Ако е конспирация, със сигурност е гениална. Ако става дума за манипулация, е най-виртуозният фокус, който съм виждал. Във всеки случай казусът "Странджа" отваря работа на социолози и социални психолози: как така екологичен проблем, предизвикан очевидно от безотговорността на администрацията, да се превърне в претекст за бетониране на същата административна безотговорност? При това вместо да вият от яд в пресата, рой самонабедени демократи, а и някои съвсем искрени в убежденията си хора (вземете например д-р Берон) се възправят в яростна защита на един



очевиден законов произвол.



Идеята за закон, който да прогласи за необжалваеми актовете на администрацията за определяне на защитени територии, прави изключително опасен пробив във самия фундамент на законодателството. Може би поради ниската им правна култура и зачатъчния им инстинкт да пазят правата си на свободни хора, и депутати, и журналисти, и вбесени граждани бяха подведени да насочат в грешна посока гнева си. Обществото бе подхлъзнато, че "съдът отменил статута на природен парк" и позволил Странджа да се разпродава, застроява и засвинва. Подла лъжа! За съжаление е слаб гласът на разума, който говори, че



съдът няма вина за безобразието.



Съдебният състав не е направил нищо от това, което му приписват. Когато са решавали, че една министерска заповед е нищожна, магистратите са имали своите солидни правни мотиви. Те са пазили закона, за което заслужават дълбок поклон, а не хули. Да, но в резултат от това съдебно решение Странджа вече не била защитена. Чия е вината? Очевидно е и за тъпака: на администрацията, издала негодния и нищожен акт! Кой е виновен актът, защитаващ планината, да е бъкан с пороци, които го правят нищожен? Това е въпросът, който трябваше да се задава. Не знам (и не е важно) името на чиновника, съставил негодната бумага. Но съм сигурен, че недъгавият продукт е дело на същата тази екоадминистрация, чиито актове новият закон се стреми да опази от съда, т.е. от закона и гражданите! Мислете с главите си! Понеже администрацията е създавала калпави актове, сега трябва да забраним на съда да се произнася по тях. Що за логика е да създадем закон, който да защити от закона неизправните актове на администрацията?



А кой разреши строежите,



срещу които негодуваме? Плещи се за мутри, незаконни строежи и прочие деветини. Да знаете, че ви лъжат! Всички тези строежи си имат и визи за проектиране, и разрешения за строителство. Неправомерни били. Добре, но кой им ги даде? Не е ли същата тази администрация, чийто произвол със закон ще обявим за недосегаем? Кой продаде държавни земи в границите на парка, кой прибра за тях пари от хората? Защо сега виновен е онзи, който законно е придобил и платил, а свещена крава пак ще са чиновниците, които незаконно (както се твърди сега) са му продали? Крайно време е не само да се заяви, но и да се обясни



защо е смъртно опасно



за правовата държава да се ограничава съдебният контрол върху актовете на изпълнителната власт. Вече имаме прецедент на необжалваеми административни актове - това са решенията на управляващите БНБ за отнемане на лицензи на банки, с които засегнатите институции автоматично се хвърлят в процедура по несъстоятелност. Сега ще станат необжалваеми една група актове на екоадминистрацията, утре - друга група. Сетне ще се реши, че и данъчните актове, и актовете за конфискация на имущества е по-добре да са необжалваеми, та администрацията да прави каквото си ще, без страх че съдът ще констатира я нищожност, я незаконосъобразност на стореното от нея. Когато законът създава безотговорна власт, той руши самите устои на реда, който е призван да създава. С тъпо замисления "закон Странджа" депутатите



поставят чиновника над закона,



защото законът - това е съдът, който го прилага. Негово е и негово трябва да остане върховенството да приложи закона. Естествено може да се очаква, че Конституционният съд (ако се намерят достатъчно здравомислещи депутати да го сезират) ще намери за противоконституционен закона за защита на административната безотговорност. Защо да се стига до там? Такъв закон просто не бива да се приема.



Целта на закона не е да пази Странджа,



а да пази администрацията. Иначе вместо закон, забраняващ съдебния контрол, господа властващите политици за същото време можеха да приемат "закон за Странджа", в който да посочат границите и статута на парка. Ако не се сещат нищо по-добро, просто бе да вземат онази нищожна според съда заповед, да напишат отгоре "закон" и да я гласуват за миг. Това би било едно разумно временно решение. Проектът, който пробутват сега, не е никакво решение, а безочлив удар срещу принципите на правовата държава.