В българската политика е пълно с показателни примери за партийни лидери, които стартират председателския си мандат от незавидната позиция на "хора в сянка", на "компромисни фигури", но впоследствие се налагат категорично на своя пост. Едно време политически титани като Стефан Савов и Петър Дертлиев си оспорваха лидерството в силния СДС, но за да има мир, сложиха на поста невзрачния Филип Димитров. На следващата година той се оказа министър-председател. Когато СДС катастрофира през 1994 г., лидерството отиде в ръцете на Иван Костов - по това време средна ръка партиен работник - бивш министър, но в никакъв случай истински лидер на СДС. Знаете в какво се превърна Костов после - в едноличен Командир на партията. А Жан Виденов ли беше най-известният социалист през 1994-та? По това време в БСП имаше титани като Александър Лилов, имаше го Андрей Луканов... Нима Георги Първанов беше безспорен авторитет за БСП, когато беше избран за лидер на социалистите. Тогава беше известен само като историк социалист, сега го сравняват с Путин.



Така се получи и със Сергей Станишев



"Човекът на Първанов" беше буквално изстрелян до върховете на политиката. С протекциите на Първанов стана лидер на БСП, по стечение на обстоятелствата стана и министър-председател. Беше зависим от патрона си, беше зависим и от силните хора в партията си.

Но хора като Станишев умеят да излизат от сянката и това не е лошо качество. През последните два месеца соцлидерът се доказа категорично, и то в игра, която не предизвика - скандала "Овчаров-Александров". Той успя да извлече дивиденти както за партията, така и за себе си от тежък проблем, който порази БСП, и то в предизборна обстановка. На финала на този скандал ситуацията е следната - БСП сложи временен край на вътрешните конфликти, а Сергей Станишев е вече неоспорваният лидер на партията си. Без заместници, без регенти. Той успя да сформира здрав отбор от съмишленици - секретарите на партията Антон Кутев, Димитър Дъбов, Евгений Узунов, Ивелин Николов, Катя Николова и Кристиан Вигенин. А без здрав отбор власт трудно се задържа.

Станишев постигна още нещо, което може да се нарече



висш пилотаж в политиката



От една страна, той извади от предните позиции в партията трима властни лидери - Румен Овчаров, Румен Петков и Георги Пирински, а от друга - успя да подреди схемата, така че "промените да се приемат спокойно и трезво" (по Овчаров) от същите тези засегнати лидери. Той притисна в ъгъла конкуренцията си в партията, но го направи така, че да не среща неизбежната й самоотбрана. Ако продължава в този дух, вероятно следващият ход на Станишев е да потърси отговорност от Румен Овчаров за предстоящата загуба на БСП на кметските избори в София. Или, разбира се, да го реабилитира напълно, след като БСП спечели за първи път вота в столицата.

Да, Станишев можеше да действа и по-радикално - да търси персонална отговорност за състоянието на структурите, да посочи по-отчетливо компрометираните фигури, да изобличи съглашателите с Бойко Борисов, да разкара още кариеристи, да обяви война на тези, които не се чувстват социалисти в социалистическата партия. Но отварянето на директни фронтове не е умна политика. Замазването на проблемите - също. Станишев избра правилен път - сподели мнението си по всички тези въпроси, по някои от тях предприе стъпки и така си отвори широко поле за действие в партията. Примерно утре Станишев може да изгони приятелите на ГЕРБ от партията си, но след месеци може да направи коалиция с ГЕРБ - и в двата случая той има достатъчни и ясно обявени политически мотиви да направи която и да е стъпка.

Разбира се, спечелената битка



в никакъв случай не е спечелена война



Пред Станишев има доста двубои, в които трябва да се самодоказва.

В този смисъл не е никак странно, че след силните ходове в партията всички очакват от Станишев силни ходове и в правителството. Вече цял месец рокадите в кабинета са полуобявени, но не се случват. Обяснението, че коалиционните партньори мотаят нещата, е валидно, но недостатъчно. Идеята, промените в кабинета да се ограничат до смяната на Овчаров и на самооттеглилия се Петканов, също не е разумна - Станишев и тук трябва да намери своето решение, което да е приемливо за обществото. Време е Станишев да поеме инициативата за бързо съгласуване и след това за разрешаване и на този казус. В крайна сметка отговорността - както за състава на МС, така и за ръководството на партията, се носи само и единствено от него. Царят може да се мотае тая седмица пак на някаква сватба нейде из Европа, но Станишев има ремонт на кабинета да прави.

Само след някакви три месеца Станишев трябва да се доказва отново на избори. За една партия с претенции - каквато е социалистическата, вотът за евродепутати си беше резил и жив късмет е, че предстоят нови избори, които ще бъдат един вид поправителен изпит. Социолозите вече побързаха да обявят, че авансът на ГЕРБ пред БСП расте категорично. Пред социалистите все пак има време, в което да обърнат тенденцията. Има време, в което Станишев да докаже, че екипът, който събра около себе си в партията, освен от съмишленици е съставен и от можещи хора.



Други статии от автора -

http://petyotsekov.dir.bg