|
Американската енциклопедия "Рандъм Хауз" твърди, че в българската столица София има черква "Св.Георги" от XIX век. Ние знаем, че тя е от IV век, но и сега има протестанти, като онези на кораба, от който избягал авторът на Моби Дик. Те се готови да ни съобщят "добрата новина", която за нас е благата вест, без да се интересуват от това, че по нашите земи била построена черквата "Св.Георги" хиляда и сто години преди по света да е имало протестанти.
Та възможно ли е било православните (и 500 г. по-късно протестантите) да признаят, че Рим има първенство? Нали хиляда години преди да се съгради "Сан Пиетро" в Рим ромеите (в 537 г.) имали "Света София" в Константинопол, арменците - техните параклиси-пещери? В каква твърда скала са изсечени те и как си ударих главата, когато влизах в един от тях! Те, разбира се, няма да се признаят за християни второ качество. Затова в техните библии споменатото обръщение на Иисус към Петър няма такъв смисъл, Петър не звучи като камък, нито като скала, върху която ще се съгражда Христовата църква; Симон не се преименува в Камен, ами просто в един Петър, не превъзхождащ с нищо Павел, който също - и дори по-добре от Петър - може да съгради църква. С други думи, "Сейнт Пол" в Лондон не е по-долу от "Сан Пиетро" в Рим. ПИТЪР ЩЕ СИ ТИ! Точка. Наистина, после добавили един камък в изречението: "Питър ще си ти и ще си скалата, върху която ще съградя..." Но колкото и да си блъскали главите, горките преводачи не могли да постигнат сбития изказ в езиците на папистите, на които Пиер означава камък.
Според православното съзнание
Христовата църква не може да се разцепва.
Ала Римската поместна църква толкова държала да е начело, че се откъснала от общността на православните църкви. Формално това се случило през 1094 г. В Западна Европа започнали религиозни войни, които ту спирали, ту тлеели, ту пак лумвали и така - към 500 години. Чак през ХVI и ХVII век се усетил свежият полъх на скептицизма, индивидуализма и релативизма. Великолепният есеист Мишел дьо Монтен (1533- 1592 г.) предвидил провала на големите реформаторски движенияи го изразил с мъдър скептицизъм и самосъмнение: QUE SAIS-JE (Какво зная)? И тогава, както сега, агностиците, най-светлите умове, били уличавани в атеизъм, макар че те нямат нищо общо с атеизма; светът не се е променил чак толкова. Някои владетели, като Елизабета I, сполучили в политиката, понеже се отнасяли към църковниците със здравословна веротърпимост или с безразличие. Други, като Мери I, Филип II и Кромуел, които прекалено се вживявали в религията си, постигали целите си само временно. Християнският свят не приел първенство на Рим, където срещу балкона на благославящия папа се въздига с цялото си великолепие катедралата "Сан Пиетро", връх на визуализираната вяра.
Църквата като акционерно дружество
След всеки връх се открива път, водещ надолу. Толкова много пари били потребни на Бернини за храма на Петър, че католиците пуснали на пазара Божии акции - т. е. индулгенции. В отвъдното няма да ни наказват за греховете ни, ако извършим добро дело, например ако участваме в кръстоносен поход. Но не на всеки му се ходело на кръстоносен поход, пък и минавали векове от един кръстоносен поход до следващия, който все трябвало да е последен. И казали, че добро дело е също да дадеш пари на църквата. Опрощението започнало да се купува. С повече пари изкупваш по-голям грях. Можело и чужд грях да изкупиш. Наследил си пари от дядо си, а той беше голям грешник, горкичкият стар мръсник; как ли го измъчват сега! Купуваш му индулгенция и в мига, в който броиш парите, Бог, който всичко вижда, го премества от Чистилището.
Тези финансови операции предизвикали протеста на протестантите - т. е. предизвикали Реформацията.
Един студент по право - Мартин Лутер - зарязал следването, станал монах в Ордена на августинците и после, като пристигнал в Рим, възмутил се от разкоша и финансовите далавери на Светия престол (католическият орден на августинците съществува и днес; те бяха във френския лицей в Пловдив). За да спре разкола, Еразъм Ротердамски се опитал да реформира църквата отвътре. Написал "Възхвала на глупостта" и в нея осмял църковните хитрини, но така дипломатично и с такъв финес, че и папата, като чете "Възхвалата", да се смее, вместо да се обижда.
Той пишел на латински - езика на образованите мъже от всички краища на Европа; бил европеец, но в бъдещия смисъл на тази дума; неговото време ще настъпи чак когато идеята на Жак Делор се сбъдне. Сега ЕС има програми с гордия наслов "Програма Еразъм". Самотни са като Еразъм Ротердамски.
