Стамен Тасев, изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите, e бивш зам.-министър на финансите. Ръководил е Службата по търговско-икономически въпроси към българската мисия в Ню Йорк. Работил е в големи международни компании като КPMG, "Нютън груп", "Баренц". Бил е консултант на УНИЦЕФ и финансов директор на "Сони-България". Президент е на "Харвард клуб" в България и на "Ротари клуб София интернешънъл".

-	Г-н Тасев, разбра се, че британските консултанти "Краун ейджънтс" остават у нас и срещу нови 5,8 млн. евро вече ще съветват не само митниците, но и НАП. Наистина ли са толкова ценни за България?
-	Мисля, че ефектът ще е по-голям, ако, вместо само да плаща на външни съветници, държавата беше насочила и пари за стимулиране на митничарите.

- Нима сега не ги стимулира?

-

По принцип се стимулира т. нар. разкривателство - митничарят може да получи до 10% от ефективно внесените в бюджета пари. Това означава, че ако някой хване контрабанда за 600 000 лева, той би могъл да вземе за награда до 60 000 лева. Сумата може да е от конфискувана валута, бижута, коли, стоки и вещи, които са били разпродадени. Но по нареждане на директора на митниците Асен Асенов никой не получава тавана от 10%, разкривателите взимат средно под 2 процента. Това демотивира митничаря - защо да бъде бдителен служител, да поема рискове и да чака с месеци за скромна премия, като е по-лесно да вземе рушвета. Митничарите имат право и на допълнителното материално стимулиране, отделно от разкривателството. Но директорът на агенцията е въвел друго правило - взима се само единият бонус - по-голямата сума.

- И защо са въведени тези правила?

-	Нямало пари. На един форум попитах Асен Асенов колко пари раздава за стимулиране. Отговорът бе - по 1 милион на тримесечие, повече не може. Странно как за българските митничари няма пари, а за "Краун ейджънтс" се намериха.

