За пръв път от много години насам през 2006 г. в България имаше бум на пазара на земеделска земя. Раздвижването в този сектор на имотната търговия е очевидно - през 2006 г. са продадени над 1 млн. декара земя, което е два пъти повече от 2005 г. Наемът също се е повишил двойно и вече се движи между 8 и 30 лева на декар годишно.

Очевидно е, че причина за възобновения интерес към нивите са евросубсидиите, които ще получи всеки обработващ земята, независимо дали е собственик или арендатор. Вярно е, че подкрепата от 14 лева на декар изглежда твърде скромна, но това важи само за дребните земеделци, които притежават или обработват малки площи. При средните и едрите земевладелци сумата е доста впечатляваща.

Според информация на аграрното министерство,



в българското земеделие има доста милионери,



които са слабо известни. Те рядко дават интервюта и не желаят да се снимат. Сред най-едрите е Светлозар Иванов Дичевски, който според варненци има топли връзки с ДПС. Той обработва общо 235 250 дка земя, за които в края на годината трябва да получи от Брюксел внушителната сума от 3 293 500 лв. 160 950 дка са във Варненско, а останалите 74 300 дка - в Свищовско. Върху тях той отглежда предимно зърнени култури.

Справка в сайта на аграрното ведомство показва, че Дичевски е направил през 2005 г. една от най-крупните замени на разпокъсани парчета частна земя за уедрена държавна в новата ни история. От сделката получава 8448 дка държавна земя в Свищов, а дава свои 6928 дка, разделени на 36 парчета. Според държавните оценители разпокъсаната земя струва 3 717 195 лв. Сумата е с над 25 000 лева повече от стойността, на която е оценена уедрената държавна земя.

Дичевски рядко попада в светлината на прожекторите. Един от малкото случаи, когато се чу името му, бе миналата година, когато жители на козлодуйското село Бутан се оплакаха, че при въздушна обработка с хербициди той е унищожил над 350 дка техни насаждения. Не се знае как е завършила историята, тъй като Дичевски упорито отказва да дава интервюта. Поради този факт не е известно



защо е кръстил част от многото си фирми с многозначителното име "Октопод".



Според системата ДАКСИ Светлозар Дичевски е притежател на "Октопод М", "Октопод инвест холдинг", ЕТ "Светлозар Дичевски" и е съсобственик на "Сортови семена - Вардим".

По отношение на публичността на противоположния край са други едри собственици на земи в България - Гина и Младен Милкови. Те твърдят, че обработват 200 000 дка, която се намира в землищата на селата около Велико Търново, Враца и Монтана. От нея едва 5 000 дка е тяхна собственост - за останалата плащат наем или рента на стотици хиляди собственици. Бизнесът им започва през 1993 г., когато за пръв път наемат земя и създават първия уедрен масив от 1000 дка. Като съществена помощ от държавата фермерите открояват само един спечелен проект по САПАРД. С тази помощ от 250 000 лв. те си компенсират половината от парите за закупен нов комбайн, а проектът е одобрен по времето, когато аграрен министър е Венцислав Върбанов. "След като ДПС пое кормилото на земеделското министерство, вече не можем да спечелим проект", категорична е Гина Милкова.

Върху 50% от земята Милкови отглеждат пшеница, а върху останалата площ - царевица и слънчоглед. Земеделците обаче признават, че слънчогледът и царевицата отиват за Турция, защото южната ни съседка предлага по-високи изкупни цени. На арендаторите си те изплащат пари или рента до 15 лв. за декар в зависимост от реколтата. "Плащанията на рентата обаче не винаги са възможни, защото мощна фирма традиционно обира плода на труда им", твърди Милкова. Миналото лято над 50 добре охранени момчета дошли с аудита, камиони и трактори в монтанското с. Септемврийци и ожънали част от житото им, започвайки от нивата на кмета. Това били хора на друг значително по-малък арендатор "Фаун" ООД, предвождани от бившия охранителен бос от Монтана Евгени Аврамов-Лавката. "За да запазят хляба си, наемодателите ни застанаха с телата си срещу комбайните, но част от житото беше заграбено", допълва Милкова. Местно момче, заснело случващото се с камера, било пребито.

