С наближаването на местните избори БСП започна изпреварваща артилерийска подготовка срещу т.нар. бизнес партии и сдружения. Канонадата поде премиерът, после левите депутати я претвориха във вид на уседналост при пререгистрация в закона за местните избори. Но нищо от това не възпря политическия устрем на бизнес партиите. Те никнат повсеместно, особено в привлекателните туристически региони, и организират масова пререгистрация на избиратели. По неофициални данни става дума за десетки хиляди изборни мигранти, но цифрата е несигурна, а и мотивите за промяна в адреса не са само изборни. Изискването за 10-месечна уседналост ще предотврати маньовъра на бизнес партиите, защото повечето пререгистрации на сезонни работници датират отпреди месеци и няма да им позволят да гласуват през октомври. Законодателят обаче ще саботира само малка част от технологията за печелене на избори. Остава купуването на гласове - изпитано средство през десетилетието на прехода.

Уви, апокалиптичните вещания на социалистите за "деполитизация на политиката" и "икономизация на местния вот" отдавна са факт. Българският вътрешнополитически живот се характеризира с недостиг на морал и идеи, компенсиран с



излишък от корист и интереси



Политиката у нас отдавна е бизнес занятие. Българската местна власт роди Фидел Беев във Велинград, Петко Арнаудов в Царево, покойния Димитър Янков в Несебър, така наречения модел "Софиянски" и т.н. Листата е безкрайна. В този смисъл БСП напомня г-н Журден, буржоата-благородник на Молиер, който в напреднала възраст с изненада констатира, че цял живот е творил проза, без да го съзнава. Както тя натвори обигран в политическите игри бизнес, без да си дава сметка за последствията. Порокът засяга практически цялата местна власт в България и всички партии без изключение. Дори файтонните. Отдавна изплуваха наяве топлите връзки на столичната "Егида" с партията на Праматарски. Не са тайна и обвързаностите на някои бивши Мозерови безенесари с печеливши столични пазари и общинската фирма "Озеленяване". А какво да кажем за чистак бизнес организацията на съзидателните интелектуалци покрай президента? Там просто електоралната подкрепа се търгува срещу известна сума за издателството на Гранитски, както разкриха търновски бесепари. Всеки с обръчите си съобразно размера и коефициента на интелигентност. Признанието на Доган за "обръча от фирми" предизвика буря от възмущение, защото наруши омертата на прехода. То е скандално, но за жалост е общовалидно.

Доскоро бизнесът доброволно плащаше своята лепта на партиите, защото се нуждаеше от това политическо прикритие. Мнозина забогатяха незаконно, над други тегнеха тежки съмнения, почти всички се укриваха в сивата икономическа зона. Политиците им трябваха за публична легитимация и закрила. Срещу определена сума за укрепването и развитието на партийните структури, разбира се. Мимикрията сполучи и по-щедрите икономически групировки финишираха живи и здрави и с чисто бели якички на 1 януари 2007 г. С членството в ЕС обаче



бизнесът постепенно се еманципира от опеката



на политическите партии и по примера на всеки що-годе опитен мениджър търси начин да си спести част от разходите за представителност. Защо да плаща на посредник, като може и сам да върши тая работа - да купува гласоподаватели, да прокарва решения в защита на собствения си икономически интерес, да елиминира конкуренцията, въпрос на фирмен мениджмънт и пари. Обръчите започнаха да се свиват в смъртоносна хватка около врата на партиите. В този смисъл появата на бизнес партиите е закономерният финал на корумпираната политическа система на прехода.

Самата БСП от години практикува стратегията на така наречения "избираем кандидат". Като такъв бива припознат винаги влиятелен местен бизнесмен. Стига се до куриози: едва-що издигнатият от социалистите кандидат-кмет на Пещера Стелиян Варсанов се включи в учредяването на местната структура на ГЕРБ. При всички положения оправда очакванията, че е "избираем", и бе избран. Доган пък е готов да направи политик всеки, който докаже финансовата си благонадеждност. Да не забравяме, че царят също долетя върху крилете на незадоволените икономически амбиции на групировки, пренебрегнати от кабинета "Костов". Но нима при такава стратегия можем да говорим за ценности?

След като политиката се превърна в чиста проба бизнес и няма нужда от по-висши послания и идеи, всеки по-напорист богаташ би могъл да я практикува. А какъв по-естествен представител на тази философия от умелия бизнесмен, строителен предприемач, банкер? Е, да, навярно ще им бъде по-трудно да излъжат бабите на село как ще им вдигнат пенсиите и животът ще стане по-хубав, но и за това има лек. Просто ще се пишат десница. На нея всички издевателства над бедните и слабите са й простени. То левица и бездруго не остана.