- Премиерът Станишев поиска от НАП, митниците и Агенцията за държавни вземания извънредни мерки и повече приходи?
- Има основания да иска, необходими са мерки, особено за намаляване на сивия сектор. През 2004 г. банките са регистрирали 98 000 кешови трансакции, а през 2006 г. вече са били 235 000. Става дума за суми над 30 000 лв., внесени или изтеглени на ръка, не говорим за онези плащания в брой, които са в черния сектор, не са регистрирани никъде. Излиза, че за 2 години кешовите трансакции са се увеличили с над 100% - повече от два пъти. Но това става на фона на 6-7% ръст на икономиката и на доходите. Откъде идва тогава този бум на разплащанията в брой, откъде извират тези пари?
- Ще се изясни ли, ако бъде забранено суми над 10 000 лева да се плащат на ръка, както предлага НАП? Това всъщност е ваша стара идея.
- Да, лансирах я преди 4 години като зам.-министър на финансите. Отначало тя бе много добре приета, но впоследствие, може би и поради задаващите се избори, беше изоставена. Белият бизнес и в момента не плаща в брой, всичко минава през банки. Но съпротивата на сивия бизнес е голяма. Има цели отрасли, в които масово се крият реалните стойности - строителство, туризъм, всички онези сектори, в които има двукомпонентно плащане - някаква минимална работна заплата плюс сума, плащана на ръка, която често е в пъти по-голяма от официалната. Ако проверите някои компании, ще ви стане жал колко ниски заплати получават.
- Рушветите също обикновено се плащат в плик, не през банка... Ето че и НАП узря за вашата идея. Само че дори да се приеме, няма ли да остане поредната мярка на хартия - кой ще контролира, кой ще лови нарушителите, които продължават да плащат в брой?
- Наистина има проблем с принудата. Правила има, но никой не ги спазва. Или пък строгостта на закона се прилага избирателно, за да бъде елиминиран някой неудобен. Сещам се за ген. Кирил Войнов, бившия директор на противопожарната охрана. Обвиниха го, че е превишил правата си - защото дал един мобилен телефон на шофьора и друг на секретарката си и те изговорили 9000 лева за 5 години. Ако видите какви разходи за мобилни телефони имат някои високи длъжности в министерствата, ще ви стане ясно колко несъстоятелно е обвинението срещу този човек. Съдът го оправда, но той бе "изваден от играта".
Има несъвършенства и в самата система за наблюдение - на движението на големите суми, на скъпи вещи и имоти... Безработен пътува в чужбина и докарва в България кола, която струва 150 000 евро. Откъде са парите му, след като е безработен? Виждал съм списъци на вносители на автомобили - пълни са с момчета на по 20-25 години, които докарват по няколко такива луксозни автомобила на година. И никой не проверява откъде са им милионите.
Необходимо е по-добро взаимодействие между различните органи. Да са единни в преследването на очевидни нарушения. В САЩ данъчни и криминалисти действали в екип и успели да вкарат Ал Капоне в затвора - не за убийства, а за данъчни престъпления. А у нас как е? Гледах тв репортаж - журналисти носят за изследване развалени домати, пълни с бактерии, но контролният орган отказва да направи анализ, защото стоката нямала етикет за производителя, каквито били европейските изисквания.
Фирма, която е член на нашия форум, подаде сигнал за месопреработвателни предприятия, които са не в сивия, а в черния сектор. Но от ветеринарния контрол казват - това предприятие няма регистрация, то не съществува в правния мир, няма как да го проверим. Значи нелегалният колбасарски цех може да изтрови сума хора с некачествени салами, обаче няма кой да го запечати, защото по документи той не съществува.
- Не е ли крайно време в България да бъде създадена финансова полиция, агенция за фискални разследвания или нещо подобно?
- Трябваше да се направи преди много години. Колко данъци са източени, колко мръсни пари са изпрани вече... И сега не е късно, но ако се направи такъв орган, трябва да е самостоятелен, независим от правителството. Може да е към Народното събрание или към президентството. След като има НСО - Национална служба за охрана, защо да няма НСОФ - национална служба за охрана на фиска?
Силата на такава институция ще е в достъпа до всякакви бази данни, регистри и мрежи. Сега данни се събират и трупат на различни места - в МВР, в НАП, митниците, а между тях няма връзка. Затова митниците могат да хванат измамник, но в НАП няма да получат тази информация и измамникът ще може да излъже и данъчните.
Има и законови ограничения, които пречат на съответните органи да работят ефективно - има банкова тайна, данъчна тайна, митническа тайна. Затова най-простото решение е да се обединят поне митниците и данъчната администрация. Сега те подписват някакви двустранни споразумения за сътрудничество, но това не решава проблемите.
- От години се говори, че всички държавни ведомства трябва да се свържат в единна информационна система, която да улесни и ускори обмена на данни. Защо в България тези мрежи се градят толкова трудно, бавно и скъпо?
- Има различни причини. Някои са чисто технически. Други са субективни - като порочната и антиевропейската практика служители на ведомството, което възлага поръчката, да получават пари и от фирмата изпълнител под формата на граждански договор.
- Например?
- "Информационно обслужване" и агенция "Митници".
- Но нали "Информационно обслужване" е държавна фирма, на Министерството на финансите?
- Тя е акционерно дружество, в което има и частно участие, макар и под 1%. Не може едно АД да плаща на чиновник възнаграждение всеки месец в продължение на години и да се твърди, че това e граждански договор. Не е редно изпълнителят на услугата да плаща на лица, които утре може да се наложи да дават оценка как е свършена работата. Това е конфликт на интереси. Освен това какъв е интересът на чиновника в тези случаи - да се изпълни бързо договора, или изграждането на системата да се точи колкото може по-дълго?
Изобщо в администрацията се е създала една система от облаги и компромиси, която ми се струва много коруптивна. Едни чиновници ходят редовно на семинари и командировки в чужбина, други - никога. Едни взимат възнаграждения от няколко борда, за други няма такава екстра. Част от служителите като експерти по европейските въпроси взимат европейски заплати, а останалите - не, макар че цялата ни администрация вече е част от ЕС. Ами предоставянето на жилища? Ако началникът ти осигури суперапартамент, веднага те поставя в зависимост - как да му опонираш после? А можеш ли да критикуваш друго ведомство, като знаеш, че жена ти, синът ти, или брат ти работи там?
Тези зависимости и някои факти ме доведоха до един много краен извод, който споделих публично. На пресконференция "Галъп" съобщи, че 30% от населението се самоопределяло като средна класа и че в тази група делът на заетите в държавната администрация бил много голям. Тогава направих това революционно предложение - да се постави ограничение - в едно семейство да има само един държавен чиновник.
- Нещо подобно поиска преди дни Димитър Тадаръков - новият шеф на"Земеделие", след като установил много съпружески и други връзки във фонда.
- Убеден съм, че не е редно цели фамилии да се уреждат в администрацията. Не може всички да са на държавна заплата. Един от родата стига, другите да си търсят работа в частния бизнес. Говоря и от личен опит. Когато бях в управлението, съм изпитвал неудобството да се съобразявам какво говоря и кого критикувам, защото съм имал някъде близки или роднини, което е нормално, човешко е. И затова е по-добре е да има ограничение, вместо да има цели кланове на държавна ясла.