Пак идват избори и пак темата е една - как да лишим възможно най-много турци от правото им да гласуват. Партии от всички цветове на политическия спектър се надпреварват да предлагат идеи за промяна в закона за местните избори в тази посока. Коя от коя по-чудати и странни.

Шампиони този път са воеводите от ВМРО. Освен обичайната вече уседналост те предлагат да се въведе задължително гласуване и образователен ценз. Това обаче няма как да се случи сега, защото трябва да се промени конституцията. Член 42, ал 1. от основния закон гласи, че гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. И всякакви други ограничения и задължения, въведени със закон, са невъзможни. Пределно ясно е, че



време за промяна на конституцията няма



С подобни инициативи се убиват идеи, в някои от които безспорно има здрав разум.

Но да се върнем към т.нар. уседналост. Въпреки скептичните прогнози тя сработи чудесно на евроизборите. И сега всички партии вкупом се втурнаха да я доработват и усъвършенстват. И ГЕРБ, и БСП, и десните засипват обществото с предложения в тази насока. Всяко от тях е с различни нюанси, но целта е една - да спрем автобусите от Турция и да не позволим на сезонните работници да подменят вота.

Нормално и логично е, особено на местен вот, изборът да зависи от хора, които трайно са се установили в съответната община и не са пришълци от друг град, още по-малко от друга държава. Ограниченията, за да се постигне това обаче, също не са съвсем издържани от конституционна гледна точка. Според чл. 26. ал 1 на основния закон гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по конституция. С други думи, след като си български гражданин и нямаш проблеми с правосъдието, ти имаш право да гласуваш, независимо че живееш в Турция. А и изселниците край Босфора сами признават, че са с единия крак в България, защото тук имат роднини и имоти.

Идеите за уседналост на местния вот вероятно ще вкарат политиците в сложен ребус с уреждането на



гласуването на студентите



За тях няма да могат да бъдат въведени улесненията от последните парламентарни избори. С приетата тогава промяна те получиха правото да гласуват в населеното място, където учат, след представяне на заверена студентска книжка. Съвсем логично е те да имат това право и на местните избори. Това би било и средство за противодействие на политическата апатия сред тях. Идеите за уседналост обаче ще отрежат тази възможност. Защото много от студентите едва ли имат 8, 10 или 12 месеца настоящ адрес в съответната община, където учат. Да се иска това от сезонните работници и да не се иска от студентите някак противоречи на принципа, че пред закона всички сме равни. А да се действа от презумпцията, че, видите ли, студентите така и така не гласуват и няма защо да се кахърим за тях, е грандиозна политическа глупост.

С две думи - вместо да се чудят как точно да въвеждат уседналостта, по-добре политиците ни да си зададат някои далеч по-важни въпроси. Като например - защо я докарахме дотам в много градове и села, особено в смесените райони, изборът на кмет да се решава с няколко автобуса избиратели. Отговорът е прост - защото голяма част от населението, предимно етнически българи, вече не живее там. А тези, които са останали, са



твърде апатични към политиката,



за разлика от своите комшии етнически турци. Уседналостта нито ще върне тези, които са напуснали родните си места, нито пък ще закара до урните останалите. Тя само ще мотивира допълнително онези, срещу които уж е насочена. Ако погледнем по-общо на въпроса, фактът, че уседналостта сработи на евровота, трябва не толкова да радва, колкото да притеснява останалите партии. Защото тя се оказа единственото средство, за да бъде лишено ДПС от първото място.

Вместо да лишават турците от правото им да гласуват, по-добре останалите партии да работят, за да привлекат гласовете им. Защото не всички турци харесват ДПС, но те нямат друга алтернатива. Привличането на тези хора няма да стане, ако останалите се сещат за тях само като дойдат избори. Нито с показни мероприятия няколко месеца преди вота, както направи Сергей Станишев наскоро, слагайки Семра Изетова в Изпълнителното бюро на БСП. Просто хората от малцинствата трябва да усетят, че не само ДПС им обръща внимание. А това става с ежедневна и упорита работа. Резултатите няма да дойдат бързо, но други пътища няма. Ако всички партии се бяха постарали да привлекат и наложат в своите структури в смесените райони етнически турци, които сега да издигнат ако не за кметове, то поне за общински съветници, много от проблемите щяха да отпаднат от само себе си. Престоят в окопа на уседналостта е може би удобна позиция, но прилича повече на заравяне на главата в пясъка пред същинските проблеми.