Скандално ще прозвучи този призив на фона на днешните борби и боричкания. На работа!? Нам по се услажда борбата, тя по-лесно и по-бързо ни отвежда до далаверата. Ние все се борехме - за хляб, за мир, за жилище. Сега, когато почна най-главната битка - с немотията, се разбра, че не в битката, а в работата е спасението. Дори организираната престъпност можем да гътнем само с търпелива и упорита работа, а не с краткотрайните фишеци на ентусиазма.

Т о в а Левски е разбирал отлично. Неговите ч а с т н и революционни комитети са доказателство. И в клетвата можем да прочетем:

"Заклевам се и обещавам какво ще р а б о т я съ сичките си способности за освобождението на отечеството си България..."

На работа, байовци... Не ви ли звучи и малко насмешливо? Дали пък Левски не е схващал утрешния смисъл на тия свои думи? Недоумението, пред което ще изправи революционери и радикални мислители и тълкователи? Не е нужен специален анализ, за да разберем, че обращението е обръщане към съмишленици, към хора, близки по род и душа. Че не бунтът и революцията са негово изконно занятие и потребност, а работата. През тежкото и дълго робство народа български са спасили не толкова хайдутите, колкото занаятчиите. Апостола разбира това,



разбира душицата българска



Така както ще я разберат и изтълкуват великите народоведи Захари Стоянов, Димитър и Антон Страшимирови, Симеон Радев, Иван Хаджийски.

Дали не вниква и Вазов в това "противоречие" на рисувания от него революционер, на "тоя демон вездесъщ" - страшилище на империята?



Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба ...

("Л е в с к и ", "Епопея на забравените", 1883 г.)

Демонът се оказва твърде светъл и весел като характер - такъв е и в портрета, който Ботйов ни оставя от оная зима край Букурещ...

Нашият народ е народ-работник, а не бунтовник и революционер. Но на играчите по изнася бунтовникът, борецът, не работникът. Плод, а и жертва на игри и забавления са вече няколко поколения българи.



Левски изрядко говори за бунт и борба -



нищо че Вазов му туря тия думи в устата. За него нещо обикновено е да каже: работим за Отечеството. А това, че го прави не от конспиративни съображения, се вижда в едно писмо-дописка до Любен Каравелов. Там четем:

" Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили братия французи, т.е. млада Франция, млада Росия и прочее. Колко скъпо и с какви загуби! Брат брата да убие... Сега е време да преварим това з л о... Само с Божия помощ трябва ни още мъничко време да поработиме... И тогава с Божия воля да съсипем гнилата и страшлива държава, та да съзидаме друга, много трайна по новото издание..."

Левски говори тук за р а б о т а, за т р у д в полза на оная държава, която се гради не върху кръв и сълзи, но с разум и пот. Труд вместо кръв - това е комитетската стратегия на великия Апостол. На работа, байовци - това е неговият девиз.

По дух Левски е близък до Каравелов, но с тая разлика, че в един момент може да замени просвещението с бунта, с борбата. Едното не изключва другото обаче, дори напротив: работата предхожда и се слива в представите му с борбата. Той го пише и в писмо до Атанас Хинов:

"... Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во лято да му служа до смърт



и да р а б о т я по народната воля."



"Частните" му комитети са нивата, на която се труди ден и нощ неуморно и усърдно, системно и упорито. Дълбоката оран, с която великият сеяч подготвя почвата за най-нежните и трудносъхраними семена на свободата, ни подсеща днес за плевелите, които сме позволили да избуеят и да задушат народната нива. Това, че неговото честване съвпада винаги с усилните дни на жътвата, е знаменателно.

"На работа, братия!" звучи покъртително. То следва да затрогва и да обръща душите ни към слънцето.

И не е нужно да броим колко са въпросителните след онова "народе????", нито да гадаем смисъла им. По-важно е сега да вникнем в смисъла и подбудите на тия негови думи за р а б о т а, за труд в полза на Отечеството. На онази "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", проектоустав, изработен лично от Апостола, в която недвусмислено се говори пак и пак за трудното дело на постоянството.