Иван Б. се залови да прави електронен вестник и, както виждам, неговият e-vestnik има успех. В неделя го заварих да се занимава със снимки от Памплона, Испания, където на празника на свети Фермин има корида и преди коридата пускат биковете по улицата към арената, а тълпа афисионадос (любители на коридата) тичат пред биковете, за да не бъдат настигнати и намушкани, както се случи онзи ден, когато биковете ги настигнаха и изпонамушкаха.

- Хемингуей писал за коридата в Памплона и после получил Нобелова награда, а Иван какво ще - запитах жена му, а тя се разсмя.

Не съм виждал коридата в Памплона; изобщо не съм виждал кориди. Те ми приличат на ритуални убийства, устройвани от католици. Хемингуей бил афисионадо, но аз не съм афисионадо и не знаех какъв е този ескив, наричан полувероника, заради който афисионадосите се възхищават на матадора. Нито можех да зная кой е Мъдреца от Балтимор.

Като не знаеш нещо, питай. Иначе може да сбъркаш, както една от водещите автомобилостроителни компании в САЩ, която навремето кръсти новия си модел "Матадор" и не продаде нито един "Матадор" в испаноезичния свят, понеже кой ще си купи автомобил марка "Убиец". Когато преводачите на Хемингуей го питахме за нещо, той отговаряше на писмата ни. После му пращахме в Куба екземпляр от нашите преводи; моите ги занесе Салвадор Буено, след като гостува в България. Защо му бяха на Хемингуей тези преводи, като не знаеше български и повечето от другите езици, на които те бяха преведени? Веднаж той минал през Беломорието с влак и във влака били момичетата от Нансеновата мисия и гледали белналите се планини и питали това сняг ли е и им казали, че не е сняг и те си обяснявали една на друга "Не е сняг". "Но беше сняг и бежанците вървяха в снега и умираха", написал той за тракийските бежанци. И после, като искал да каже за нещо, че е лошо, казвал, че то е като българските железници.

Романът му "Фиеста" ("The Sun Also Rises") излязъл през 1926-а. Той разказва за тогавашната корида в Памплона, но всъщност разказва за поколението, което Световната война осакатила. Преди да отидат в Памплона, той (Джейк в романа) и Бил първо ловят пъстърви край Ронсевал и по едно време Бил пита:

- Слушай, Джейк, наистина ли си католик?

- Технически да.

- Какво значи това?

- Не знам.

Преди това той (Джейк) изважда от студения поток двете бутилки вино и те се изпотяват. После разстила вестник и слага на него сварените яйца и печеното пиле. После Бил казва: "Първо да въздадем благодарност. Въздай и ти, братко". Двамата въздават. После ядат и продължават да си говорят, както говорят набожните лицемери. После Бил казва: "Не се увличайте, госпожо. Това е Менкен".

Хенри Луис Менкен (H. L. Mencken) бил Мъдреца от Балтимор. Свободомислещ журналист, есеист и социален критик.

Набожните лицемери обявили Мъдреца от Балтимор за циник. В Бостън го арестували и забранили в града да се разпространява неговото списание "The American Mercury". Помня броя с карикатурата на Хемингуей от Ал Хиршфелд. През 1981-ва то престана да излиза; не че някой го забрани, а понеже пазарът се промени.

Но и днес има в САЩ есеисти, които пишат като Мъдреца от Балтимор. Един от тях е Гарисън Кейлър (Garrison Keillor's "A Prairie Home Companion" can be heard Saturday nights on public radio stations across the United States. Distributed by Tribune Media Services). Миналата сряда по случай 4 юли Гарисън Кейлър излезе с есе, в което цитира Мъдреца от Балтимор: "Съвестта е онзи страх, че някой може да те види, поради който не правиш някои неща". Цинично, а?

България е по-цинична. Върши срамни неща, без да се притеснява, че виждаме. Как тя унищожава природата си например.

Кухо е философското утешение, че няма как да не преминем през дивия капитализъм и първоначалното натрупване на капитала. И в САЩ е имало див капитализъм, но Теди Рузвелт казал, че ще защити природата от алчните developers. Нарекъл ги "the malefactors of great wealth" и сега САЩ имат възхитителни природни резервати и национални паркове. Вярно, онзи рид Ръшмор са го обезобразили с един мегаломански релеф в скалата, но това да е кусурът. Nobody's perfect, както казваха във финала на един холивудски филм.

По-зловеща е политическата мегаломания на екипа Буш-Чейни за монополярен свят. Какво ли щеше да каже за нея Мъдреца от Балтимор!