Малцина обърнаха внимание на една от най-забележителните спирки в прощалната обиколка на британския премиер Тони Блеър миналия месец. При краткото си гостуване в Либия той обяви, че британско-либийските отношения са "напълно преобразени", и съобщи за газово-петролна сделка на "Бритиш петролеум" с либийското правителство, възлизаща на 900 млн. долара.

В родния град на Муамар Кадафи - Сирт, премиерът Блеър подписа споразумение, позволяващо на Либия да купува британски зенитни и ракетни системи, въпреки че само преди 20 години бе бомбардирана от САЩ. Блеър призна, че допреди няколко години това не би било възможно. Той определи Кадафи като "сговорчив човек", а Роналд Рейгън го наричаше "бясното куче на Близкия изток".



Най-дивашката от варварските държави



спря подкрепата си за въоръжените екстремисти по света, започна да сътрудничи със западните разузнавателни централи, прекрати намесата си във вътрешните работи на своите съседи. Либия се отказа от незаконните си програми за оръжия за масово поразяване и изпрати всичките им компоненти в САЩ. Триполи дори плати щедри репарации за бомбения атентат през 1988 г. срещу самолет на "ПанАм" над Локърби, за взривяването на френски самолет и на нощен клуб в Берлин. В борбата с тероризма Либия сътрудничи с ЦРУ повече от всичките си съседи; тя позволи на самолети, каращи арестанти за американската база Гуантанамо в Куба, да кацат на нейна територия и дори участва в разпитите.

Но тази промяна в международния образ на Либия не отбелязва факта, че



страната остава сериозна заплаха за самата себе си



Днес Кадафи е изправен пред тревожни предизвикателства отвътре: изоставаща икономика (ако не се смята доходоносният петролен сектор), растящо обществено недоволство, висока безработица и което е може би най-страшно - засилване на ислямисткия фундаментализъм. "Ал Кайда" започна да хули Кадафи, а отношенията на Либия със Саудитска Арабия (за която се смята, че е родина на радикалния ислям) са лоши. Лиса Андерсън от Колумбийския университет казва: "За ислямистките фундаменталисти Кадафи загуби предните си позиции в арабската политическа борба. Трябва само да погледнем Египет и Алжир, за да видим срещу какъв противник може да се изправи неговият по-светски режим."

Предупредителните сигнали вече са налице. Правата на жените в Либия са сравнително големи по близкоизточните стандарти. Те са свободни да избират как да се обличат и какво да работят, но броят на забулените жени расте постоянно, забелязват експерти. Преди година протестите срещу датските карикатури на пророка Мохамед излязоха от контрол и се превърнаха в демонстрации срещу Кадафи, при които полицейски участъци бяха атакувани, демонстранти бяха убити, а квартали бяха опожарени. Посланикът на Италия в Либия предупреди: "Радикалният ислям е обединил силите си с местната опозиция", което е доста опасна комбинация.

За да укрепи властта си, някогашният революционен лидер и неговият син със западно образование Сейф ал Ислам ориентират Либия към общоприетите световни принципи - привличат местни и чуждестранни инвеститори, окуражават либийците да пътуват в чужбина и се опитват да подобрят правата на човека и да осъвременят управлението. Това обаче става по-лесно на думи, отколкото на дело. Либия остава силно децентрализирана, рядко населена страна, с дълбоки племенни различия и ширеща се бюрокрация, което прави изненадващо трудна задачата на диктатора Кадафи да диктува промяната.



Прераждането на Кадафи,



който някога обяви революция срещу Запада, Израел и глобалния капитализъм, а сега е благ, умерено религиозен автократ, само засили неприятностите му с фундаменталистите. Ако не успее да вкара страната си в пътя към модернизация, Либия може да изпадне в хаос или да се предаде в ръцете на ислямистите, последиците от което биха били смразяващи за останалите умерени лидери в региона, подкрепящи реформите.