Регистърът ДАКСИ посочва, че Младен Милков е съсобственик с 50% дял в още 3 фирми - "Агротера", занимаваща се със зърно, "Агромат", търгуваща с месни продукти, и "М и М инженеринг", произвеждаща уреди и апарати за измерване и навигация. Милкови са собственици чрез фирмата си "Спринк" ЕООД на "Мелница Търново", която купуват от държавата през 1999 г.

Останалите едри земевладелци в България



притежават или обработват доста под 200 000 декара.



Следващият в класацията например би трябвало да бъде Божидар Митов, който държи близо 90 000 декара, но по-голямата част от тях са под аренда в Търговище, Разград и Шумен. На площите се отглеждат пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, а цели 10 000 дка са отделени за семепроизводство на зърнени култури.

Митов се насочва към земеделието през 1989 г., а година по-късно регистрира и първата си фирма заедно със съпругата си Мария. С 35 000 лв. заем от банка те купуват първия си трактор, с който в началото обслужват срещу заплащане местната кооперация и земеделците. Въпреки че по онова време лихвите, доларът и цените растат драстично, кредитите бързо се обезценяват и това помогнало на двамата бързо да си избият парите за трактора. Заради неплатежоспособността на кооперацията Митов започнал да арендова земя. Фермерът посочва, че има 3 реализирани проекта по САПАРД - за закупуване на трактори, прикачен инвентар, зърносушилня и технологична линия за сортиране на семена. Днес Митов разполага общо със 7 комбайна и над 10 трактори, закупени с кредити и пари по европрограмата.

Предприемачът от Търговище инвестира и в зърнобази. Първата закупува през 1994 г., реконструира я и изгражда нови складове с капацитет около 25 000 т зърно. Освен това притежава и фуражен цех. На 25 декара земя в търговищкото с. Алваново се помещава свинекомплексът му с капацитет от 1500 прасета. Доскоро е произвеждал хляб в собствена фурна, но се отказал.

Регистърът ДАКСИ показва, че Митов е съсобственик заедно с Министерство на земеделието в "Сортови семена" Търговище. Общата собственост става факт след приватизацията на държавното дружество - на 2 юли 1998 г. 51% от капитала му са закупени от консорциум между "Агроелит - Митов" ЕООД и "Сортелит" ООД Търговище за 475 млн. лв. По онова време предприятието имало 200 млн. лв. дългове. Година по-късно "Агроелит" купува още 15% от капитала и сега делът на агроведомството в "Сортови семена" Търговище е 6%.

С 10 000 декара по-малко от Митов се отчита друг едър земеделец от Варненско - Недко Малчев, който обработва 80 000 декара и притежава "Булагро земеделска компания" ООД. Земята му се намира във варненските общини Аксаково, Суворово и Вълчи дол, както и в Силистра. Той е роден през 1967 г., а с фермерство започва да се занимава през 1998 г. Малчев има висше техническо образование. През 2001 г. получава наградата "Еврика" за най-добър млад фермер. Според пресата наградата му е дадена за "въвеждане на нови консервативни технологии, високопроизводителна техника и отлична организация и управление на селскостопанското производство". Тогава фирмата обработва 41 000 декара, от които 3000 декара са собствена земя.

Освен с мениджърския си размах Малчев и известен и с близките си връзки с ДПС. В началото на годината фирмата започна да строи зърнобаза във Вълчи дол с капацитет 15 000 тона. "Булагро земеделска компания" ООД е специализирана в отглеждане на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица.

