Манол Велев не е кой да е. Съпруг на председателката на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева, явен спонсор на кампаниите на управляващата партия и на спечелилия втори мандат държавен глава Георги Първанов, бизнесмен с очевидно добри връзки в политическите среди, с позиции в спорта и в свързания с него много често златен бизнес, председател на съюза на частните предприемачи "Възраждане", участник в надзора на възловия Национален осигурителен институт, с място в легалния хазарт, минаващ за нещо като неофициален съветник на президента по спортните въпроси, навлизащ и в строителния, и в туристическия бизнес.

Премиерът го нарече "лидер на една от национално признатите работодателски организации, участник в тристранния диалог, човек с дългогодишен сериозен бизнес и обществена дейност", а стрелбата срещу него окачестви като "нахална".

Затова и покушението срещу Велев има много значения, могат да бъдат дузина версиите, но в крайна сметка е втори звучен шамар срещу сегашното управляващо мнозинство след разстрела на банкера Емил Кюлев. Сравнението именно между тези два атентата се налага от само себе си. Покушението срещу Велев не е аналогично на случаите с кмета на Елин Пелин Янко Янков, с председателя на несебърския общински съвет Димитър Янков или пък с бизнесмена и шеф на пловдивския футболен "Локомотив" Александър Тасев.



Защо има аналогии между случая "Велев" и случая "Кюлев"?



Първо, заради избраните жертви - откровено близки със сегашната власт с много добри и официализирани дори позиции. На следващо място е начинът - посред бял ден, дръзко, с безгрижно изтегляне на убиеца от местопрестъплението.

На трето място и двамата минават за представители на т.нар. едър български национален капитал. И макар Велев да няма размаха, мощта и натрупванията на Кюлев, то за година-две и с темповете от последните две-три години беше на път и да го задмине.

И четвърто и при Велев, както и при Кюлев нито стрелецът, нито поръчителят ще бъдат открити някога (както на десетките други поръчкови убийства - Илия Павлов, Георги Илиев, на Дмитрий Минев, Янко Янков, Тодоров-Доктора и пр.). И заканите за безкомпромисност, за бързи, активни и адекватни действия срещу организираната престъпност ще си приличат със сигурност и вече дори са сравними. И липсата на резултат, разбира се. Има и още нещо общо.

Преди година и половина Кюлев бе убит само ден след острите критики на Европейската комисия, че родният държавен и политически елит не се справя с мафията и корупцията. Тогава организираната престъпност отвърна с това убийство. Нещо подобно се получава и сега. Скоро след настоящия доклад на еврокомисията, в който на няколко места е записано,



че сериозно безпокойство будят точно поръчковите убийства и



липсата на съдебно преследване срещу техните извършители и поръчители, дойде и тази показност. Може и да е съвпадение, защото се видя, че на никой тук не му пука от критиките в Брюксел. Това и в белгийската столица го знаят и вече мърморят само ритуално заради западноевропейските данъкоплатци и медии.

За нас тук е по-важно как властта се вцепени и при двете убийства. Сега ще се изтъркалят всякакви версии - през всевъзможни негови връзки, финансови и лични взаимоотношения, през подозренията, че убиецът може и да не е професионалист, и т.н. И нещата ще замръзнат единствено в сферата на догадките.

При всички положения покушението срещу Велев ще се отрази драматично на властта и на най-голямата партия в управляващата коалиция, която от няколко месеца насам е раздирана от вътрешни конфликти. Едните са идеологически, а другите са скандали, характерни за един холдинг. В резултат на атентата могат и да произтекат неочаквани кадрови решения.

А иначе властта е склонна да преиграва в такива случаи. Покрай убийството на Кюлев се пускаха идеи за вадене по улиците на армия, жандармерия и барети, заговори се за извънредни и радикални мерки и закони, отлагаха се драматично посещения, направиха се куп политически декларации и заклинания, привикваха се шефове на служби и министри в парламента, имаше специално изслушване на вътрешния министър на правителствено заседание, високопоставени съвещания с участието на главния прокурор, създаваше се дори специален кризисен щаб, забрана за отпуски в МВР, "пресинг" на криминалния контингент и какво ли още не. Резултатите са очевидни. Броим отстреляните.

И нещата пак поемат в тази посока. Отново показни съвещания, заклинания за безкомпромисност, искания на ежедневни отчети, изваждане на полицията по улиците, парламентарни драми, писане на нови концепции и закони, обещания за крути мерки.

Часове след покушението срещу Велев в друг столичен квартал трима качулати пък стреляха по цяло семейство и раниха дори 6- месечно бебе. Лансират се версии, че това било саморазправа на представители на сръбския Земунски клан, което няма никакво значение. Важното е, че са дошли да се гърмят точно в България.

Всички инструменти и механизми за



справянето с една шепа гангстери



и техните по-малко и от шепа покровители ги има отдавна. Просто няма воля и хора, които да ги приложат. Липсва и единствено необходимото - резултат, който се изразява в разкриване, арестуване и наказване.

Държавата се е сраснала с организираната престъпност. Всеки един от показните разстрели съвсем логично разтърсва цялото общество. Поради една проста причина - защото всява страх и несигурност. А е повече от очевидно, че има още достатъчно ходещи мишени в България. И няма да се уморим да повтаряме, че ако държавната машина и нейните институции продължават просто да броят гилзи, да пишат стратегии, да се карат по медиите, нищо добро не ни чака.

Тази власт остана стабилна въпреки убийството на Емил Кюлев, може да преодолее и покушението срещу Манол Велев, но следващото ще я събори.

Но това да е проблемът. Най-страшното е, че се клати не само властта, но вече и държавата.