Когато през юли 1996 г. на кръстовище в Дъблин е убита разследващата журналистка Вероника Герин, ирландското правителство прави едно-единствено нещо - създава бюро за отнемане на криминално придобити активи. Малко преди този случай няколко дръзки екзекуции стъписват тамошното общество. И отговорът е мигновен - нищо показно, никакви обещания, клетви, вайкане, още по-малко писане на много и безсмислени закони. Просто се започва отнемане на финансовата мощ на организираната престъпност. За година са конфискувани активи за близо 30 млн.евро. И след това приходите от дейността на бюрата са по около 40 млн.евро годишно. И екзекуциите спират. И престъпността намалява рязко. И организираните банди почти изчезват.

Две години и половина след приемането на закона за конфискация на престъпно придобитото имущество в България, две години след задействането му и повече от година и половина от прилагането му



на практика фактически няма отнет нито един лев



Сравнението е повече от натрапчиво. Още повече че при приемането на българския закон се декларира, че се следва и взема именно ирландският опит.

Истина е, че създадената с въпросния закон нарочна Комисия за отнемане на придобитото от престъпна дейност е запорирала или възбранила имущество за близо 40 млн. лв. и внесла искове в съда по десетки случаи. Също толкова вярно е обаче, че практически и до момента няма нито едно произнасяне и нито едно решение за реално отнемане на каквото и да е било. Или иначе казано, поне до момента



всичко прилича на поредната пушилка,



защото поредната борба с незаконните доходи, поредното рекламиране на финансовото обезсилване на мафията у нас претърпява и поредния крах. По-страшното е обаче, че и перспективата изобщо не е розова. И затова свидетелства и развитието около съдебното производство по отнемането на имуществото на осъдения за сводничество рапър Ванко 1. Наскоро съдът отложи делото за октомври. По време на това заседание обаче изненадващо се извадиха цели 14 документа, за които рапърът, неговото семейство и адвокатите им твърдят, че доказват законния произход на средствата им. Включително и на тези, с които е построен атакуваният от Комисията с искане за конфискация хотел. Изведнъж се оказа, че въпросната масивна сграда, оценена за близо 1 млн. лв., е строена и с пари,



спечелени от бащата с гледане на прасета



и гъби. Комисията оспорва това с твърдението, че въпросното лице не е регистрирано като земеделски стопанин. В същото време обаче адвокатите на рапъра продължават да обясняват, че той не само не дължи нещо, не само всичко му е законно, но и държавата трябва да му възстанови 100 000 лв. от ДДС. Този пример сам по себе си илюстрира какво ще се случва оттук нататък с т.нар. борба с незаконните доходи и какво влачене по и в съдилищата ще пада.

Защото сигурно няма нищо лошо в това комисията, правителството, а и цялата държава да се хвали как запорирала и възбранила съответно пари, автомобили и недвижими имоти на братята Маргини, на бившия депутат Дончо Провадиеца, на Самоковеца, на Гурвата и на кой или още не. В същото време обаче това си е определено някак смешно, като фактически няма нито едно ефективно отнемане. Нещо повече. Особено за по-шумните неща, за хората с калибър процедурите са още в начална фаза. Дори и няма внесени искове за отнемане, а има само определения за запори и възбрани. Отгоре на всичко така бе приет законът, че процедурите по отнемането в общата хипотеза тръгва едва след влизане в сила на присъдата по съответното наказателно дело, по което са подсъдими собствениците на имуществото. Или иначе казано, първо ще се чака 4-5 години, за да се гледа наказателното дело, очевидно после ще са необходими поне още 2-3 за евентуалното отнемане на парите, автомобилите и недвижимите имоти. Да не говорим, че дори и да има решение за конфискация, и то подлежи на обжалване по общия ред. Очевидно е, че



с темповете, с които сега се работи,



първото отнемане може да очакваме поне след няколко месеца. При това ще може да се обжалва, без да влезе в сила, докато не се изчерпи цялата процедура. Или иначе казано, поне три-четири години след приемането на закона ще може да се отбележи и първата конфискация. Нещо, което буквално обезсмисля цялата сценка. И прави усилията и несекващите хвалби да изглеждат твърде бутафорно.

Отгоре на всичко процедурата е направена възможно най-тромава, зависеща от множество счетоводни, финансови, строителни, данъчни и какви ли не още оценки, засичания и експертизи, всяко от които може да се оспорва месеци и години наред.

Като например в случая с имуществото на Константин Димитров-Самоковеца, който пък ясно показва, че и имоти, и сметки в чужбина няма да се конфискуват. Или поне и при тях отнемането ще бъде с години. Така и до момента България и Великобритания не са се разбрали как точно ще стане конфискацията и коя държава какво ще получи. А според председателя на Комисията Стоян Кушлев става дума за имущество за 5 млн. паунда - фирмени участия, бутици, апартамент, коли, сред които и бентли за 300 000 паунда. Пак със Самоковеца е свързано и дело по стария закон за собствеността на гражданите, по което му бяха признати като доходи - на него и на семейството, пари от умопомрачителни добиви с картофи. Но те където са прасетата, там са и картофите.

Да не говорим за



излагацията на държавата с прословутия хотел на Самоковеца



("Константин Палас") на Боровец, който изведнъж се оказа купен от банкерка. И никой преди това не си мръдна пръстта да го възбрани. И уж щеше да има наказани - прокурори, чиновници. Нищо подобно. Всичко заглъхна. А ако се търпи пълен неуспех с конфискацията на имуществото на такива емблематични, пък било то и мъртви фигури, то за какво изобщо беше целият шум и хвалене покрай закона? Сега ще се фукаме с отнемането на някой и друг лев от абсолютно неизвестни хора, които със сигурност не са по върховете на българската мафия.

Има няколко теми, по които обществото е крайно чувствително - безработица, корупция, ниски доходи и престъпност. Има и една друга тема, която безспорно свързва горните проблеми и към която хората реагират още по-болезнено. И тя е за незаконните доходи, за начините на източване на държавния бюджет, за неплащането на данъци, за прането на пари, за продължаващото незаконно изнасяне на капитали от страната, за липсата на справедливост. И когато по тази тема държавата търпи неуспех, то е естествено и да



обира общественото недоволство на квадрат



Защото не може да има логично и нормално обяснение обстоятелството, че цял закон е развързал ръцете на властта, но тя очевидно или не иска, или не може да се справи с проблема. А едва ли за някого е тайна, че именно финансовата мощ прави силна мафията, дава й възможност да си купува политици, че и цели партии, да пазарува при избори, да действа като кукловод в държавната машина, да казва кой какви постове да заеме и съответно кой да си отиде, да контролира по този начин и обществения живот, и живота на хората, да източва бюджета, да краде отвсякъде, включително и чрез приемането на съответните корумпиращи закони.

И тук няма как да не се отбележи, че всички са в кюпа на отговорността - от тези, които написаха очевидно несъвършения закон, през онези, които го прилагат, че чак до съдилищата, действащи и тук по някакъв стереотип и с темпове, заради които постоянно търпят европейски и задокеански критики. Повече от ясно е, че всеки от тях ще си намери извинение - едните, че законът е добър, но не се изпълнява, другите, че те са си свършили работата и топката е в съда, последният пък ще твърди, че процедурите са сложни и дълги и че законът е проблемен. И така се затваря омагьосаният кръг.

А нещата са повече от простички - бързо отнемане на имотите и финансите на организираната престъпност. Преди последната да овладее и изкупи цялата държава.

Всъщност дано вече не е късно ...