Справка на фонд "Земеделие" показва, че компанията има 2 одобрени проекта по САПАРД за закупуването на земеделска техника и прикачен инвентар. Първият е от 2002 г., а вторият - от 2004 г., като общата субсидия по тях е от 342 529.97 лв. Фирмата е и част от по-голямата група "Булагро", която освен едро земеделие включва в дейността си и търговия с препарати за растителна защита и торове, транспорт и търговия със земеделска продукция.

"Булагро" затваря кръга чрез акционерното дружество "Гифта", което обединява трийсетина фирми за производство, спедиция, транспорт и търговия на селскостопански продукти. "Гифта" е



най-големият износител на зърнени храни от България



за последните няколко години - изнася над 200 000 тона годишно и има годишен оборот от 15 -25 млн. щатски долара.

Сред най-едрите арендатори в Добричко е Недко Митев Недков. Пред "Сега" той се похвали, че обработва 70 000 декара земя в с. Овчарово. По-голямата част от нея е засята с царевица, около 25 000 дка са с пшеница, а върху 8000 дка от земята са разположени фермите му, в които той твърди, че отглежда 600 крави, 200 биволици, 2000 овце и 18 спортни коне, чистокръвна английска порода. Съселяните му споделят, че кравефермата му разполага с компютъризирана система, включваща доилна зала и сензори, следящи движенията на самите животни. Технологията е закупена от Израел.

Недков казва, че е агроном по професия и след развалянето на ТКЗС започва бизнеса си, като наема малко земя и постепенно я увеличава до сегашните размери. Фермерът е доволен и от програма САПАРД, по която е спечелил два проекта. Единият е от 2004 г. и е за закупуване на земеделска техника, като изплатената субсидия е 316 229 лв. Недков твърди, че разполага с 6 трактора "John Deere". Миналата година е купил с подкрепата на САПАРД силажен комбайн "Ягуар". Според фонд "Земеделие" тогава фермерът е спечелил проект в сектор "мляко" за закупуване на техника, а субсидията още не е изплатена.

Регистърът ДАКСИ показва, че фермерът е и в управлението на сдружение "Асоциация на чистокръвната английска порода коне в България". Отглежданите от него коне се продават за участия в републикански и международни състезания. В управата на тази асоциация заедно с Недков е и общинският съветник на Кубрат Лютфи Дахилов от квотата на ДПС. Сред другите управници в асоциацията се среща името и на Зевджет Неизров, който е съсобственик във фирма "Замер нейт", където основен дял се държи от друг общински съветник от ДПС - Хамза Чакър. Последният нашумя, когато даде под наем за 7 години свои имоти на Разплащателната агенция в Разград. Заради този договор бившият шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев бе отстранен от длъжност и сега срещу него има следствие.

Недков е собственик и на "Недко Недков - Овчарово", а също така управител и собственик с 20% в друга фирма, занимаваща се с търговия с жито - "Добруджа агро 2003". Сред съсобствениците там е и друг среден арендатор Кирил Жендов. На традиционното добричко изложение за селско стопанство през 2001 и 2003 г. Жендов е обявяван за агробизнесмен на Добруджа. Семейната му фирма е създадена през 1992 г., а в момента фермерът обработва около 30 000 дка земя - арендована и собствена - в общините Крушари и Добрич. Подобно на другите арендатори от този край отглежда пшеница, рапица, царевица, слънчоглед. Фермерът има и собствена складова база в с. Лозенец, община Крушари, и модерни нови селскостопански машини, закупени с кредити и програма САПАРД. За Жендов е известно, че има реализирани два проекта по САПАРД за 1 000 000 евро.



Най-плодородната земя в Горнотракийската низина се обработва



от арендатора Йосиф Серафимов Делгянски. В землищата на общо 8 пловдивски и старозагорски села Делгянски засява общо 64 000 дка. До 1999 г. той е бил председател на кооперацията в Раковски, а след развалянето й става основен арендатор. Наетата от него земя се простира в три общини - Брезово, Раковски и Братя Даскалови. Годишно фермерът раздава около 3600 т зърно като рента на арендодателите си. Земеделецът има два спечелени проекта по САПАРД - през 2003 и 2004 г., от които получава обща субсидия от 923 000 лв. за 2 трактора и техника за доматопроизводство и поливна система.

