|
| Красимира Александрова |
Красимира Александрова: Оценките по български език не показват, че тестът е бил лесен
- Г-жо Александрова, какво показват оценките от изпита по български език и литература?
- Първо, изпитната ситуация като цяло в страната премина спокойно - без някакви драматични сътресения и без напрежение за учениците и за родителите. Резултатите, които получихме от отделните региони, показват, че учениците се справят много добре с един нов формат на изпита, като се има предвид, че той действа за първа година. За това е показателен и средният успех по български език и литература - много добър 4.60. Пълните шестици не са толкова много, което показва, че изпитният вариант е бил добре балансиран, а оценките сами по себе си опровергават мнението, че тестът е бил лесен.
Интересно е да се отбележи, че голяма част от учениците веднага след излизането си от изпитната зала споделяха, че тестът е лесен и са се справили добре, но резултатите всъщност не показват това. Нагласата на седмокласниците е по-скоро за това, че тестовият формат е "по-забавен" и за тях има игрови подход, по-интересен е, отколкото онова, което са учили да създават като аргументативни текстове в училище.
- Какво ниво на езикова култура у седмокласниците показват резултатите от преразказа?
- Още е рано да представим детайлен анализ, защото очакваме анализите от отделните региони. На този етап моите впечатленията са, че слабостите на децата се проявяват не толкова при изпълнението на дидактическата задача, както се опасяваха в началото при обявяването на изпитния формат голяма част от учителите по литература, учениците и техните родители. Това всъщност не се е оказало сериозен проблем за учениците.
- Преобладаващата оценка за страната - "много добър", как може да се тълкува - че децата знаят много добре български или са резултат от налучкване на отговорите?
Оценките, които преобладават в рамките на "много добър", не могат да покажат налучкване. Ако има такова, то е за единични въпроси. Явно обучението е стабилно, сериозно и тестовите задачи в изпитния вариант са съобразени с учебното съдържание по български език и литература.
- Някои учители коментираха, че въпросите са основно от V и VI клас. Как са подбирани въпросите - по-лесни в началото и по-сложни към края?
- Първо, учебното съдържание по литература се проверява само от изучавания материал в VII клас. Задачите по български език са така балансирани, че да има и с по-голяма трудност и да отчитат знанията, но също така и умения за практическото прилагане на тези знания. Това в много голяма степен е валидно за задачите по правопис. По-лесно се откриват отговорите, свързани с правопис, когато е дадена само дума, а съвсем по-различно е, когато в контекста на отделно изречение се търси грешната или вярната дума по отношение на правопис. Действително не може да се каже, че задачите по български език проверяват само знания от V и VI клас, тъй като има задачи за пунктуация на сложни изречения, които се учат в VII клас. Струва ми се несериозна забележката на колегите, защото учебното съдържание е разположено на спираловидния принцип - знанията от V клас се разширяват и задълбочават в VI клас и продължават и в VII клас.
Николай Райков: На теста по математика учениците не показаха напълно знанията си
- Г-н Райков, на изпита по математика за цялата страна има само 2 шестици, а отличните оценки пък са само 0.5%. Това не е ли притеснително?
- Това е конкурсен изпит. Неговата функция е не да потвърди знанията и уменията от задължителната подготовка и това, което са правили в училище, а да ги класира по техните знания, умения и възможности. По формулата за преобразуване на точките в оценка по шестобалната система, ако ученикът има 99 т. на теста, той получава 5.964. Знаете, че в училище винаги оценката над 5.50 се закръглява на пълно 6. Тук не се пише пълно 6, защото това е конкурс. Затова се получава така. Това никак не е тревожно, за да се плаши човек.
Отличните оценки над 5.50 са 131. И това също не е притеснително. При задачите със свободен отговор правилата са, че задачата се оценява за решена, ако ученикът точно е написал отговора. Ако почти е стигнал до отговора, но не го е написал вярно, се смята, че задачата не е решена и това е недостатък на тестовете. По старата система, ако ученикът е навлязъл дълбоко в решението на задачата, това се взима предвид и се оценява.
Вероятно голямо влияние оказва и психологическото напрежение, което са имали децата и самата тактика за решаване на задачите. Най-добре е ученикът първо да реши най-лесните задачи, при които се прилага готов алгоритъм. Така той психологически се успокоява и може по-спокойно да решава останалите задачи, при които трябва да се прилага математическото мислене. Така си обяснявам този резултат - че не всички деца са си изявили напълно знанията и уменията. Но има и друго - може ученикът случайно да зачертае верния отговор и тук има процент в негова полза.
- Защо се получава така, че децата повече са се затруднили на теста по математика, докато по български език и литература резултатите са по-добри?
- Български език и математика са несравними. Българският език си е роден език, а математиката си е точна наука, има си характерно математическо мислене. Авторите на теста са искали в задачите, които са към края на теста, да се види точно математическото мислене на децата. Не може да се прави сравнение между един хуманитарен и един точен предмет.
- Резултатите показват ли някакви слабости в учебното съдържание или в начина на преподаване?
- Като се направи пълен анализ, тогава може точно да се каже. Например, бих желал да видя колко ученици от страната могат да решат задача №35 и колко не могат. Тогава, например, ще ми стане ясно как може проста система от уравнение с едно неизвестно да са я решили или не и какво означава това. Тогава вече мога да направя анализ дали са учили добре в училище. Освен това знаете, че учениците не са еднакви - едни по-лесно усвояват, други по-трудно; едни много се трудят, други по-малко.
- Как са подбрани въпросите и какви знания и умения на децата измерват?
- Авторите на теста правилно са подходили - тръгнали са с по-лесни задачи. Ето, например, първата задача е действие с рационални - могат ли да умножават и да делят с рационални числа. Това всеки трябва да го може. Следващите задачи показват как математиката работи в бита - това също всеки трябва да го може и т.н.
Продължителността на изпита е 3 часа, тоест 180 минути, и ако ги разделим на 50, колкото са задачите, се получава по 3.6 на задача. Някои задачи се решават за по-малко от 1 минута, ученикът трупа резерв и при по-сложните има повече време за решаване. Всяко дете, което е добре подготвено и има стратегия, няма да има проблем. Ако човек попадне на задача, която не може да реши, трябва да я остави, да тръгне напред и след това да се върне на нея. Пълна картина може да се получи, ако знаем всяка задача от колко ученици в страната е решена.
Резултатите по БЕЛ са високи , защото теста беше елементарен , а не защото дечурлигата са станали по-грамотни или даскалите са започнали да преподават по-добре.
Вече започвам да се съмнявам да не би от МОН да ви плащат да им правите реклама