Срещнах Валентин Пешков от Берковица на един семинар за европейските перспективи пред малките производители, организиран от НДСВ. Партията се беше амбицирала да обясни на такива като Вальо как да кандидстват за пари от еврофондовете. Викат му Малината по името на плодовете, които отглежда. Има 20 декара малини, къпини, ягоди, малко касис и френско грозде. Та на оня семинар търсеше отчаяно помощ, за да предотврати постоянно дебнещия го фалит. Тогава ме порази простичкото му искане: "Искаме тука да работим и тука да умрем. Да живее България!". Беше малко след членството в ЕС и надеждите му бяха огромни.

Няколко месеца по-късно откриваме Малината с все така неизтощима енергия, но поугаснал ентусиазъм. Европейските перспективи за него се оказали само мираж. "Ходим си по семинари, ама парите ги нема", тъжно нарежда той сред избуялия малинак. Тоя път фалитът почти го е докопал. Тая година е ликвидирал 20 000 корена от малината и се чуди дали да ги заменя с нови. Времената са несигурни.

Твърдото му убеждение е, че европейските правила не важат у нас. И предлага простичка процедура за стимулиране на производителите. "На всеки, който храни хора и създава поминък, да му се отпускат пари!". Специална комисия да минава на място и да преценява нуждите на производителя така, че да му помогне да разшири стопанството си. И задължително да има защитени цени на продукцията! Той, например, е регистриран като земеделски производител от 1994 г. "За всичките тия 10 г. държавата ми е дала 100 лева", пресмята Малината. "Не че аз я издържам тая държава, но съм създал поминък на хората. При мен са работили 30 жени, сега ще работят 10, защото продукцията намалява", жалва се Вальо. Европейската субсидия за малините била колкото за гола ливада. Затова се кани да прави от малините туристическа атракция. Само така можел да спечели нещичко. Щял да кандидатства с проект по програмата "Лидер" за развитие на селските райони и да учи чужденците как се берат малини. В идеята има хляб, защото наблизо започва строителството на голям ски комплекс. Търси как да оцелее, защото си обича родината и не помисля за гурбет в чужбина.



За Малината Европа не е никаква перспектива, а страшна заплаха.



Голяма италианска фирма вече е засадила хиляди декари с малини край монтанския язовир, така че съвсем скоро ще престане да изкупува плодовете на дребните производители в района. Немски концерн пък купил най-голямата хладилна база в Берковица за съхранение на плодовете. Това ще убие местните земеделци, които нямат средства за инвестиции, а парите от еврофондовете ще се върнат в ръцете на европейците. Чуждите компании изкупуват малините на 1,40 лв. - почти колкото е себестойността без печалба за производителя. "Богатеят от свещената българска земя, а нас използват само като роби", гневи се Вальо. "Те печелят проектите, а от нас искат да си залагаме къщите". И ми разказва покъртителната история на негов приятел - производител на арония. Продал си бащината къща, понеже не успял да си върне заема. Баща си пратил в старчески дом. Сега бил на път да загуби и собствения си апартамент. Трагедия в три простички изречения."Това е земеделието в България", умисля се иначе ведрият Вальо.

Малиновата плантация обработват само двамата с баща си. Работници наема само за брането и сортирането. Плаща им по левче на час плюс 2 лв. от фирмата. Нищо за софийските тарифи, ама за Берковица не е зле. Ако работи 8 часа на ден, една берачка взима 10 лв. Или 300 за месеца. Вальо си има малък трактор, мотокултиватор, бус, две престарели лади за извозване на продукцията. Пазарът му е в София. От 10 г. работи с един и същи прекупвач, който пласира продукцията на големите пазари. Продава му малката щайга от 750 гр. на 2,50 лв. До сергията цената скача на 5 лв. Главата му е калкулатор. Веднага прави разценка на себестойността - 25 ст. му е щайгата, 20 ст. транспортът, 50 ст. за брането и накрая му остават 1,50 лв. Но плаща и около 1000 лв. годишно за наем на земята.

За малината говори като за жена - нежно и с любов. "Ето тая е "Самодива", най-устойчивият сорт, селекция между "Шопска алена" и "Български рубин". Храстът живее до 30 г., но най-рентабилен е в първите 10. Разказва и току щипне по някое червено семчесто калпаче, за да ме почерпи.

И тъкмо защото си обича работата и не иска да я зарязва, унижението му от безразличието на държавата е още по-голямо. Неколцината оцелели дребни производители в Берковица като него



се чувстват предадени и напълно изоставени



За мащабни проекти и инвестиции пари нямат, а мощните чужди компании настъпват с убийствена сила. И някак интуитивно малките усещат, че това е част от държавната политика, в която те не фигурират. Гневът и нараненото им национално честолюбие допълнително се разпалват от факта, че най-голямото предприятие за бутилиране на минерална вода "Ком" в съседна Бързия е собственост на турска фирма. Викат му "цеха на Емел Етем". В тоя край няма турско малцинство, та в цеха работят все българи, което е рядкост у нас. Но макар да осигурява прехрана, предприятието непрекъснато им напомня кои са министрите на земеделието и водите в България.

Изострената докрай национална чувствителност подтикнала 50-ина берковчани да създадат местен патриотичен съюз "Родолюбие". Сред основателите е и Вальо Пешков. "Комитите" се опитват да разбудят позадрямалата историческа памет на съгражданите си и палят любов към отечеството сред младите. Всяка светла национална дата в календара отбелязват с тържествено шествие и развети трибагреници. Занимават се и с благотворителност - редовно правят дарения за домовете за възрастни и сираци в града. Техен насърчител в богоугодните дела е игуменът на Клисурския манастир отец Антим.

Както си говорим за малините, България, вярата, изведнъж ме сепва мощният тенор на Вальо, който запява: "Моя страна, моя България". Изкарва я отначало докрай. Гласът му се носи из цялото поле. Естествена сцена му е прекрасният берковски Балкан и теменуженият профил на връх Ком.

Така разбирам, че извън малините Вальо Пешков пее в градския хор "Балкански звуци", от 17 години е даскал по рисуване в основното училище "Иван Вазов", поет, любител на историята, баш майстор на малинова ракия и баща на две деца. В Берковица всички го знаят. Негови ученици печелят международни конкурси за детски рисунки. На 40 години продължава да учи и сега завършва висше по педагогика на изобразителното изкуство в Шуменския университет. От заплатата си заделя за патриотичните дейности на "Родолюбие", а от добро сърце е изрисувал стените на детската градина в неговото училище - за радост на малките.

"Дойде време да се броиме, защото всичко най-българско е потъпкано от чалга, промиване на мозъци, Биг Брадър и холивудско насилие", обобщава ситуацията Вальо. "Трябва да се промени всичко, те ни потъпкаха", додава след малко. "Кои те?", питам го. "Те, управляващите през последните 17 години, независимо от какъв цвят са, те са едни и същи, една голяма въртележка. Те никога не са си отивали, нашта партия си раздели България на територии и заводи, това е. Айде стига толкова за политика, че ще ме уволнят от работа..."

Вече на изпроводяк се заклева да не се предава въпреки трудностите. "Когато пропадам, се издигам най-много, като жар-птица...", подвиква за финал и хуква към любимите си малини.