да си честит. Другият е - предай по веригата, че нашият бог е най-велик. Или предай по веригата, че чуждият род е най-непоправим. Или предай тези девет свещени числа - и ще станеш богат.
Мен първият ми е по-близък.
Затова ще я резна, веригата.
Този спам едва ли е писан случайно, но има нещо интересно. Дали по други подбуди не дава съвременни примери - виж например този списък . Мисля, че е нормално един народ, който от доста отдавна е изучавал децата си в училищата и университетите, да е доста по-напред от други народи, които в същото време са гледали как да поробват, разрушават, опожарявят, избиват и др.п.
за статията 
и Зомби 
Евреите се интегрират идеално във всяка държава, а някои други етноси не успяват да го сторят и за стотици години. Дали вината за това е у тях или в страните, които ги приемат? Ако индивидът не е подложен на натиск отвън, то той няма да се промени. Нещо повече, прекалено либералната среда му позволява да иска другите да се променят според неговите изисквания. Такава една среда му позволява само да иска от обществото без да е задължен да дава нещо в замяна, т.е. създава се определена прослойка не само живееща на гърба на другите, но и с все по-големи претенции за дял от общественото богатство. Не че сред местните също няма такива случаи, но процентът им е по-нисък поради факта, че поколения наред е трябвало да работят без да могат да разчитат на държвни помощи. А пришълците идвайки в Европа намират място, където може да се живее нелошо (в сравнение с там, откъдето идват) и то без въобще да се работи. А човек, който не работи никъде не е уважаван, пък особено ако е външен колко му е да се създадат настроения срещу него. Едните казват: "Нас ни дискриминират!", другите им отвръщат: "Да, ама вие не работите и нямате квалификация." Получава се порочен кръг. Как може да се излезе от този кръг? Западните общества трябва да покажат, че и те могат да имат претенции към индивида - обучение, квалификация, намиране на работа. И пресичане насилствено на всякакви опити за пропагандиране на религиозен фанатизъм и фундаментализъм. Дали ще помогне? Дано не е много късно.
), защото докато църквата е горяла древногръцки писания, арабите са ги преписвали, за да може после обратно да се преведат на по, така, европейски езици - когато става ренесанс. За алкохола и на мен ми е мистерия, защо аджеба думата е арабска след като те на теория не пият, предполагам че покрай химията са измислили дестилацията и са добили чист спирт (който не се пие).