Лутер - за разлика от Еразъм - бил човек на своето време. Превел Библията на немски; така той утвърдил нормите в този език и тъй здраво го приковал към тези норми, че спрял развитието му. Попречил на немския да еволюира и да се поосвободи от известна падежна и словоредна тромавост. Значи и Лутер избързал, макар и не колкото Еразъм. В Лутеровия превод на Библията силни са местата, където текстът отговаря на възгледите на Лутер. Той е твърде ангажиран, за да е неутрален. Както се казва, човек с позиция! Докато Еразъм знаел какво безнадеждно нещо са позициите. Колкото по-принципни, толкова по-отчайващи. Еразъм бил гласът на разума и - както обикновено - този глас останал нечут.
Разсекретяването на досиетата на инквизицията
В началото на 1998 г., докато папата беше гост на Фидел Кастро, от Ватикана се чу покаяние, което медиите не забелязаха, понеже си изтеглиха екипите от Хавана към Вашингтон, където беше избухнала аферата "Клинтън-Моника". Папското покаяние гласеше: "Ние съгрешихме. Ще разсекретим архиви, за да се види."
И то какви архиви! Единият е на Инквизицията, специализиран отдел от 1542 г. нататък за преследване на магьосниците и еретиците, особено реформаторите-протестанти. Голяма част от архива била унищожена или загубена, когато - в началото на XIX век - Наполеон го натоварил на каруци за Париж. Корсиканецът не признавал културна или интелектуална собственост. Обелиск от Египет, пергаменти от Ватикана - все едно. LA FRANCE EST LA FILLE AINEE DE L'EGLISE (Франция е най-голямата дъщеря на църквата). Точка! Все пак оцелели 4-5 хиляди тома от ватиканския архив.
Другият разсекретен раздел съдържа списъците на забранените книги. В него е и Библията. Страхотно! Католическата църква забранила на християните да четат Светото писание! Защо? Много просто: за да не станат и те реформатори. Текстовете можели да бъдат четени и тълкувани само под строг богословски надзор. Черният списък бе анулиран едва през 1966. А превеждането беше забранено до 1943 г. Папата даде на Фидел Кастро урок: Покай се, както ние се покайваме!
Докато се покае Ватиканът, трябваше да се изтърколят 400 години. От Кастро се искаше да е по-бърз. Имаше причина за това. Йоан-Павел II е 264-ият папа. Той знаеше, че католицизмът ще го надживее; дори се шегуваше: "Продължавам да работя, защото как да си подам оставката на шефа?"
А Кастро позволи на карикатуристите да се шегуват с брадата му, не и с революцията; той беше първият й вожд и не знае дали няма да е последен.
Между 1457 и 1517 г. се появили над 400 издания на Библията. МАРТИН ЛУТЕР (1483-1546 г.) я превел на немски и възникнало лутеранството.
ЖАН КАЛВИН (1509-1564 г.) я превел на френски и се появили хугенотите.
УИЛЯМ ТИНДЕЙЛ (1493-1536 г.) я превел на английски, но англичаните още тогава били прозорливи. Навреме заловили Тиндейл в Анверс (Антверпен) и го удушили. На острова признавали само "Вулгата" - латинския вариант на Библията. За да разбере народът за какво става дума, разигравали сценки по библейски сюжети. Това били драматизирани проповеди. После, за да вземе църковните имоти, кралят се скарал с Рим и вместо Вулгата, разпространение получил преводът на КРАЛ ДЖЕЙМС, "защитник на вярата, по Божия милост крал на Великобритания, Франция и Ирландия". Естествено не кралят превеждал; възложил това на книжовници. Те заимствали от превода на Томас Матю, който всъщност бил издателят Джон Роджърс, който взел текста на Майлс Ковърдейл, който се опрял на текста на удушения Уилям Тиндейл. Горкият Уилям!
Къде сме ние?
КИРИЛ и МЕТОДИЙ (между 861 и 863 г.) заедно с техни ученици превеждали от гръцки. Вярно - само най-необходимите за богослужението книги. Но 7 века преди преводачите, които предизвикали Реформацията. Докато делото на братята съхранявало мъждукащото пламъче на българския дух, на острова, като не можели да проповядват на английски, разигравали сценки. Ето защо там се научили да правят театър, но не си научили езика и още не са го научили и той продължава да се развива.
А българската книжовност, уважаеми твърци на словото, не започнала с вас. Тя започнала с един превод. (край)
|
|