Регистърът ДАКСИ посочва, че Делгянски заедно с още двама съдружници има фирми за търговия със зърно - "Гранд Агро", "Томато" и "Грейн". Единият от съдружниците му в тези фирми е Митко Борисов Караджов, който участва в управлението на редица хлебозаводи - в Хасково, София, Пазарджик, Пловдив и др.

В района на Исперих около 55 000 дка земя се обработват под аренда от зооинженера Иван Иванов-Крачунов и сина му Теодор, който е геофизик по образование. Пътят към земеделието на двамата фермери е като приказка. През 1989 г. те създават фирмата си "Агротайм". Местни жители твърдят, че тогава те получили пратка с 2000 агнета, които трябвало да бъдат превозени за Саудитска Арабия. Животните пристигнали болни и слаби, едва по 15 -16 кг, а се изисквало да са 56 кг. Фермерите ги лекували, угоили и после успешно продали. С парите от тях закупили първата си земя. От 90-те години те привличат за свой партньор швейцарската компания за търговия със зърнени култури "Андре и сие". През 2003 г. Теодор Иванов създава българо-швейцарското дружество "Анона грейн", чрез което да реализира продукцията си в Европа без посредници. ДАКСИ показва, че в "Анона грейн" 47% се държат от "Агротайм", 47% - от "Амеропа", а останалите 6% - от физическо лице. Интернет сайтът на фирмата посочва, че "Агротайм" заедно с дъщерната си компания "Анона грейн" АД има обща обработваема земя от 100 000 дка. Освен жито върху огромната територия се садят и зеленчуци, а от 2003 г. - малини и череши. През 2005 г. за пръв път фирмата е направила износ на зеленчуци за Дания.

В свинекомплекса им се отглеждат 32 000 свине от качествени датски и английски породи с над 2 пъти по-малко сланина.

Освен взетите под аренда земи уедрените масиви са получени и с държавно рамо. Справка в сайта на аграрното ведомство показва, че фермерите са направили



четири замени на тяхна разпокъсана земя с държавна.



В резултат общата площ придобита държавна земя е 1827 дка. Първите, като общо за тях "Агротайм" дава разпокъсани парчета земя в Добричка област, Крушари, Генерал Тошево, Тервел, а получава 1039 дка държавна земя в Исперих. През март 2004 г. пак със замяна получава уедрени 788 дка в Исперих. Фермерите дават свои разпокъсани парчета земя за общо 2379 дка, които според оценителите струват с над 3000 лв. повече от уедрената държавна земя.

Освен от земеделие семейството се интересува и от футбол. ДАКСИ показва, че Иван Иванов участва заедно с областния съветник от ДПС Гюнай Хюсмен Хюсмен в управата на футболен клуб "Хан Аспарух". За Хюсмен се знае, че през 2003 г. създава обща фирма "Северагро" ООД с Ахмед Дикме, брат на тогавашния министър Мехмед Дикме. Фермерите от Исперих членуват също в "Областна земеделска камара", където наред с другите земеделци е и зам. областният управител на ДПС в Разград Хамза Чакър. В интервюта пред медиите фермерите посочват, че са спечелили редица проекти по програма САПАРД и затова имат модерен технически парк - няколко трактора, един комбайн и модерни сеялки и култиватори.

Справка на фонд "Земеделие" показва, че "Агротайм" е реализирала 4 проекта по САПАРД във времето от 2002 до 2006 г. Първият от тях от 2002 г. е за изграждане на силози за съхранение на зърно, следват 2003 и 2004 г. с по един проект за закупуване на техника. Последният проект е от 2006 г. и е свързан със закупуване на специално оборудване на свинефермата им, като помощта по него още не е изплатена. Общата субсидия по първите 3 проекта е 632 479 лв.

