От известно време насам енергийните шефове в един глас повтарят, че енергетиката е пред колапс и ако не се извърши едно или друго, ни чака режим на тока.

По време на форум във Варна изпълнителният директор на НЕК Мардик Папазян заяви например, че ако екоминистерството не удовлетвори искането на ТЕЦ-овете от комплекса "Марица-изток" да отложат поставянето на сероочистващи инсталации и централите спрат, това неминуемо ще доведе до дефицит на ток.

По време на обсъжданията на новите цени на тока в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) финансовият директор на НЕК Лилия Иванова също сгъсти напрежението около темата - изказването й бе в смисъл "или ни дайте по-високи цени, или ще има недостиг на ток". Шефът на най-голямата българска централа - "Марица-изток" 2, Тодор Михайлов почти в прав текст предрече пред парламентарната комисия по енергетика режим на тока, ако екоминистерството не склони да направи компромис със сероочистващите инсталации, чието поставяне, естествено, изостава от графика.

Изобщо, ако се вярва на енергийните шефове, в България се задава апокалипсис, но тяхната съвест е чиста, защото навреме са ни предупредили. Е, страшното вече се случи, макар да не става въпрос точно за режим на тока - на 27 юни следобед енергийната система на страната се разпадна на две за 7 минути. Добрич и Варна останаха близо половин час без ток, а "бедните" ни съседи Гърция, Македония и Румъния се притекоха на помощ и в продължение на 6 часа доставяха ток на България с риск кризата да засегне и самите тях.

Според ръководителите на най-нервното и възлово място в българската енергетика - Централното диспечерско управление,



подобен срив на системата не се е случвал от поне 10 години



Поводът изглежда направо нелеп - на 27 юни на три места в страната в опасна близост до най-големите електропроводи избухват пожари, и то почти по едно и също време. Междувременно от късо съединение се прекъсва и връзката между Плевен и Горна Оряховица. Оттам следва каскадно изключване на мощности. Тъй като самата енергийна система притежава автоматика, която да я предпази от още по-големи сривове, се изключват цели области от страната. В случая това са били Добрич и Варна, тъй като по ирония в източната част от страната през тези 7 минути е имало недостиг на ток, докато в западната е имало излишък, който не е могъл да се оползотвори. И въпреки че разкъсването на националната мрежа е продължило само 7 минути, по признанията на енергетиците положението е овладяно напълно едва към полунощ.

Но поводът да се случи това е едно, а причината - съвсем друго нещо. Пророкуваният недостиг на ток няма нищо общо нито с причината, нито с повода. По време на аварията въпреки декларациите, че заради климатиците консумацията на ток е необичайно висока за този сезон, в България са работили едва 4750 мегавата. За сравнение - в най-студените зимни дни работят два пъти повече мощности - към 8500 мегавата, а страната разполага - дори след спирането на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", с близо 10 000 мегавата.



Проблемът изобщо не е в липсата на ток



и това се доказва и от обстоятелството, че въпреки уж недостига, България продължава да изнася за Гърция и в момента към 500 мегавата от нашите мощности работят за южната ни съседка.

Причината е далеч по-плашеща - за енергийната мрежа на страната не са полагани необходимите грижи от доста години насам. През 2007 г. положението е още по-тежко. "За текущи ремонти и за поддържането на националната мрежа са отпуснати два пъти по-малко пари, отколкото през миналата година - само 30 млн. лв. срещу 70 млн. лв. за 2006 г.", призна шефът на дъщерното на НЕК дружество "Електроенергиен системен оператор" Иван Айолов. Парите няма да са достатъчни, въпреки че отделно от това самата НЕК има инвестиционна програма за близо 200 млн. лв. за изграждане на нови подстанции и далекопроводи.

Всъщност това, което изиграва лоша шега на енергийната система, е, че дори да има икономически растеж, от което следва, че консумацията на ток нараства и самата енергетика може да очаква добри приходи, това не може да се случи от само себе си. Увеличението на консумацията изисква планиране и изграждане на нови мрежи, а това струва много пари, които също трябва да се предвидят. В национален мащаб изглежда в момента става това, което се случва от 3-4 години по Черноморието. Стихийното, непланомерно и често пъти незаконно строителство е сред основните причини морските общини да се задъхват от липсата на капацитет на мрежата, което съвсем естествено води до кризи.

И ако честите спирания на тока и аномалиите с напрежението доскоро се случваха само в източната половина от страната, отскоро това явление е ежедневие и за столицата. От седмици насам почти няма квартал на София, в който токът да не спира поне за малко сутрин и около полунощ. Официалното обяснение на ЧЕЗ е, че нейде се правят ремонти на мрежата и се налага да се променя мястото, от което се захранва районът. На практика



тези ремонти е трябвало да се случат отдавна,



но се правят едва сега. Когато мрежата е вече съвсем амортизирана и има опасност наглед невинни събития да доведат до потенциална катастрофа.

Не случайно ДКЕВР наскоро обяви, че ЧЕЗ не е изпълнила близо половината от обещаните инвестиции за 2006 г. Вместо 70 млн. лева чешката компания е посочила в отчета си само 48 млн. лв., като 5 млн. лв. от тях са отишли за автомобили. От компанията заявиха, че ще компенсират забавянето на инвестиционната програма през 2007 г., когато ще вложат в мрежата си 96 млн. лева. Междувременно ЧЕЗ поиска цената на тока за битови потребители от 1 юли 2007 г. да се вдигне с 8.9%, като най-силният аргумент са именно намеренията да се направят инвестиции. Накрая ДКЕВР склони на 7.5% поскъпване.

Инвестициите, които прави една компания, продаваща на регулирани от държавата цени, са пряко свързани с тези цени. Обещаните за 2006 г. 70 млн. лева инвестиции са били калкулирани в миналогодишното поскъпване на тока. Те не са направени, регулаторната комисия отчита това, но през този период енергодружеството все пак е прибрало печалбата от по-високите цени, а разходите е отложило за бъдещето. Губещ е потребителят. Това личи най-силно при ЧЕЗ, която обслужва столицата и цяла Югозападна и Северозападна България.

И проблемът не е в приватизационната сделка. Както се видя от договора, който ЧЕЗ разсекрети, в него няма нещо необичайно за такъв тип контракти. Лошото е, че правилата, по които се регулира енергийният пазар, бяха спазарени така, че да са в изгода на новите собственици и



в ущърб на останалите участници на пазара и на потребителите



Парите, които собственикът е вложил в дружеството, се връщат при него през цената на тока, при това с 16% гарантирана възвръщаемост. Това означава, че ако енергодружеството взема кредит за тези инвестиции, върху който ще плати 6-8% лихва, остатъкът до 16% е чиста печалба. За сравнение столичната топлофикация работи с не повече от 5% норма на възвръщаемост на инвестициите, а НЕК дори с по-малко - само 4%.

Затова винаги когато енергийният регулатор, воден от популистки подбуди, не увеличава цената на тока с искания от частните собственици процент, а с по-малък, той прави това чрез орязване на признатите разходи, от което веднага следва свиване на инвестиционните програми. Това продължава вече трета година, през която мрежата се е амортизирала достатъчно. А в същото време няма стимули частният собственик да полага някакви грижи за нея. Затова нищо чудно, ако утре от някой подпалил се храст внезапно цяла България се окаже без ток.