Като стана дума за кмета на град П. - за това накъде му се глади косъмът, някой подхвърли, че той е родом от С., където, ако замръкнел валяк в селото, на сутринта вече му нямало предното колело. Откраднали го, значи. По-възрастните се засмяхме, по-младите - не. Не разбраха шегата. Вероятно не бяха и виждали онези парни валяци, които тъпчеха начуканата баластра и прокарваха старите български шосета: напред-назад, напред-назад, после поливат с вода, после пак напред-назад. Огромен и черен като парен локомотив, свирката му и тя като влакова, само че защо му е да свири, като от него и без това всички се пазят, пък и той едва пъпли. Предното колело - огромен железен цилиндър - се превърта едва-едва, троши и валира всичко под себе си. То тежи тонове и парната машина едва го претъркалва. Цялото грамадно съоръжение със самата машина, котела и пещта, в която гореше истински пламък и зяпачите можеха да поискат огънче за цигарите си, служеше единствено да бута и да превърта това колело, което никаква подръчна сила по онова време не можеше да вдигне и да помести. Та като се речеше, че някъде задигнали на валяка предното колело, то не значеше, че наистина са го отмъкнали, а просто, че са племе крадливо и на нищо не прощават. Опасни хора, да се пази човек от тях.

Младежите, както се разбра, не оцениха метафората. Оказа се: знаят що е валяк от онова време. Не бяха разбрали шегата с колелото. Защото днес, където и да оставиш валяк без надзор, до сутринта като нищо ще го отмъкнат - целия.



Да-а-а, и тежестите не са това, което бяха...



Впрочем, този селски хумор отдавна е безсилен да изрази размаха на днешния живот. В мащабите на живота съотношението между порядъчност и мерзост, между чест и тепегьозлък отдавна са разбъркани. Какъв е бил размахът на дребния селски бандюгер: да влезе в чужд бостан или бахча, в лозе или в курник и после, като го хванат, да го прекарат през село, окичен с краден плод и зеленчук. И пред него да върви разсилният с барабана, да удря с палките и да събира народа. Та после, през поколения, като се зажени унуката, да се пазят от нея, защото на дядо й едно време са му били барабана.

Една бразда да изоре някой хитрец в нивата на съседа, ще се събере цялото село да отсъди истината и да осъди престъплението. На някои места, като се разкрие такова деяние - освен всичко друго - изгаряли ралото, с което е извършено. Днес всичко, което може да се открадне по тези места, е откраднато. Оборите и хамбарите с тухлите. Язовирите с рибата. Напоителните системи - с помпените станции и с бетоновите плочи. Днес нивите, измерени някога до бразда, са притежание на груби авантюристи, които дават през година-две по бутилка олио за декар. Старци с по стотина декара имот събират стотинки за хляб, а новите земеделци прибират европейските помощи за земята им - преди още да са копнали в нея.

Кой може да си представи, че прекарват през държавата някого с окачени на шията рафинерия или банка, фабрика или авиокомпания - като барабанът бие пред него?



Замазването на грабежа е професия в България



Хиляди мъже и жени си изкарват хляба с това (и богат хляб ядат, да знаете!), защото днес който краде - рядко краде сам. Дележът на откраднатото създава силата и позициите на крадците и те излизат от тъмното, показват мускули и дори влизат на бял кон в предприятия, които вчера са обрали, пазара им са завладели, запазените им марки са задигнали и т.н. Защото да се обере и отмести от пазара един тютюнев холдинг например, е все едно да се отмъкне валяк отпреди епохата на асфалта. Но както вече се каза: тежестите не са това, което бяха...

Днес никой високопоставен бандит не е посочен, затова всички са под подозрение. Подозрително е дори да се умре: конкуренти и съдружници оспорват смъртния акт. Старите криминалисти някога разказваха за дребния крадец и измамник Ончо, който, за да изкръшка от плащане на издръжка или от поредното следствие, от време на време си отпечатвал некролози и сам си ги разлепвал из града (Пловдив, ако не съм забравил). Тогава това се разправяше просто като някаква остроумица, хрумване нестандартно и забавно, абе, анекдот го кажи! Днес смъртта на двама бизнесмени във Франция, ако е инсценирана, граничи с висшия пилотаж в българския престъпен живот. Това също е като да отмъкнеш предното колело на валяка или дори целия валяк.

Иначе няма кой да удари барабана по нашите земи. Барабана го бият напоследък в странство. В голямото световно село го бият. За да видят всички кой се задава.

Задаваме се ние...