На 19 май преди 13 години малкото източнородопско градче Джебел стана център на кървави събития. Тогава хиляди побългарени турци се стекоха на мирна, протестна демонстрация и поискаха властите да им върнат рождените имена. Разпръснаха ги милиционери и вътрешни войски. Побоищата бяха последвани от масови арести. После цялата турска интелигенция (а такава имаше наистина достатъчно много по тези места) беше принудена за часове да събере най-необходимото и да напусне пределите на родината. Почистването от "враговете на партията и държавата" прерасна в безкрайни кервани към Турция. Тогавашната медия послушно прие и наложи определението "Голямата екскурзия".

После Джебелската община от 32-хилядна сви броя на населението си до 8000 души. А целият кърджалийски окръг опустя с над 140 000 жители.

Тази неделя в Джебел беше жежка - температурата бе над 30 градуса. Улиците на града се задръстиха от правителствени, кметски, дипломатически и с чужда регистрация МПС-та. Слизащите от тях биваха тутакси обсаждани от рояци журналисти. Министър Петканов учтиво ги отпъди от себе си и ги пренасочи към министър Дикме, та да се изморят с него. Ахмед Доган пък предпочете ръкостисканията с местните пред това да се обяснява на микрофоните. След суматохата по пристигането огромната група, предвидена за официалната трибуна, се строи на площада и без да помръдне изслуша химна на България. После конферансието започна да съобщава официалните гости. Това трая половин час. Сценаристите тази година се бяха поизсилили - 50-ината, подобаващо костюмирани мъже от България и Турция, в това число и турски дипломати, бяха представени дори с кратки биографични данни. Съобщаването им беше изпращано със съответните френетични, като на концерт на Ибрахим Татлъсес, аплодисменти.

Зам.-областните управител на Кърджали Хасан Азис от ДПС и Начо Ковачев (от към жълтите) стърчаха рамо до рамо и демонстрираха на живо както българския етнически модел, така и несъкрушимото българо-турско коалиционно съжителство във властта. По-късно и царският министър Георги Петканов и турчинът-министър Мехмед Дикме обясниха колко е нова политиката на кабинета на Симеон Втори спрямо малцинствата.

Когато най-сетне приключи процедурата "име на спецгост-ръкопляскане-букет", а джебелчани тепърва се мобилизираха за волско търпение и стърчане в неистовата жега главният мюфтия Селим Мехмед се възправи внушителен пред микрофоните. И започна молитви към Всевишния. Площадът притихна и стотици ръце, свити в лактите, обърнаха длани нагоре, когато духовникът общуваше с Аллах. "Не разрешавай пак да преживеем "възродителен процес" - тази му молба изтръгна хоров стон откъм присъстващите. Даже софийски репортерки се вживяха и разпериха пръсти към небето. Слава богу, наличните в този миг царски хора в Джебел не бяха заразени от примера на колежката си Антония Първанова, дето предния ден на Демир Баба теке и на турски говорила, и по мюсюлмански се включила в мевлита. По традиция общинският кмет Бахри Юмер припомни събитията от онзи 19 май. "Възродителният процес" трябва да се помни, не само заради турците, но и заради българо-мохамеданите, ромите, евреите, арменците, гърците. И заради новите издания на Хитлеровата "Моята борба", които никой в Джебел не чете, отвращаваме се"!, информира той.

И отправи публични благодарности към Доган (заради намесата на ДПС в изкупуването и премирането на тютюна), към сегашния управител Калин Примов (заради невижданата до момента добронамереност на институцията към етноса) към министъра по бедствията и авариите Неджет Моллов (заради предстоящия старт на мостостроене някъде в Джебелско), към транспортния министър Пламен Петров (заради проекти за телефонизация на забутаните в дивия край села и махали)...

Благодарности като по церемония по връчване на Оскар-и. Когато изчерпателното му слово най-после приключи на български език последва четенето на превода му на турски.

После конферансието цели 15 минути чете биографията на експосланика на Турция у нас Тахсин Бурджуоглу, за да каже все пак на финала новината, че общинарите решили и го направили почетен гражданин на Джебел.

После, когато заговори депутатът Лютви Местан, небето притъмня и взе дискретно да гърми. "Ние трябва да прегърнем българския етнически модел в национален приоритет, иначе никога няма да влезем ни в НАТО, ни в ЕС. Този митинг трябва да осъди крайните националисти, които се опитват да разрушат както българския етнически модел, така и българския политически модел", призова пламенно народният избраник. След него думата взе министър Дикме. Замириса на градушка. Небето взе да се продънва от светкавици, когато министърът информира площада, че проблемите с тютюна са решени. "Квотата за 2003 г. е с почти 50% по-висока. Ние ще изкупим този тютюн и ние ще му намерим пазарите!", рече министърът на избирателите си.

Дикме не пропусна да поясни как Ахмед Доган се характеризирал с "голяма непреклонност и никога не се огъна дори под натиска на самия Иван Костов". Тук митингуващите буквално се съдраха от ръкопляскания. Той обаче ги уталожи със заключението, че проблеми, които са трупани с години, не могат да се решат за броени дни. И още: пътят на това правителство е най-правилният. "Новото правителство променя датата на присъединяването ни към ЕС - ако кабинетът на Костов мислеше чак през 2006 г. да сме равноправни членове на ЕС, кабинетът на Симеон ще ни направи част от голямото европейско семейство по-рано и още през 2005 г. ще сме вътре!", зарече се Дикме.

И пак го попиляха с ръкопляскания. После, той категорично препоръча на електората да има личната воля сам да решава проблемите си, без да чака правителството да направи това. Според него сегашното управление провеждало коренно нова политика спрямо малцинствата. И дори самият вътрешен министър Георги Петканов с персоналното си присъствие в Джебел доказвал това. След това и самият Петканов поднесе на умисленото множество извиненията на МВР за насилствената смяна на имената.

Тогава рукна и дъждът и пътят на чакащите оратори към микрофоните беше отрязан. Единствен Сокола получи достъп, за да каже, че допреди малко с главния мюфтия отправяли молитви за дъжд. "Демек, думата ни минава и пред Аллах", констатира Доган. "Свободата и хлябът не се постигат с приказки, трябва да се работи. Аз поемам един ангажимент - това, което направихме за 12-13 години за правата и свободите на малцинствата, за 3 години ще постигнем същото и по отношение на вашия стандарт. Бях ли ясен? Бъдете здрави!", това беше цялото слово на лидера. То сложи и дългочаканата точка на официалната част и започна един също толкова дълъг и изтощителен концерт.



Текст към снимки: бта ФОТО - VILDAN 1, 3, 4, 5

1 Главният мюфтия Селим Мехмед поиска от Аллах никога повече мюсюлманите да не преживеят втори "възродителен процес"

2. Джебелчани обърнаха длани към небето и се съгласиха с молитвата на главния мюфтия

3. Ахмед Доган се ръкува с местните посрещачи.

4. Министър Петканов прочете извинението на МВР за "възродителния процес"