Най-големият проблем за Либия е икономиката, която продължава да е силно зависима от петрола. Докато някои държави от Персийския залив вече се преориентират към разнообразни източници на доходи, Либия все още се уповава на суровия петрол за 95 на сто от износа си и 60 на сто от общия си БВП. Съотношението не се променя, въпреки че добивът на петрол намаля след 1974 г. до 1.7 млн. барела дневно в резултат на лошото управление на сектора и на санкциите след Локърби. Санкциите бяха отменени през 1999 г. и властите се надяват да увеличат добива до 3 млн. варела дневно, като добавят с помощта на чужди инвеститори и неуточнено количество природен газ. Може би най-голямото предимство на Либия е, че главните й конкуренти се сблъскват с още по-сериозни проблеми. Професорът от Станфордския университет Дейвид Виктор отбелязва: "Докато Иран е затворена държава, Западна Африка е в гражданска война, Русия е затънала в корупция, а Персийският залив e вън от играта, Либия се превръща в най-привлекателното място в света за добив на петрол."

Но всеки голям петролен проект изисква поне десетилетие. Либийците, изглежда, се справят добре, защото цените на петрола растат. С годишен доход от 6000 долара на глава от населението Либия е най-богатата африканска държава. Но извън петролния сектор се наблюдава всеобщо настроение на икономически застой. Улиците наподобяват атмосферата в бившите източноевропейски държави, но с пустинен климат и дружелюбно население. Има слаби признаци за предприемачески дух. Витрините на магазините са сиви. Може цял час да бродите из покрития пазар в Триполи и никой няма да ви предложи да ви продаде каквото и да било.

От МВФ до Кадафи всички смятат, че



ключът към икономическия подем



е диверсификацията. С топлия си климат, с най-чистите и най-спокойните плажове в Средиземноморието, със смайващите развалини от римско време Либия бързо би могла да се преобрази в туристически рай. Възможности за разнообразяване на икономиката има в селското стопанство, строителството, а също в образованието и медицината - най-малкото защото са силно изостанали.

Чуждестранните инвеститори обаче са пропъдени от тези области заради запазените интереси на бюрокрацията, личните инвестиции на семейство Кадафи, сложните и обременяващи правила и явната корупция. Чуждестранните инвестиции се увеличават, но почти изцяло в сектора на петрола и газа и тази ситуация надали скоро ще се промени.

Работните места в първичния частен сектор се заемат от чужденци, защото, както казва анонимен местен жител: "Никой либиец няма да работи на слънцето; наемаме египтяни и африканци" (чужденците вероятно съставляват една трета от 5,7-милионното население на страната). От либийците, които работят, половината са заети в административния апарат с общо 900 000 служители. Въпреки репутацията си на всевластен лидер Кадафи не може просто с един указ да извърши икономическа реформа. Докато запазва строг контрол върху приходите от петрола, върху пътуванията и тайната полиция, властта му е ограничена в други важни области и оттук произтича неспособността да се пребори с корупцията и раздутия административен апарат.

Въпреки всичките си усилия, включително и от Сейф ал Ислам, семейство Кадафи не успя да приключи случая, злепоставил Либия пред международната общност -



процеса срещу петте български медицински сестри



и палестинския лекар, обвинени от Триполи в заразяване на либийски деца със СПИН. Ако бе сложило точка, семейство Кадафи би признало недъзите на либийската здравна система.

Най-голямата печалба, която Кадафи би могъл да получи от проекта си за реформи, е помощта от Запада. Европейски и американски лидери признават, че подобни реформи са и в техен интерес, тъй като, ако лошото управление в Либия продължи, това може да ускори възхода на ислямисткия фундаментализъм и да подкопае един местен съюзник. Засега обаче явно само британците напълно осъзнават този факт, като наградиха Кадафи с държавни визити, дипломатическа подкрепа и негласна помощ.

Още е рано да отписваме Кадафи. Преди всичко той умее да оцелява - след близо четири десетилетия на власт днес Кадафи е най-дълго управлявалият лидер в Близкия изток. Страната му продължава да е с потиснически режим и да проявява капризи, но същевременно тя е богата, образована и егалитарна, антифундаменталистка, твърд привърженик на войната срещу тероризма и - вероятно изненадващо - доста проамерикански настроена. Това е ирония на историята - Либия може да се окаже най-голямата надежда на Запада в размирния Близък изток.