Докато младите в СДС обсъждаха на Боровец дали фондация "Демокрация" на Иван Костов е втори властови център в синята партия и дали в нея още вирее "синдромът на вожда", същият този Иван Костов приказвал в Ихтиман, че ще изгони "търговците от храма". От кой храм, кои търговци и не го ли е страх от Бога да се прави на Исус - това не станало ясно дори за присъстващите.

Стана ясно обаче, че



в СДС има поне две идеи за развитието



на партията. Едната - революционна, е идеята на младежкия СДС. Другата - още по-революционна, е на бившите сини шефове. Първите искат партийното проветряване да продължи. При това го искат бързо и се бунтуват срещу членове на областни и общински ръководства, срещу лидери от парламентарния съюз и т.н.

Вторите на пръв поглед искат същото, ама да го извършат те. Хубав напън, но закъснял с около 3 години. Да го бяха направили, когато Командир-еха СДС. Не "изгониха търговците от храма", загубиха изборите и тях ги изгониха. Само година по-късно обаче забравиха защо народът ги наказа. Дядо Иван Костов пак си мисли, че е Командир на СДС и пак напира да гони. Едвин Сугарев даже поименно нарочва предатели, ровейки какво възнамерявал Петър Стоянов преди година и половина и какво щял бил да направи с дясното пространство сега.

Въпросът е кое от двете революционни крила в СДС ще надделее. На редовия седесар, а и на обикновения българин сигурно им изглежда, че на срещата си с новия лидер Надежда Михайлова



сините комсомолци задаваха правилните въпроси -



тези, които вълнуват не само СДС, а и политически активното общество. Докато в Ихтиман Костов явно пак се е опитвал да говори за личните си проблеми като за "дневен ред на обществото".

Младите казваха: "Загубата на СДС през 2001 г. бе много по-тежка от тази през 1994 г."; "Има депутати на СДС, които ако се появят в провинцията, ще загубим всякакви избори"; "Губим идентичност, изпадаме в безумни ситуации"; "Новите десни партии късат гласове от нас"; "Не познаваме проблемите на хората. Те не ни разбират. Добре, че не ни бият"; "НАТО и ЕС нищо не говори на младите хора. Както нищо не им говори Тодор Живков" и т.н. Все неща, които милион пъти са дискутирани извън СДС, но не и вътре в тази партия.

Какво отговори на това Надежда? С това, че предпочете да се види с МСДС в Боровец, вместо да отиде при Костов на семинара в Ихтиман, тя показа съпричасност към революцията на младите. Каза им: "Гласовете ви чувам"; "Вие сте бъдещето на СДС"; "Участвайте в дебата за морала на партията" и т.н. Но и: "Моля ви, не ме вкарвайте в лични спорове. Ако бях влезнала в лични конфликти, сега нямаше да съм тук". Под "тук" трябва да се разбира председателското място на СДС.

Всъщност докато недоволните млади й се кълняха във вярност и искаха тя да каже: "Напред! Да допроветрим СДС", лидерката съзнателно им сложи спирачка. "Не съм избрана, за да бъда съдник" и "Голямата стратегия е в малките стъпки", безспирно повтаряше тя.



Това поведение подхожда на дипломат



- да се обговорят нещата, да се обсъдят бавно и спокойно... Сигурно затова за 2 месеца смени 2 областни ръководства - едното само подаде оставка, а другото така или иначе беше временно назначено. Уж щеше да проветрява, а сега като котарака Леополд тя скита из страната, повтаряйки: "Ну, ребята, давайте жить дружно".

И така показва кой е бил прав в кратката дискусия, протекла още преди да я изберат за председател на СДС. Тогава едини от партийните членове казваха: "Тя не става за лидер. Мека Мария е. Не може да командва". А други отвръщаха: "Да бе, във Външно така ги строяваше. Изчакайте няколко месеца".

Е, 2 месеца от конференцията на СДС минаха, а Надежда избягва да командва. Може би, за да се различава от Командира. Което на теория вероятно е правилен психологически ход, но на практика изглежда не върши работа в партия, дресирана 8 години от Костов. Тази партия не си мърда пръста без ясно изречена команда. Когато няма кой да я изрече, в сила остават старите заповеди и навици. И Надежда не бива да се учудва, че "на местно ниво има съпротива на желанието за промяна".

Дано новата лидерка на СДС правилно е разбрала гласовете, които чу този уикенд - и на нетърпеливите млади, и на отново проговорилият Костов. Защото след "Гласовете ви чувам" трябва да отговори и на въпроса: Какво от това?