Споменатият вече



Хамза Чакър също е едър арендатор на земя



в с. Север в околностите на Кубрат. Чакър разполага с 39 000 дка земя и е наполовина собственик на хотел "Калето" в града. На земята се отглеждат пшеница, ечемик, люцерна и овес. По-голямата част от нивите са взети под аренда, а другата са закупени или придобити със замени. Доста солидна е държавната подкрепа, която получава зам. областният управител на ДПС, за да окрупни масивите. Чакър дава на държавата разпокъсани парчета земя, а в замяна получава няколко големи масива, възлизащи общо на 5679 дка в Кубратско. По сделките е кандидатствал предимно с фирмата си ЕТ "Асотекс-Хамза Чакър", занимаваща се с отглеждането на зеленчуци. Замените му потръгват в края на 2001 г., когато министър на земеделието е Мехмед Дикме. В една от петте фирми, регистрирани на негово име - "Лудогорие инвест", Чакър държи равни дялове със споменатия общинския съветник от Исперих Гюнай Хюсмен и съдружник на брата на бившия аграрен министър Мехмед Дикме. Хамза Чакър не залага само на зеленчуците, а отглежда и 300 свине, има 200 крави и овце.

Вероятно той е и първенец по изплатени субсидии от програма САПАРД - цели 5. Само за закупуване на земеделска техника е получил безвъзмездно 1 134 986 лв. и чака още 284 306 лв. по проект от тази година за преустройство на кравеферма и пак за земеделска техника. С европари са купени 2 комбайна и фадрома.

Едър земевладелец и собственик на тризвезден хотелски комплекс в житницата на България е Димитър Катранджиев. Той обработва 40 000 дка земя, собственост на 1500 души от с. Спасово, община Генерал Тошево. Ежегодно добива около 18 000 т. зърно - пшеница, царевица, слънчоглед. Според ДАКСИ семейството има фирма за търговия със зърно - ЕТ "Димитър Катранджиев", и една на името на сина им Георги - "АРХ Георги Катранджиев". Името на Георги седи и в две от трите сделки с държавата по замени на земи.

През октомври 2000 г. Георги Катранджиев получава два уедрени парцела в Генерал Тошево общо за 1534 дка земя. В замяна е дал на държавата разпокъсани парчета също в Генерал Тошево на обща площ 1445 декара. Дадената земя на държавата е оценена с 53 000 лв. по-скъпо, отколкото окрупнените масиви, с които тя се е разделила.

Замяна е направил и баща му Димитър. Това е станало по времето на Мехмед Дикме. На 8 май 2001 г. той получава уедрен масив от 715 дка, а дава 665.5 дка, като отново разпокъсаните земи в Генерал Тошево са оценени по-скъпо от уедрен масив в землищата там.

През 1996 г. той решава да инвестира в туризма. А само след 4 години издига първия си хотел "Яница 1". Програма САПАРД се оказва доста благосклонна за него, защото през 2004 г. с нейната подкрепа е построеното от европрограмата по мярката за селски туризъм. По данни на фонд "Земеделие" получената субсидия е от 360 543.75 лв.

Хотелският комплекс на Катранджиев е на брега на морето в шабленското село Крапец. Основното мото на Катранджиев е: "Имам една професия, една жена, една земя". Преди промените той е бил ръководител в ТКЗС на с. Спасово и личен участник в създаването на курортния комплекс "Албена".

Фермерът е известен и с щедростта си. Той е подпомагал с пари възстановяването на селската църква, асфалтирането на пътя до Спасово, ремонти на болници, училища, за лечение и прехрана на болни и бедни. За Катранджиев е известно, че доскоро представяше интересите на зърнопроизводителите по време на Консултативните съвети по зърно, редовно провеждащи се в аграрното ведомство, а също така участва в една от работните групи от браншовици по мониторинг на изпълнението на програма САПАРД.