Балчик, в началото на юли, малко над двореца на прочутата румънска царица Мария. Бай Велико - един от многото местни кръчмари, държи речник и рисува с тебешир върху черно табло менюто на румънски. Вече е средата на сезона, той добре си е направил сметката. "Хубави клиенти са. Поръчват кебап, ядат и плащат. Е, понякога правят панаири, но то като пийне човек... Чистим. Не са като руснаците да ми искат супа с две лъжици. Е, още по-добре е и немци да идват, но те ги няма, пък и аз тука богат немец не съм видял. Затова нямаме нищо против румънците", разсъждава Велико.

Такива са настроенията на търговците по Северното Черноморие. От средата на пролетта - след като паднаха границите и се постопли, румънски туристи прииждат на тълпи към курортите ни. Българите пък, въпреки първоначалното недоверие, все повече установяват, че келепир и от тях може да има.



Като няма западни, и източните туристи са стока.



По данни на туроператори само до началото на лятото в България са почивали около 20 000 румънци. Но цифрата вероятно е двойно по-голяма, тъй като мнозина пътуват неорганизирано. Идват със семейните автомобили събота и неделя, отсядат в хотелите на Златни пясъци и Албена и се прибират. Така до... следващия уикенд. Туристическият бранш очаква да преброи 200-300 хиляди румънци в края на сезона.

Основно северните ни съседи са привлечени от ниските цени. През пролетта на Златни пясъци те нощуваха за 10 евро на човек. В момента, в зависимост от пакета услуги, почивката за уикенда може да излезе и 100-150 евро. Това е приемлива цена за страна, в която средната работна заплата гони 350 евро, а все повече румънци печелят и над 1000. В България преобладават точно такива румънци. По-бедните пък отсядат в частни квартири и мотели край Дуранкулак и Шабла. Или пък въобще не спят, само пазаруват във варненските "Метро" и "Кауфланд" и се прибират.

От друга страна, курортите ни са по-добри от техните.



"В Синая е като на Албена в началото на 90-те години.



А тук престоят ни излиза два пъти по-евтино. В Турция също ходим, но е по-скъпо и по-далеч", обобщават настроенията съседите ни.

Георге Стоян е 47-годишен жител на Букурещ. На визитката му пише "техническа поддръжка". Името му е досущ като Георги Стоянов, но той отрича да има българска кръв. Заедно с дъщеря си Андреа разглежда покоите на царица Мария в двореца в Балчик. Но Мария ли беше царицата? Тийнейджърката Андреа съвсем не е сигурна. "На кого е двореца", препитва бащата, малко след като подробно е обяснил на екипа на "Сега", че в Румъния здраво наблягат на историята. "На царица..... Елизабета", тържествува щерката. След кратко родителско мъмрене румънецът Георге вече е просветил забравящата Андреа и за да замаже конфуза, нарежда: "В България е много хубаво. Научихме от приятели, пак ще дойдем".

Един от екскурзоводите обаче, който води румънци, не е толкова радостен. Румънците били като всички хора - имало и хубави, и по-малко хубави сред тях. Обаче някак си правело впечатление, че като влязат в двореца, се държат неприлично - носели сладолед, люпели семки, пипали експонатите... "Едва ли е защото се чувстват като у дома си. Правят такива неща и на други места", реди румънофобът. Дисциплинираните немци проявявали уважение към културата, да не говорим пък за потомците на Пушкин. Ама румънците...

Но пък отдалеч личи, че съседите купуват брошурите с информация за царица Мария. Това признава и Кирил Кирилов, който продава сувенири в комплекса. Той пък има друга нелека участ - много приличал на принц Николай, също балчишка румънска гордост. И младите румънки го закачали. За да не се разсейват и да купуват, Кирчо си пуснал брадичка.

"Най-атрактивни са големите групи", разказват от музея. Често румънски бизнесмени водели в Балчик всичките си служители. И защо да не се разделят на отбори и да не търсят в двореца.... гроба на царица Мария, например. Гонели се хората, играели си, търсели се и се настигали сред градините - ето така скрепявали колектива.

В Албена търговец на централната алея е закачил румънското знаме върху бараката си. Не го продава, просто така - за примамка. Знамето виси и на входа на една от кръчмите на плажа на Кранево. Селото е малко встрани от пътя на туристическия керван. Но и там има румънци, както и мераклии, които да ги привлекат.

Кръчмата е нещо като каубойски бар. Леля Жанет - сервитьорката, носи дънкова тексаска шапка и краневски бермуди. За румънското знаме обяснява, че случайно виси над входа, щото и други знамена имало в заведението. Съвсем неслучайно обаче цели три страници от менюто лично тя е изписала на румънски. "Откъде го знам ли - ами от родителите си, от комшиите...", разправя Жанет.



В Добруджа много българи знаят румънски.



Това обаче не е достатъчно за Габриел и Лора Попа от Букурещ. Той е шофьор в посолството на Саудитска Арабия, тя - преводач там. Второ лято са на Кранево.

"Имате три проблема" - казва Габриел - "Пътищата, които със сигурност след 20 години ще станат по-добри (малко ни се подиграва човекът - бел. авт.), хората, които не знаят чужди езици и липсата на полиция по улиците". Габриел разказва, че ченгетата били на всяка крачка в Румъния. "Сигурно, защото при вас няма толкова цап-царап", почти на български добавя лингвистичката Лори. "Амиии.. Просто сте имали късмет", махва с ръка леля Жанет.

Но пък на Габриел и Лори им харесва "Загорка"-та, рибената супа на Жанет, салатата и пържените картофи. Както и музиката в кръчмата - не била нито българска чалга, нито румънската й посестрима "манеле". Като чува "чалга", Джонатан - среден на възраст англичанин, вече краневски ветеран и понаучил български, възкликва: "Аз ного харесва Азис и Десислава...". И увещава румънските си приятели, че чалгата си струва. Особено Десислава.

Пък леля Жанет се надява да се пооправи малко пътя до плажа на Кранево, че да не би Габриел и Лори догодина да не дойдат. "Ще дойдем, тук е много спокойно и приятно", приветливо е семейството.

Има обаче и трайно недоволни от румънската инвазия. Петър Петров, 18-годишен, е спасител на плажа на "Албена". И той затвърждава впечатлението за "не много порядъчните румънци": "Идват, слагат си кафето на стъпалата на кабината, казвам им да се махнат, те пък не разбират английски....". Това обаче е по-малкият проблем.

По-големият е, че румънките били хубави, ама идвали за кратко, с мъжете си... Затова рускините оставали класиката в жанра. Петър е категорично против развитието на семейния туризъм. Но пък няма да пречи на българо-румънските взаимоотношения. Ще развива и българо-руските.