Какъв друг коментар на одобрените от политическия съвет на тройната коалиция промени в правителството може да има освен: "Е, това ли ви бяха промените"?

Веднага след първите евроизбори премиерът Станишев сам заговори за необходимостта от смени в персоналния състав на кабинета, които да дойдат след здрав анализ на управлението и формулиране на нови цели и политики. Сега, близо 2 месеца по-късно, разбираме, че промените се затварят в личностите на двама министри, които на всичкото отгоре сами и отдавна подадоха оставки. Овчаров - под лек натиск, Петканов - по желание. Както и да гледаме на промените, това не са идеи на тройната коалиция за промени в правителството - това са идеи на двама души да напуснат правителството. След два месеца мислене планината роди Петър Димитров и Миглена Тачева.

Това са промените, други няма.



Другите министри ще спят спокойно



поне до края на годината, когато някой ще се присети да формулира нови цели и политики на базата на резултатите от местните избори. Те очевидно засега получават изключително висок кредит на доверие от началниците си - и Даниел Вълчев, когото царят нашамароса по партийному, и Джевдет Чакъров, който не можа да опази една планина, и Радослав Гайдарски, който очевидно не може да се справи с една болница...

Очакванията бяха други. Не само медийните. След изборите имаше доста широк обществен дебат, който ясно формулира необходимостта от структурни и персонални промени в кабинета. Станишев се съгласи с тази оценка. Той е човекът, който обяснява през последните седмици, че е съвсем нормално да се сменят играчите по средата на мандата. Доган пък казваше, че оставките на Петканов и Овчаров са само "едно сравнително добро начало", че "това не са окончателните промени" и че "волята е реална,



промените няма да са камуфлажни".



Обществената оценка бе ясна. Никой не очакваше поголовна сеч - коалицията наистина спечели доста гласове на изборите, но сериозни промени трябваше да има. По въпроса се изказаха и висшите партийни форуми - конгресите на БСП и НДСВ. И накрая - нищо. Който подал оставка - подал, останалите са окей.

Ясно е как ще продължи реформата и на ниво зам.-министри - ще има 5 нови - на местата на разкараните от премиера Корнелия Нинова и Делян Пеевски и на подалите оставки - Георги Кадиев, Ана Караиванова, Ина Килева.

Освен повърхностните промени и мудността, с която бяха предприети те, прави впечатление



тоталното отсъствие на ДПС от реформата на кабинета.



Очевидно е, че Доган схваща министрите си като изключително успешни. На какво се базира тази оценка не е много ясно. Едва ли е резултат от общественото доверие - всичките му пратеници в кабинета са в дъното на всички възможни рейтинги, а няма ден, в който медиите да не опишат подробно пробойните в работата им. Едва ли е и резултат от евроизборите - успехът там бе плод на ниската избирателна активност. Може би критерият е личната преданост на министрите към Сокола, която широката публика може само да гадае как се измерва.

Интересен бе и начинът, по който Симеон



Сакскобургготски финализира конгресната криза



в НДСВ. Без да броим Петканов, в края на краищата царят не отстрани нито един жълт министър, въпреки че всички те бяха борци срещу опита му да наложи Милен Велчев за вицецар. Симеон ги нахока, унижи ги, но не ги смени. От цялото упражнение изгоря единствено Антон Станков, който напусна съда, за да стане партиен лидер, но не стана такъв и не се върна в съдебното министерство. Падна от няколко стола на земята.

Странният начин за управление на държавата - важните решения се взимат не от премиера, а от трима души - докараха нещата дотам, че Сергей Станишев ще назначи на важния пост - министър на правосъдието,



човек, когото въобще не познава -



бившия зам.-министър и председател на съвета на директорите на "Слънчев бряг" АД Меглена Тачева.

Странните личностни отношения, които царят в БСП напоследък, пък докараха нещата дотам, че за министър на икономиката и енергетиката ще бъде назначен виден теоретик, който няма никакво отношение към реалния бизнес - Петър Димитров. Безкомпромисен партиец, депутат с 4 мандата, автор на последните икономически идеи, които БСП лансира преди месец. Той е човекът, който поиска да се въведе плосък данък, той застъпваше идеята държавните болници да останат само 33 и целият ресурс да се насочи към тях, за да станат "златни". Той предложи да се въведе данък "богатство" - идея, която отстрани изглежда тежко популистка, но изречена от другаря Димитров звучи нормално като изгрева и залеза. Човекът винаги така е мислел - по социалистически. Интересно ще бъде



как новият министър ще се бори за идеите си



В края на краищата май няма да се въведе десятък, въпреки че Петър Димитров нагледно обясняваше, че при намаляване на данъците, но запазване на скалата държавната хазна ще загуби.

Двумесечните напъни на Съвета на коалицията да реши и други кардинални въпроси не родиха нищо. Станишев, Доган и царят дори не разглеждаха актуалния въпрос за борбата срещу престъпността. Вярно е, че този въпрос винаги е актуален, но около покушението срещу Манол Велев тримата можеха да излязат с конкретни инициативи. Станишев се скара на бандитите от телевизора, като провидя, че мафията му давала знаци като клатела кабинета. Другите двама лидери въобще не коментираха стрелбите. МВР шефът, както винаги, се измъкна по терлици.

Тройката не коментира кризата в НСО. Тя изобщо не се занимава с проблеми като избирателния закон, който е на път да взриви за пореден път отношенията в коалицията. Вълната от протести също не бе обсъдена детайлно, по сектори, а генерално бе взето решението, че заплатите просто няма да бъдат увеличавани извън заложения 10-процентен ръст в бюджетния сектор от 1 юли. Въпреки това категорично и крайно решение, тримата лидери очевидно са си дали сметка, че обсадата на стачниците става все по-плътна и по-организирана, затова приеха и допълнително решение - за провеждането на оперативно заседание на Министерския съвет съвместно с политическите ръководства на БСП, НДСВ и ДПС (боже, какъв формат!), на което ще се бистри бюджета за 2008 г. Вероятно тогава ще бъде обещано ново, несимволично покачване на доходите.

Срещата на председателския съвет отново напомни за тежките отношения не само между трите партии във властта, но и вътре в самите партии.



Нежеланието на Румен Петков



да се раздели с Националната служба "Сигурност", която заедно с Финансовото и Военното вътрешно разузнаване би трябвало да влезе в новата национална агенция "Сигурност", очевидно е доста по-голямо от партийната дисциплина, след като МВР шефът е решил да поспори с премиера по темата пред очите на Доган и Сакскобургготски. Стартът на агенцията ще бъде отложен (пирова победа за Петков), но до края на годината все пак ще бъде реализиран във вида, предложен от премиера.

По последната идея на премиера - да се създаде държавна агенция за горите, очевидно има решение на тройната коалиция, но какво е то ще научим друг път. Такава агенция ще има, тя ще бъде дадена за стопанисване на БСП, но кой точно ще я ръководи не се знае. А и изглежда не е толкова важно. Важното е в случая, че въпреки двумесечното мотаене управляващата коалиция не можа да отговори на нито едно от очакванията на обществото - ремонтът е разочароващ, идеи за нови политики липсват, а волята за промяна остава в плен на вечното 8:5:3. Затова и ефект няма да има.



Други статии от автора -

http://petyotsekov.dir.bg