|
| 10.04.2007 Групата на ССД сформира мнение по отстраняването на избрания с тяхна помощ шеф на "Топлофикация-София" Наско Михов. Назначаването му на поста бе поредният повод за обвинения за оцеляващия модел на управление "Софиянски". |
Тези думи записа в аналите си наслушалият се на какво ли не столичен общински съвет. Подадените една след друга оставки в СОС породиха различни коментари - и по адрес на моралния патос в тях, и по линия на произтичащите политически рикошети. Над личното решение на тримата съветници обаче тежи общо послание - за един отиващ си, противоречив и омърлян в условията на "гъвкаво мнозинство" мандат. Същата е поантата и от решението на на дискусионния клуб в софийското БСП да посочи поименно общинските съветници, които не бива да попадат в есенните листи.
Няма начин иззад тези жестове на лично достойнство и фракционна смелост да не изскача призракът на изтеклите 4 години и задаващите се местни избори. Моралът не разпознава дати и не може нито да закъснява, нито да бърза. Още повече, че в изказванията и на тримата съветници и в аргументите на червения дискусионен клуб приеманите доскоро компромиси са откровено признати. Иначе казано, личният принос и качества на Чолаков, Кирилов и Беязов и соченето с пръст на този или онзи не снемат въпроса за реално надделявалите през мандата мнозинства. Но нека все пак отдадем дължимото на личността.
Групите си в СОС напускат трима съветници, които поне публично не са забърквани в тежки скандали. Стефан Беязов от ДСБ на два пъти безуспешно се опитва да прокарва мораториум върху неслучайните замени на общински терени срещу жилища на частни и юридически лица. В това отношение и Беязов, и самото ДСБ имат последователна политика и не внасят подобни предложения. Беязов падна жертва на развода на костовистите със СДС и бе свален от шеф на архитектурната комисия в СОС, а после отстранен и от надзорния съвет на столичната агенция по приватизация, в който не искаше да участва заради раздуването на борда.
Радомир Чолаков от ССД е автор на част от действащата нормативна уредба в София - негова е новата наредба за реда за приемане на дарения, както и правилника за дейността на столичния омбудсман. Сред личните му неуспехи е провалът на идеята София да оземлява бедни граждани, като им предоставя евтино право на строеж.
Юристът Данаил Кирилов изненада БСП с острото си изказване, доколкото винаги е говорил политически умерено дори при несъгласие. Кирилов бе твърдо срещу обявяването на приватизация на едни от най-апетитните общински фирми преди изваждането на имотите от тях. Той остро се противопостави и на увеличаването на капитала на Общинска банка, целящо да прехвърли акции в ръцете на Христо Ковачки. Името му е замесвано само в една спорна замяна - на 40 декара нива в района на Горни Лозен, взети от инвеститора "Ню ленд дивелъмпмънт" при цена от 40 лв. за кв. м.
Много или малко са свършили тези съветници е относителен въпрос, за разлика от косвената политическа присъда за работата на целия общински съвет. Най-неубедително в случая прозвуча алибито за работата на ССД, съшито на прощаване от Радомир Чолаков. "За съжаление бяхме поставени в условията на глуха отбрана, бяхме принудени да се защитаваме", оправда колегите си в общинската група екссъветникът. Така сянката на Софиянски изведнъж се оказа единственото обяснение за силно противоречивото поведение на ССД в зала.
След разпада на официалното дясно мнозинство ССД взе активно участие в не една или две сделки. Лансираната от Софиянски фраза за управление чрез "гъвкав" консенсус си намери по-убедително заглавие - "икономическо мнозинство", и в него, в зависимост от конюнктурата, редовно се включваше и ССД, и напусналите ги "Демократи за София".
Последното показно за действието му бе проваленият конкурс за избор на директор на източваната "Топлофикация-София", при който съветниците от БСП счетоха за напълно нормално да се консултират в почивката с тогавашния енергиен министър Румен Овчаров, а ССД подкрепи кандидата на червените и НДСВ Наско Михов в опит "да спаси" ситуацията. После Михов бе освободен като негоден да заема поста.
Още по-странна бе гъвкавата коалиция около скандалното и после отменено решение за вдигане на капитала на Общинска банка. То успя да мине с цената на "соло вот" на 6-има от СДС и 4-има от БСП, уж принципно несъгласни с мнението на групата.
Разпарчетосването на местния парламент след отцепването на ДСБ и част от хората на Софиянски превърна в негова запазена марка политическите пазарлъци, разми политическата отговорност и позволи решаването на спорни въпроси с цената на случайни събития като отсъствие от залата на твърде много съветници, "объркване" на отделни гласували, лоша дисциплина. Култът към модела "Софиянски" бе редовно подхвърляно обвинение в залата, но в оцеляването му никой не се усъмни.
Това е и основното послание в критиките на Данаил Кирилов към БСП. БСП не просто не успя, но и открито не желае да загърби партийните намеси в общинската икономика със съмнителното оправдание, че това се прави в името на ясната политическа отговорност. В тази игра групата на левите игра твърде често на страната на победителите, за да може да претендира за опозиционната скамейка в СОС. Много по-убедително в ролята на опозиция влязоха хората на Костов.
Иначе общинските съветници от всички групи обичат да изтъкват, че избухващите скандали около общинските фирми са от времето на Софиянски и СОС е наложил благотворен мораториум върху разпореждането с общинско имущество. От това замразено състояние на столичната икономика, пък и не само на нея, София обаче не печели, а следващият общински съвет буквално ще е изправен пред минно поле с назначени от залезли политици фирмени управи.
Бъдещите обитатели на местния парламент надали ще са толкова шарени и гъвкави, а мнозинството може би ще е по-стабилно. Но дотогава ни чакат манифестации в името на морала и обществения интерес - стока с висока пазарна цена главно в предизборни времена.
Мила Таня , 
