|
По случайно съвпадение по същото време в София се проведе третото заседание на българо-кубинската смесена комисия за икономическо, научно и техническо сътрудничество. След повече от десетилетие застой в двустранните делови връзки бе трасиран пътят за осезаемо и взаимозигодно оживление - за директна доставка на кубинска нерафинирана захар у нас без оскъпяващи операцията посредници, за възобновяване на износа за Куба на български помпи, хладилна техника, вина, консерви, за активно сътрудничество в областта на фармацевтиката...
Именно съвместни фармацевтични проекти на Куба с ЕС, Бразилия, Канада, ЮАР, Китай и с Иран са в основата на американските обвинения срещу нея, че е способна да измъти страшни биоунищожители. Ами ако утре
някоя пратка български "Мухозол" за Острова на свободата
бъде нарочена за брънка в пъкления заговор на "лошите"?! И ако за наказание Буш ни захлопне аха-аха открехналото се НАТО?!
Сега му е времето да се види как реагира една "фактическа членка" на пакта, за каквато външният ни министър Соломон Паси ни обяви. И как ще се изглади провокационният разнобой между генералната линия на МВнР и баналното следване на търговския интерес от външноикономическия сектор в правителството? Ще се откажем ли пак от евтина захар и от зажаднял за българска продукция пазар заради солидарността с Големия брат? Който, между другото, дори не се старае да подплати обвиненита си срещу "лошите" страни с конкретни факти (защото такива май просто няма - както стана ясно от изявленията на бившия президент на САЩ Джими Картър в Куба), нито пък обръща внимание на техните категорични опровержения.
Впрочем, по отношение на Куба дилемата е относително най-малко болезнена. Рискуваме да загубим само току-що съживения шанс за взаимноизгодна търговия. Но как да реагираме в къде по-деликатния случай с Либия? Щом Вашингтон я е нарочил, че ламти за опасни биотехнологии, той няма как да не гледа с лошо око и на присъствието в Джамахирията на стотици български медици и инженери. Кой знае над какво се трудят те из разните лаборатории и бюра. Кой знае какво е уговарял Моамар Кадафи със Соломон Паси... Това ли ни е приносът в глобалния поход срещу "оста на злото"?!
Абсурдът тук обаче не е дори гротесков, защото е
заложен животът на шестима българи.
И нагаждането към фобиите на Буш може да им донесе смърт.
С Либия нещата са най-оголени, защото става дума за конкретни хора. Но не по-малко мирише на смърт и свързването на удобните летища в Румъния и България с взимането на прицел на "лошите" Ирак и Сирия. Естествено, че заради географското си положение именно нашият район е най-удобна база за евентуален американски удар по двете арабски държави. Посочи го и британският в. "Гардиан" съвсем наскоро: "Политиците във Вашингтон през последните месеци внимателно оглеждат различни военновъздушни бази и пристанища в Югоизточна Европа с намерението да ги използват като бази за американските сили в борбата срещу тероризма и за възможните нападения срещу страните от така наречената "ос на злото"... Обещанието на политиците в София и Букурещ е, че обновените военни летища и пристанища могат да се използват за бъдещи военни кампании, включително и за удари срещу Ирак".
И още - пак там: "Българският външен министър Соломон Паси ясно представи ситуацията, казвайки, че двете страни "се възползват максимално от трагичната възможност"...
България и Румъния с удоволствие са готови да дадат подкрепата си
на своя трансатлантически съюзник. Догонването на по-напредналите (кандидатки за НАТО - бел. ред.) никога не е било по-лесна игра".
Тази игра обаче може скоро да ни изправи срещу целия арабски свят. Плюс Русия и Китай, които в "случайно" изтекли секретни документи на Пенгатона наскоро лъснаха в една редичка с "лошите" Ирак, Иран, Северна Корея, Либия и Сирия като страни, срещу които САЩ евентуално биха употребили ядрено оръжие. Така де, ама Русия и Китай също са ядрени сили. И има един термин - ответен удар, който май отсега трябва да го научат и малките съюзнички на големите играчи...
Парадоксалното е, че останалите не "фактически", а съвсем реални членки на НАТО далеч не са така ентусиазирани в следването на американските директиви. Вярно е, че САЩ са водещата сила в пакта, но повечето от останалите страни в него пък са и членки на другата ни въжделенна цел - Европейския съюз. А ЕС демонстрира крайно хладно отношение към крилатия етикет "ос на злото" и към плановете за военни удари срещу антипатични по една или друга причина на САЩ държави. Изразен бе и откровен скептицизъм към американските напъни евентуалните нови мишени да се вкарат под "шапката" на борбата с тероризма. Френският президент Жак Ширак ясно даде да се разбере, че
"Елисейският дворец не приема реториката на доброто и злото"
и е "силно резервиран към евентуално разширяване на войната с тероризма срещу други страни".
Е, да, България не е Франция, но не е и Америка. Ако Буш има да си връща на Ирак заради татко си, който така и не успя да свали Саддам Хюсеин през 1991 г., ако се сърди на Фидел Кастро, че стърчи като пирон в обувката на вече девети американски президент, ако Кадафи му е черен, че е оцелял след американската бомбардировка над Бенгази през 1986-а, какво общо има с всичко това България? Защо да приемаме безрезервно пропагандни обвинения, след като фактите сочат, че самите нарочени за "лоши" страни са били обект на биологически и химически атаки от страна на днешния си обвинител? Справка - предизвиканата смъртоносна епидемия от треска "денге" в Куба през 1986 г. или умиращите иракски деца, поразени от породения от бомбите с обеднен уран през войната в Залива рак. Защо да се опълчваме, че и евентуално да воюваме срещу страни, с които имаме по-голям интерес спокойно да търгуваме и да поддържаме нормални отношения? Само за да влезем в "оста на доброто" НАТО ли?
Едно време бяхме вече в оста Рим-Берлин-Токио. Знаем какво стана. После бяхме в друга една ос, която предшественикът на Буш-старши и младши - Роналд Рейгън, наричаше Империя на злото. Знаем и с нея какво стана. После уж дойде новият световен ред. Уж ликвидирахме блоковото мислене. И осите. Но явно наистина е било на уж. И сега пак се строяваме в един отбор със свърхсила, която е изключително надарена да си създава врагове, да им лепи етикети и да ги бие.
Проблемът на малка България е, че преди да влиза в "оси на доброто" и да се изправя срещу "оси на злото" би трябвало да си създаде собствена координатна ос на реалните си интереси.
А що се отнася до конкретния крилат израз от речта на Буш, измислилият го "спийчрайтър" на американския президент Дейвид Фрам още в края на февруари бе уволнен от Белия дом. Казват, че той просто "опрал пешкира" за предизвикалия толкова критики по цял свят негативизъм, излъчван от достойните за Дарт Вейдър две думички. Жалкото е, че самите думички вече не просто са завъртяни в световния политически речник, но и са напълнени с конкретни мишени. И на мушка ще ги взимат нейде от нашенско...
|
|
|