/Продължение от вчерашния брой/

Далеч не всички виждат само минуси в глобализацията. Интернет откри нова ера, която превърна планетата в малка топка. Световната мрежа предоставя шанс на пазара да намери квалифицирани работници в най-отдалечените места. Днес руските специалисти по информационни технологии в Сибир получават поръчки от германски средни и малки предприятия, а плащанията на европейските концерни минават през индийски счетоводители. За тези хора възможността да се впишат в глобалните структури е истински подарък, това е личното им икономическо чудо. Те са новите играчи в полета на световната икономика, където се представят доста уверено. Според данни на сп. "Икономист" страните с развиваща се икономика създават повече от половината от глобалния обществен продукт. Така силовият център на света се измества към периферията.

Реалността на глобализацията е не само в това, че светът е разделен и в него има бедни и богати. Между тях вече се формира нова средна класа, който вече има достатъчно пари, за да си позволи да си купува разкошни предмети.

Възрастните китайци може и да са смутени от многото възможности, които водят до неочаквано благосъстояние. Те са свикнали един милиард китайци да ходят в едни и същи сини якета на Мао. От друга страна, младите китайци се наслаждават в момента на постигнатите успехи и все по-малко се притесняват да демонстрират новото си богатство. Китайските кариеристи са част от



новата глобална средна класа в развиващите се страни,



която обхваща около 400 млн. души. Според изследване на Световната банка към 2030 г. техният брой ще се утрои. "Такива различни страни като Китай, Мексико и Турция ще достигнат стандарт на живот, близък до този в Испания", се казва в документа. Това е отлична новина за тези, които днес се смятат за бедни.

Но има и лоша новина. При повечето от тях жизненият стандарт ще се повиши, но



и през 2030 г. мнозинството ще останат заклещени в капана на бедността



Според признания на Световната банка в 2/3 от страните с развиваща се икономика неравенството дори ще се засили. Тези мрачни перспективи засягат най-вече държавите от Африка и Латинска Америка.

Това неравенство се изостря още повече заради климатичните промени. По различен начин се разпределят не само доходите и богатствата, но и парниковите газове. Средно на един жител на планетата се падат 4,2 тона изхвърлян въглероден двуокис. На един индиец обаче се пада 1 тон, а на един американец - цели 19,5 тона. Тук отново важи максимата: "Северът създава проблема, а Югът плаща." Ако експертите от международния съвет на ООН за изменение на климата са прави, парниковият ефект заплашва именно най-бедните региони на света.

Различни са мненията за справянето с подобни промени. В някои страни като Германия залагат на увеличаването на данъците. Но там, както и в САЩ, се получава така, че повече плащат обикновените работещи, а по-малко - богаташите. В южните страни подобни мерки са недостатъчни. Необходима са други стратегии. Но и тук има различни мнения.

Едни залагат на парите. Сред тях са някои известни музиканти като Боно от U-2 и икономистите като Джефри Сакс, който е шеф на влиятелния Институт за Земята (Earth Institute) в Ню Йорк. Той съветваше страните от Източна Европа да прибягнат до крайна шокова терапия при прехода към пазарна икономика - както и стана. В сравнение с това днешните му рецепти са почти акт на милосърдие. На този човек е възложена важна мисия - да достигне т. нар. Цели на десетилетието, които ООН формулира преди седем години. Към 2015 г. е планирано да се намали наполовина броят на гладуващите, да се съкрати с 2/3 детската смъртност и всички деца да ходят на училище. Страните от Г-8 обещаха най-късно през 2010 г. да отпуснат 50 млрд. долара за целта.

През март тази година Сакс бе в Берлин. Той каза на германската канцлерка Ангела Меркел, чиято страна председателстваше ЕС до 30 юли: "Ние нямаме нужда от нови обещания, просто изпълнете тези, които вече сте дали."

Други експерти обаче принципно се съмняват, че такова отпускане на финансови средства ще донесе полза. Според оценките през последните 10 години от Севера към Юга са били отделени 2 трилиона долара.



"Това създаде "просяшко мислене" у развиващите се държави",



отбеляза икономистът Уилям Истерли от Ню Йорк. А неговият кенийски колега Джеймс Шиквати призовава индустриалните страни да престанат с програмите за помощи за развиващите се страни. "Бедните страни трябва преди всичко да подредят държавните си системи", смята американският политолог Френсис Фукуяма. Според него именно слабата държавна система в повечето развиващи се страни е причина за бедността, болестите, наркотърговията, трафика на хора, тероризма и други социални проблеми.

И така -



кое е по-важно - парите или правилното управление?



Или могат да се обединят и двете позиции, както това предвижда т. нар. глобален план "Маршал". Тя бе сформирана в немските и австрийските университети и постепенно набира все по-голяма сила. Един от бащите на идеята е 57-годишният Франц Йозеф Радермахер, професор по информатика в университета в град Улма. Когато професорът се възмущава от "грандиозното несправедливо разпределение на реалните богатства в ползата на 10 000 богаташи", той оставя впечатлението, че е истински поборник за левите идеи. Според него богатите постоянно се изкачват нагоре с помощта на асансьор, а бедняците падат в мазето. Той все пак не е вдъхновен от идеите на социализма, още повече че професорът е президент на един от съюзите на предприемачите. Радермахер разбира колко важна е собствеността за икономическия строй, ако се използва за благото на обществото. Точно това го прави любимец на аудиторията, в която доминират богатите хора. Неговата основна идея е, че главната роля в решаването на глобалните проблеми трябва да играе Европа. Инициативната група, която прокарва идеята за световен договор, планира да разпространи модела на разширяващия се Евросъюз върху цялото земно кълбо. Този, който встъпи в глобалния клуб, трябва през определен период от време да изпълни максималните изисквания, включително защита на околната среда и охрана на труда. Само в този случай той ще може да претендира на финансова подкрепа. Именно благодарение на този механизъм бившите новобранци в ЕС Испания, Португалия и Ирландия, които още преди 30 години изоставаха значително от Германия, Франция и Великобритания, сега са сред водещите страни в Европа.

В момента примерът на Европа предизвиква симпатии дори в САЩ. "Това, как европейците успяха



да свържат принципите за свободна търговия със социалните гаранции



заслужава внимание. Това са двете страни на един и същи медал", казва икономистът от Харвард Дани Родрик.

По този начин това, което се нарича социална пазарна икономика, става модел в условията на глобализацията. Опитът показва, че пазарът сам по себе си не може да ликвидира бедността и да осигури на масите благосъстояние. Затова е необходима държава, която е настроена да създава, която да успокоява първобитната сила на пазара и да подкрепя слабите. Това съвпада с мнението на повече европейски лидери.

Преди година на Световния икономически форум в Давос Ангела Меркел призова да се разработят нови правила за "нашия променен свят" и предложи идеята за "нова социално-пазарна икономика". "Трябва да обединим екологичните и социалните мерки на Световната търговска организация, Международния валутен фонд и Световната банка", заяви Меркел. Това много напомня идеята за "Световния план на Маршал".