Скандалите в Националната служба за охрана се случват, за да се запази статуквото. Тръгват от някаква порция "разкрития", яхва ги опозицията, мераклиите да овладеят структурата обещават моментална проверка. Паралелно се пее старата песен, че трябва да има закон за НСО. Зад кулисите се боричкат кой да овладее службата, а на авансцената -

в някоя парламентарна комисия драматично изслушват замесените в скандала. После завесата пада и всичко си тръгва по старому.

Сега водевилът тръгна от уволнен подполковник за незаконно подслушване, следене и събиране на информация на охранявани по закон политици. Подполковникът бе извикан при президента, там му теглиха патетична реч за офицерската чест. Стенограмата от разговора дори стана публична. И сигурно трябва да накара публиката да си помисли, че има нещо уникално в случилото се.

Но не е така. И такива,



и далеч по-големи скандали около НСО е имало



и със сигурност ще има.

През 1996 г. Желю Желев трябваше публично да отрича обвиненията, че НСО се връща към прийомите на своя предшественик - Пето управление на Държавна сигурност, известно още и като УБО. Той бе принуден да обяснява, че "УБО, което при предишния режим се беше превърнало на държава в държавата, защото обслужваше номенклатурата, като й строеше вили, апартаменти, почивни станции, доставяше й коли, западно обзавеждане за жилища и т.н., още в края на 1990 г. беше разпуснато. На негово място беше изградена НСО с 6-7 пъти по-малък личен състав, с чисто охранителни функции, без каквато и да било стопанска дейност, без политически и полицейски задачи като следене и разузнаване". Години по-късно гръмна скандалът за това трябва ли служител на НСО да разхожда кученцето на съпругата на председателя на Народното събрание. Междувременно темата защо трябва да се затваря, блокира или да се затруднява движението в центъра при всяко минаване на премиер, президент или шеф на парламента постоянно се подклаждаше все по адрес НСО.

През есента на 1999 г. се твърдеше, че служител на НСО е окрал тогавашния председател на парламента Йордан Соколов. И това, гарнирано с обир на сини депутати на Боровец, охранявани от службата. После в пресата се появиха данни от ревизия, че в службата са прахосвани милиони. След това МВР разкри, че вицепремиерът Евгений Бакърджиев е ограбен от постовата си охрана от НСО.

За да се стигне до чутовното разкритие през 2004 г., че служители на НСО в свободното си време работят за съмнителни персони. Тогава бе махнат смятаният за вечен шеф на службата ген. Димитър Владимиров.

И в сегашния случай бе загърбено основното - как тази служба да бъде сложена час по-скоро в ред под пълен и ефективен контрол. От изявленията на всички участници в заседанието при президента може да се види как далеч по-важно е дали тя да е военизирана, както е сега, и дали да продължи да бъде към държавния глава или да мине към изпълнителната власт. Дали да й се дадат повече пари и правомощия, дали да може да разследва и какво ли не още. За контрол над нея дума не се обелва. Нито за проверки и ревизии какво точно прави, как и за какво харчи пари, доколко трябва да пази един или друг човек.

Същото е и с т.нар. разкрития на подполковника, че имало нерегламентирано събиране на информация за охраняваните обекти. Теза, грешна в самата си основа. И то не е защото примерно Сикрет сървис (службата, охраняваща президента на САЩ и околните му) знае и кръвната картина на пазените от тях лица (да не навлизаме в подробности и какви още неща е длъжна да знае за тях). А просто занаятът е такъв - да се знае всичко за охраняваното лице, с кого, как, защо, какво. Или казано иначе - нерегламентирано събиране на информация не може да има. Може да има нерегламентирано използване на тази информация - а това се изразява в шантажиране на съответното лице с тези данни.

А именно такива факти в настоящия скандал не се изнасят, няма и оплаквания от самите охранявани лица.



Затова и цялата работа е буря в чаша с вода.



Да не говорим, че в твърденията на самия подполковник има доста смущаващи разминавания.

Но всъщност така се прави ялов скандал, чиято цел е очевидно много различна от реформата в службата. Всеки говори по малко истина. И никой нищо не доказва.

НСО не е типична специална служба. Просто е най-специалната служба, която може както да охранява държавния елит, така и да го свали с информацията, с която разполага. Може да има огромни информационни масиви за всеки от най-висшите етажи на държавната власт през всичките години. И ги има законно. Спецификата на работата й дава възможност да събира информация, която често може да се окаже много по-полезна от тази на "истинските" тайни служби. Години наред държавни мъже и политически сили се опитват да обяснят, че тя си е просто една охранителна фирма.

Чак преди 3-4 години бе официално признато, че е специална структура, като я записаха в Закона за защита на класифицираната информация сред службите за сигурност редом с разузнаванията и контраразузнаванията, с подслушвателните и издирвателните секретни звена.

Но фактически никой не я контролира. 17 години не се намериха достойни депутати, които да приемат закон. Не е панацея, но поне е стъпка във вярната посока. Очевидно на някого сегашното положение му е много изгодно.

Но важните отговори са кой и защо позволява това толкова години. От президентската стенограма не разбрахме.